Нещата от живота

Северният климат е адреналин за въображението

В началото бяха двама. Микаел Блумквист и инспектор Валандер. Покойният Стиг Ларшон сякаш дефинира духа на най-актуалната шведска проза – психологически плътните, правдиви криминални мистерии. И заваляха трилъри, чийто хладен чар подчини и българската публика. Малко късно се случи у нас, но пък няма признаци ентусиазмът на читателите да стихне.

МЪЖЕТЕ, КОИТО МРАЗЕХА ЖЕНИТЕ (Колибри, 16 лв. трилогия) е първият роман от знаменитата трилогия „Милениум“ на разследващия журналист и писател Стиг Ларшон. Години наред той доминира списъка на скандинавските, в частност шведски автори, които отвяха картонените американски сюжети. Мисията успя и благодарение на Манкел, Лекберг, Лапидус и Лиза Марклунд. За съжаление Ларшон умира от сърдечна криза едва на 50 години, малко след като е предал на издателя си трите книги от поредицата („Милениум“ включва още „Момичето, което си играеше с огъня“ и „Взривената въздушна кула“) и не доживява да я види отпечатана. Нещо по-лошо. Не успя да сравни американската и шведската версия на екранизациите, превърнали асоциалната Лисбет Саландер в интернационална любимка. Трилогията с 12 милиона читатели разобличава един действителен свят на безскрупулни афери, екстремистки заговори и сляпо правосъдие.

ПРОПОВЕДНИКЪТ (Колибри, 15 лв.)

Писането е 1 % вдъхновение и 99 % пот и аз съм живото свидетелство за правотата на това твърдение, откровеничи шведската Агата Кристи.

Камила Лекберг едва ли ще избяга от това клеймо, при положение че всеки неин роман е по-смразяващ и непредсказуем от предишния. Теми като загубата, ревността, самотата, отчуждението и парите са централни за произведенията й, а медии като „Ню Йорк Таймс“, „Индепендънт“ и „Гардиън“ се надпреварват да хвалят хирургическата прецизност по отношение на детайлите и дълбочината, с която изгражда психологическите профили на своите персонажи. „Проповедникът“ излиза след „Ледената принцеса“ и утвърждава Лекберг като майстор на клаустрофобичния ужас.

ЛЕСНИ ПАРИ (Сиела, 18 лв. ) Не, тук не става дума за Джеймс Хадли Чейс и неговия майстор ключар, а за шведа Йенс Лапидус. В рамките на година криминалето е издадено в над 30 страни, а тиражите са смайващи. За „Лесни пари“, първия „Черен стокхолмски роман“ на Лапидус, се изказва ласкаво самият Стиг Ларшон: „Това е най-информираният разказ за организираната престъпност в шведската столица, който някога ми е попадал“. Какво повече? Шеметният успех на романа се проектира върху „Никога не прецаквай“, с който Лапидус остава верен на темите за мрачното безделие в именията на богатите, за имигрантите и наркодилърите, за фалшивия блясък и престъпната пасивност на институциите.

В СМУТНИТЕ ЧАСОВЕ ПО ЗДРАЧ (Колибри, 18 лв.) Романът на Юхан Теорин заслужава поетичния превод на заглавието си (оригиналното звучи малко тривиално – „Ехо от мъртвите“). Не защото героите му са невинни, а защото напрежението се нагнетява така майсторски прецизно и неуловимо, че едва накрая разбираш как здрачът е претопил очакванията ти. Любопитното е, че Теорин посещава редовно „смутния“ балтийски остров Йоланд, където се развива действието в книгите му. Семейството на неговата майка се състои от моряци, рибари и фермери, които живеят там от векове и подхранват и без друго богатото наследство на това опушено от мъгли парче земя – наследство от легенди и мистичен фолклор. През 2007 г. „В смутните часове по здрач“ е обявен за най-добър дебютен трилър на Швеция и вече седем години успехът на Теорин е неудържим.

УБИЙСТВОТО НА ЛИНДА (Колибри, 20 лв.) е романът, с който стартира суперпоредицата с антигероя Еверт Бекстрьом, подписана от професионалния криминолог Лейф Г. В. Першон. Последният е титуляр на няколко престижни литературни отличия, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски детективски роман, и e трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. „Убийството на Линда“ спечели „Петрона 2014“ за най-добро скандинавско криминале – още една оценка за оригиналния, художествено-документален стил на автора. Сега сме нетърпеливи да прочетем „Онзи, който убие дракона“, който излезе на български на 1 септември.

ЧОВЕКЪТ ОТ ПЕКИН (Колибри, 16 лв.) Посредством култовия образ на Курт Валандер Манкел успя да докаже на света, че да прекарваш времето си с мрачен полицейски инспектор в мразовита Швеция може да е извънредно приятно. „Човекът от Пекин“ е двайсети поред трилър на шведския писател, драматург, театрален режисьор и издател. Малцина знаят, че портфолиото му включва и детски книги. В началото на тази година писателят разкри, че е диагностициран с най-тежката болест и обяви, че ще пише за своята битка, но „от перспективата на живота, а не на смъртта“.

Изброените автори съвсем не изчерпват триумфа на съвременния шведски трилър. Имена като Ларш Кеплер, автор на „Хипнотизаторът“, Май Шовал и Пер Вальо, които вдъхновяват поредицата на Першон, ексцентричния тандем Андерс Руслунд и Бьорг Хелстрьом, създали бруталния трилър „Три секунди“, са доказателство, че северният климат е адреналин за въображението. И за творческото самочувствие, предполагам.

Виж и кои попадат в статията "Нобелисти по подразбиране"