Защото сигурността невинаги е мръсна дума. А окаченият етикет на врата при всички положения тежи много по-малко от липсата му

Случва ли ти се да смяташ, че днес има нещо дълбоко нередно в човешките взаимоотношения? Не се борим едни за други. Ако влезем в дълбокото, бягаме към брега, защото там е сигурно. Не се учим да плуваме и не се наслаждаваме на усещането да няма дъно под краката и да чувстваме, че сякаш летим. Живеем в неприятно време, в което нещата приключват със seen, а историята преди това няма етикет и не е назована. История без жанр, която предстои да лежи дълги години на рафта. Не при романите, нито при поезията. Не при комедията. Нито при драмата. Ей така. Отстрани.

Защото някъде някога някой се е уплашил да сложи име на взаимоотношенията.

Макар и обърканата лека любов без етикети да изглежда като бича на нашето време, проблемът датира много отдавна. Ние не сме първите. Да си припомним черно-белия абсолютен шедьовър на френското кино Жул и Жим. Двама мъже живеят свободно и небрежно, влюбени в жените и виното, докато не срещат лицето химера. Катрин, изиграна от Жана Моро. Една от най-важните роли в живота ѝ. Елегантен образ на една кокетна и безкрайно магнетична дама, способна да одраска всяко мъжко сърце. С култовия филм от новата вълна Трюфо разказва обърканата история на трима души, които бавно и постепенно започват да живеят в своята недефинирана връзка, която не води до нищо хубаво… Великата любов в тяхната история всъщност е между двамата мъже. Днес и красивото приятелство изглежда сме забравили. Джентълменско и изтънчено, в което музата е споделена, чувствата към жената – също, но ревността и съревнованието са непознати. На пръв поглед победителите са двамата млади бохеми, но накрая всички плачат и тънат в нещастието си.

Филмът всъщност е вдъхновен от едноименния роман на Анри-Пиер Роше.

Той ни захвърля в бохемските улици на Париж и ни показва любимия град през 1907. Предстоят катастрофи и катаклизми, от които ще пострада цяла Европа. А онова, което остава, е насладата от хубавия живот, усещането за неангажиращи целувки и casual необвързващи любов(н)и(ци).  Катрин се жени за единия, но до края на живота си продължава да е неутешимо влюбена и в другия. Раждат се деца, разменят се погледи, раняват се сърца. Може ли така цял живот? Keep it casual? Не може. Накрая някой трябва да понесе отговорност за безотговорността. Защото сигурността невинаги е мръсна дума. А окаченият етикет на врата при всички положения тежи много по-малко от липсата му.

Хедонизмът на артистичната бохема понякога отключва портите на болезнената и объркваща любов. В уж неангажиращите връзки проблемът никога не е стаен в опасността, че някога някъде там някой може да изневери някому. Идва от друго място. От непознатото и неизвестното. А те винаги вървят ръка за ръка със страховете, нали така беше? И ако понякога си мислиш, че keep it casual винаги е правилното решение, обърни се пак към Жул и Жим. Или погледни отново филма на Трюфо. Прочети книгата. Вече си има красиво ново издание и няма нужда да тичаш из антикварните книжарници.

Красивите истории трябва да се изживяват отново и отново. Помисли си ти какво би направил.

Привидната лекота на необвързващата любов често може да бъде безкрайно заблуждаваща. Ако обичаш голото ти тяло да усеща водата и да се рее на свобода, не се страхувай от дълбокото. В крайна сметка нали ще плувате двама? Ще има кой да се погрижи за теб и след това никой няма да плаче. Солта по бузите ще бъде само от вълните.

Ели Цонова представя: "Когато порасна, искам да стана чужденец"

5 стихотворения за любовта от български писатели

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв