ИСТИНАТА ЗА СЛУЧАЯ „ЖОЕЛ ДИКЕР”

Швейцарска изненада и международен феномен

Кой би могъл – дори след като е живял дълго на този свят – да твърди, че е дарил щастие на свой ближен? А вие, Жоел, вие можете да го направите.

Той е роден в Женева, Швейцария, и на 16 юни навърши 31. Сравняват го с Филип Рот и Джонатан Франзен, но книгите му се четат като романи на Кенеди. Още с дебютния си сюжет –„Последните дни на нашите бащи”, прибира Наградата на  женевските писатели през 2010 година.

Две години по-късно излиза „Истината за случая „Хари Куебърт”, от който са продадени над 3 милиона екземпляра. За него Жоел Дикер печели последователно Наградата за призвание „Блюстейн-Бланше”, Голямата награда за роман на Френската академия и „Гонкур” на гимназистите.

А тогава е само на 27. Естествено, започват да го спрягат като „швейцарската изненада” и „международен феномен”. Още с излизането си „Истината за случая „Хари Куебърт” детронира от топ листите бестселъри като „Ад” на Дан Браун и „Петдесет нюанса сиво”. Как успява ли? Рецептата е проста: криминална драма, литературен пъзел и любовна история. Само че гениално съчетани, подправени с обрати и съспенс. 

За да си обяснят успеха на Дикер, мнозина определят романа като швейцарски отговор на „Мъжете, които мразеха жените”. С екранизацията се е заел режисьорът на „Красив ум” Рон Хауърд. В ролите на Маркъс Голдман и Хари Куебърт ще видим Райън Гослинг и Харисън Форд. Добре пресметнато, нали?

„Книга за Балтиморови” започва през февруари 2012 година, когато Маркъс обръща гръб на Ню Йорк, за да напише новия си роман в почти новата си къща в Бока Ратон, Флорида. Но този роман щеше да е невъзможен, ако преди това животът не беше написал Книгата на изгубената младост. Да, нещата рядко са такива, каквито изглеждат, дори ако ги гледаш отблизо:

– Соул, имам намерение да те напусна.

– Да ме напуснеш ли? Защо?

– Защото ми изневеряваш.

– Не ти изневерявам.

– Ами Касандра?

– Когато съм с нея, не мамя теб, а собствената си тъга.

В неукрепналото съзнание на Маркъс Монтклеър Голдманови от Балтимор стоят по-високо от всички други семейства, от всички други хора, които познава тогава: те са по-щастливи, по-съвършени, по-амбициозни, по-уважавани. Сякаш са същества от друго измерение. Маркъс често прекарва ваканциите си с тях и е омаян от лекотата, с която чичо му Соул, винаги благата му съпруга Анита и връстниците му Хилел и Уди минават през живота. Още повече, че покрай тях се запознава с бъдещия музикален идол Александра Невил, в която се влюбва безумно.

Тези лета са се запечатали в паметта ми като поредица еднакви дни, изпълнени с ухание на безсмъртие. Какво правехме там? Просто вкусвахме тържеството на нашата младост. Заканвахме се да укротим вълните. Ходехме на лов за пеперуди и момичета…

После настъпва драматичен обрат. Гладката повърхност на семейната идилия внезапно се напуква. Всички вътрешни напрежения и травми, бълбукащи отдолу с години, задействат ефекта на доминото. И вече нищо не е в състояние да удържи катастрофата. В крайна сметка оцеляват само безграничните мечти. Останалите ги помита вятърът.

И в „Книга за Балтиморови”, както и в бестселъра „Истината за случая „Хари Куебърт”, преведен на 32 езика, Дикер поднася един последен coup de théâtre, абсолютно неочакван и съвършен, който осветява разказа от коренно различен ъгъл.

Сред най-симпатичните персонажи тук е Ленард Хоровиц, съседът на Маркъс в Бока Ратон, бивше светило в областта на конституционното право. В привидно невинните му съвети понякога се крие чудовищна мъдрост: „Вместо да водите кучето, Маркъс, просто го следвайте. За разлика от вас то знае накъде да върви.”

Ами… и с писането на романи е така. Незапочнатите книги са изгубени кученца. Трябва да хукнеш по следите им, да се оставиш да те поведат. От теб се иска само да живееш, да поглъщаш живота с всичките му аромати. Нали затова казват, че най-хубавите книги се пишат сами.

Жоел Дикер  пристига в София за премиерата на новия си роман – „Книга за Балтиморови”. Романът излиза от печат на 17 юни, а срещата с писателя ще се състои на 20 юни от 19:30 ч. в литературен клуб „Перото”.

ВЗЕМИ СИ ОЩЕ КНИГИ, ПЪТЕШЕСТВЕНИКО!