За големите постижения отвъд спортната емисия

Кой момент е по-важен в живота на един спортист – този, в който той набелязва своята цел и започва да я преследва, или този, в който редом до него по пътя към целта застане първият последовател? Кой момент на подкрепа е по-стойностен за един спортист – онзи, в който вече първият пробив е факт и всички искат да участва в рекламата им? Или всекидневната опора, която е имал още от първите дни просто заради вярата в себе си?

Преди една година Renаult застана зад Кирил Николов – DISL, повярва в неговата мисия и заедно започнаха едно приключение. Дизела предприе един различен маратон по тежкия висок терен на Ком – Емине, а Kadjar просто го следваше и беше на разположение. 

Днес CROSSOVER гамата на Renаult и Дизела канят всички заедно да подкрепим петима нови герои. Някои от тях са достигнали до своите първи големи успехи, други – все още ги преследват. Те не се състезават в спортовете, които често попадат в светлините на камерите. И това прави постиженията им още по-трудни. Какво ли е всяка сутрин да ставаш в 5, ден подир ден, месец подир месец, в името на една цел, на една мечта, сбъдването на която ще разберат само няколко други ентусиасти като теб? В Renault вярват, че си струва да ги подкрепим сега, в началото на пътя, тези герои, независимо какво ще се случи утре. Те дават възможност да се представят, да се запознаеш с тях, с техните емоции и спортни цели. A после… Сигурни сме, че ще ги подкрепиш и последваш по пътя към успеха. А той е гарантиран.

CROSSOVER гамата на Renаult – Captur и Kadjar, са машини за героите в ежедневието.

Те искат да бъдат вдъхновение за всеки ден. За големи постижения дори отвъд спортната емисия. Или просто за малка победа над себе си, която никой няма да отрази освен собственото ти сърце.

Първият бъдещ герой, с когото те запознахме, беше Симеон Деянов, вторият – Алекснадър Сръндев, а днес е ред на единствения стрийт мастър сред избраните спортисти от Renault – Делян Димитров. Още през 2008 г. той става първи на световното първенство по паркур в Хамбург. На следващата година затвърждава лидерството си, като става шампион по фрийрън на международното състезание Art of motion, организирано от Ред Бул в Хелзингборг, Швеция. След което за него следва принудителна почивка, през която се налага да лекува контузии и да премине през няколко операции. С днешна дата всичко това обаче е зад гърба му, а  Дидо отново е в играта и в листата с най-добрите в занаята.

Каква е разликата между фрийрън и паркур?
Разликата между паркур и фрийрън e, че при първото се търси максимално бързо преминаване, а при второто максимално сложно акробатично и креативно изпълнение на трикове. Двата спорта се практикуват главно в градска среда.

Каква е философията на твоя спорт?
Ха-ха, философията на моя спорт е различна за всеки. Това е спорт без определени правила. Моята цел е да бъда максимално комплексен (да съчетавам всевъзможни движения, разнообразни едно от друго и максимално сложни). Други хора търсят чистотата, за мен да изпиташ тялото и психиката си на максимум е нещото, което ме кара да продължавам да тренирам години наред.

Къде предпочиташ да тренираш – в градски условия или в природата?
Обичам да тренирам навсякъде. Приятелите ми често се шегуват с мен – „Добре, тренираш по цял ден, работиш в зала, имаш уреди в двора и фитнес в мазето, защо по дяволите имаш и стойки в стаята?!“. Отговарям им – за да съм винаги готов. Последните години по-скоро се стремя да подбирам места за определени трикове, отколкото да се задържам на някое специфично.

Колко време ти отне, за да станеш добър?
Тренирам от около 10 години и все още не мога да кажа, че съм доволен от себе си. Едно от нещата, които най-много обичам в спорта, е, че има страшно много движения, така че дори и да имам 10 живота, едва ли ще ми стигнат да науча всичко.

Какви „екстри“ има още в този спорт?

Екстрите в спорта са, че няма такива. Това е най-хубавата част! По всяко време и навсякъде можеш да използваш тялото си – да стоиш на ръцете си по разнообразни начини, да ходиш по стените, да се превърташ.Чувство, най-близко до това да си свободен.

Кои са любимите ти места за фрийрън в градска среда?
Любими места не мога да кажа, че имам. Според нещата, които тренирам в момента, подбирам мястото, на което някои по-сложни движения могат да бъдат изпълнени.

Къде се научи на триковете – на улицата или в залата? Кой ти даваше съвети, кой ти показваше?
За жалост започнах навън, без треньор. За много хора това е впечатляващо, аз самият преди години много се радвах, че по-късно влязох в залата, но като гледам назад, бях научил много елементи грешно и за сметка на много травми, а и нямаше кой да показва, но вече нещата се развиват – преподавам фрийрън на по-малките в залата, за да не губят време да откриват вече откритото и да се запазят здрави J

Кои са основните трикове във фрийръна?
Основните неща, които за мен са важни, са максимална комплексност – акробатика на земя, трикове от височина, стена, висилка, прескок, някои брейк движения и, разбира се, силови упражнения със собствено тегло.

Колко от времето ти отнемат тренировките?
Различно. Понякога тренирам по 1 – 2 пъти на ден по 1 – 2 часа. Друг път правя тренировки по 5 – 6 часа. И ако се чудите как може да се тренира толкова много, отговорът е, че спортът е комбинация от много опити на различни трикове, координация и допълнителни упражнения, които помагат за общото развитие на един атлет.

А има ли някой, на когото искаш да приличаш? Някой в твоя спорт, който да ти служи за пример? 
Има много хора, от които черпя вдъхновение, и не само в моят спорт. Следвам своят път, но често  ме мотивират хора просто заради характера и отношението им към спорта, не заради моментното им ниво.

Кои са пионерите във фрийръна в България?
Мои приятели, започнали около 3 – 4 години преди мен.

Кога се пенсионират фрийрънърите?
Мисля, че правилният отговор е никога. Разбира се, всеки има връх на спортна форма, но ако обичаш този спорт, винаги ще намериш нови начини да се движиш и развиваш. Не мога да си представя живот без движение.

Впечатляваш ли с уменията си момичетата?
Ха-ха :Д Истината е, че повечето момчета започват с идеята за това да впечатляват другите, но хората навътре в спорта, които наистина го обичат, знаят, че всъщност повечето време прекарваш в тренировки в залата, навън между блоковете, вкъщи гледаш клипове и я няма частта с „правя го, за да се харесам на хората“.

Всъщност има ли момичета във вашия спорт?
Доста рядко. Дори в България се броят на пръстите на едната ръка. Спортът е доста труден физически.

Имал ли си катастрофални приземявания? Как се пазиш от контузии?
В последно време казвам на децата, които тренират при мен: “Не бързайте да направите триковете само за да се доказвате, защото от бързане аз съм си докарал доста травми“. Не мога да се сетя някоя част от тялото ми, която не ме е боляла – а иначе два счупени глезена, няколко пръста, десетки разтегнати връзки и сухожилия. Да се пазиш от контузии за мен означава да тренираш умно и да не позволяваш на амбициите ти да те карат да правиш неща, за които не си готов.

Подкрепят ли родителите ти това, което правиш?
В началото не, сега да абсолютно.

Какво вдига адреналина ти?
Обичам чувството, когато приземя нов трик за първи път!

Какво те мотивира?

Мотивацията е нещо, което се променя с годините. Човек сам трябва да търси мотивацията, за да става по-добър. В началото мечта ми беше да стана световен шампион, след време исках да докажа на себе си, че мога да се възвърна след много тежка травма и лекарска забрана,

да правя всеки един трик, който някога съм искал, да помагам и да уча хора. Да се чувствам, че ставам по-добър не само спортист, а и човек. Това е, което ме мотивира. Да се движа напред.

БЪДЕЩИТЕ ГЕРОИ ПОЕМАТ КЪМ НЕОЧАКВАНОТО С CROSSOVER ГАМАТА НА RENAULT. СЕГА С 0% ФИКСИРАНА ЛИХВА.