Ако се чувстваш зле, имаш остра нужда от себе си - няколко стъпки за начинаещи

В сезона на кашлицата всяка  втора статия е пълна със съвети как да подсилим имунната си система. А душевните вируси? Тях кучета ги яли!

Все повече установявам, че дали ще се чувстваш зле, или не, е въпрос на личен избор. Хладнокръвното отношение не е непременно липса на богат вътрешен емоционален свят, а чисто и просто инструмент за оцеляване във вихрушката на силните настроения и земетресения.

Мисълта, че има безкрайно много фактори извън нашия обсег и контрол е едновременно побъркващо плашеща и меко успокояваща. Освен това, ако седнеш и помислиш колко много ситуации могат да възникнат и да объркат живота ти буквално за секунди, ще откачиш тотално. И понеже не го правиш, се притесняваш само за известна част, което е абсолютно ненужно и безсмислено.

Или се тревожи за всичко, или за нищо, какво е това половинчато откачане?

Когато се оплача на майка ми, че нещо ме тормози, тя първо ми дава съвет и след това уморено заключва, че ако искам да се притеснявам излишно, няма проблем, да си се притеснявам – нещата или ще се наредят, или няма, от моето тревожене грам смисъл, ама нали човек каквото си го направи сам, никой друг не може?

Усещам как емоционалната ми имунна система напоследък укрепва – не се обиждам вече толкова лесно, осъзнавайки, че това е възможно единствено, ако част от мен приема, че обидата може и да е вярна. Иначе как бих могла да се засегна? Ако някой ми каже, че съм тъпа/грозна/скучна, няма да достигне до мен, защото знам, че не съм. Да не говорим, че до теб не трябва да достигат толкова дълбоко думите на човек, когото не уважаваш и цениш. Всеки е в правото си да ти избълва каквото му щукне, а твоята човешка воля ти позволява да контролираш ефекта.

Не ревнувам, не се старая да задържа и да стисна. Не само партньор, а и приятели, близки – не държа да бъда най-довереният им човек и не следя дали евентуално друг не е преди мен в топ пет на сърдечната им класация.

Близостта не е състезание и общуването е много по-естествено и хубаво, когато не се вменява чувство на вина.

Обвинението кой колко внимание ти обръща единствено може да отблъсне другия човек и да го накара да се почувства кофти. Така или иначе каква е целта на това занимание изобщо? Не можеш, а и не трябва, да караш някого да се вижда/говори с теб, ако той не го иска. Дори и да успееш, няма да е искрено и ще остане неприятен привкус и в двете страни.

Не се сравнявам с останалите или поне все по-малко. Като човек, който често получава нетактични въпроси за личния си живот, не позволявам вече те да ме афектират.

Приемам че всяка връзка и изобщо всеки човек има различно темпо – колкото хора, толкова сценарии.

Не ме интересува кой се е оженил, родил, завършил трета магистратура и научил хинди, докато приготвя патица с кестени. Всички ще умрем, състезанията са излишни и играта е така или иначе предварително загубена, защото винаги, ама винаги ще има някой, който да е с две крачки пред теб. Сравняването и надпреварата убиват наслаждението и ти печелят огорчение.

Ето така емоционалната имунна система отслабва и започва да боледува и никаква йога, чайове, медитации и Хорхе Букай не могат да ти помогнат. Само ти. Както пишеше някъде някога – ако човек се чувства зле, има остра нужда от себе си.

Щастието е възобновяем източник на енергия. Рециклирай отпадъците и пази ресурсите.