Театралният плакат – картина, която разказва история още преди завесата да се вдигне
Дискусия в Народния театър, с подкрепата на кампанията ПромениКартинката на Филип Морис България, поставя акцент върху значението на театралния плакат като изкуство.
Снимки: Филип Морис България
Дискусия в Народния театър, организирана от Съюза на артистите в България с подкрепата на кампанията ПромениКартинката на Филип Морис България, поставя акцент върху значението на театралния плакат като изкуство, което провокира и облагородява публичната среда.
Театралният плакат не е просто афиш. Той е първата среща на зрителя със спектакъла, кодът към неговото послание, визуалната магия, която приковава вниманието и разпалва въображението. Театралният плакат, едно от най-силните визуални изкуства, което провокира и облагородява публичната среда, днес е на прага на изчезването. Въпреки че съществуват творци и специалисти, които продължават да вярват в силата му, в България този тип изкуство вече почти не се създава.
Около това принципно становище се обединиха от Съюза на артистите в България (САБ) на специално събитие в Народен театър „Иван Вазов“ само няколко дни след вълнуващата церемония по връчването на Националните награди за сценични изкуства ИКАР. Дискусията, на тема „Картина ли е театралният плакат“, организирана от САБ в партньорство с Националната художествена академия (НХА), е част от поредицата креативни работилници и специални събития. Те се реализират с подкрепата на екологичната кампания ПромениКартинката като част от 20-тото издание на Софийския театрален салон и наградите ИКАР.
Снимка: Деница Езекиева , САБ.
Събитието събра талантливи студенти, преподаватели и артисти от НХА и театралната сцена в България, за да изследват възможностите на този жанр. Под ръководството на водещи специалисти като доц. Георги Павлов от катедра „Плакат и визуална комуникация“ на НХА, д-р гл. ас. Петър Денчев – режисьор и преподавател в катедра „Сценография“ на НХА, Албена Спасова – съорганизатор на Международното триенале на сценичния плакат и преподавател в НХА, Петър Митев – сценограф и художник-плакатист, и Николай Димитров – плакатист в Народния театър, участниците имаха възможност да се потопят в изкуството на театралния плакат и да изследват неговото значение и възможности в съвременния театър. Участниците поставиха акцент върху сериозната липса на театрални плакати в съвременната публична култура и обърнаха внимание на изчезването на тази визуална форма в съвременния театър.
Събитието е второто по ред от календара с креативни работилници и дискусии, организирани от Съюза на артистите в България съвместно с Националната художествена академия и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, които се реализират с подкрепата на кампанията ПромениКартинката, даващи възможност на млади артисти от академиите да развиват своите таланти. Дискусията в Народния театър не само даде възможност на студентите да се докоснат до тънкостите на театралния плакат, но и ги предизвика да мислят за неговата роля днес – като средство за комуникация, като културен маркер, като форма на социална ангажираност.
Специално за събитието Народен театър „Иван Вазов“ експонира 12 театрални плаката на изключителния художник-плакатист Стефан Десподов-Деспо, в негова памет и за да си припомним силата на този жанр и неговото въздействие върху публиката.
Плакатът възпитава, неговата цел е не толкова да продава, а да провокира. Театралният плакат има способността да облагородява публичната среда, но у нас вече фотографите изместват художниците. Създаването на театрален плакат е отделно изкуство, 5 години се учи в НХА и не всеки може и трябва да бъде негов създател, споделиха участниците в дискусията. След 90-те години у нас първите уволнени от театъра са именно плакетистите, а у нас вече няма и достатъчно пространство за това улично изкуство.
Снимка:доц. Георги Павлов , НХА.
Днес я няма провокацията, създава се един визуален шум по улиците. Често на плакатите се използва фотография на актьора и едно огромно заглавиe, което не е смисълът на театралния плакат, а по-скоро е информационен афиш, коментира доц. Георги Павлов от катедра „Плакат и визуална комуникация“ на НХА.
Снимка: гл. ас. Петър Денчев , НХА.
Театралният плакат се замени със снимки на актьори, а всъщност плакатът е свързан със съдържателната част на театралното представление. Той не е дъвка за окото, не е крещящ символ „Елате и ни вижте“, допълни гл. ас. Петър Денчев – режисьор и преподавател в катедра „Сценография“ на НХА.
В този контекст кампанията ПромениКартинката поема важната роля да съживи и подкрепи младите артисти, като създава платформи, които да вдъхновяват нови подходи и да обединяват изкуството със социалната отговорност. Това е поредната стъпка в мисията на кампанията – освен да информира за мащаба на замърсяването на околната среда, тя е и да свързва младите творци, да предизвиква нови гледни точки и дискусии, и да осигурява място за културни инициативи, които „променят картинката“ в обществото.
От старта си през лятото на 2021 г. кампанията ПромениКартинката привлича вниманието на обществото с многообразие от арт проекти и колаборации, за да информира за сериозния проблем със замърсяването на околната среда с неправилно изхвърлени фасове и други отпадъци и да провокира към отговорно потребителско поведение. Кампанията подкрепя млади артисти като им предоставя платформа за изява в различни творчески формати.
Снимка: Анелия Иванова, Филип Морис България.
„Ние от Филип Морис България и кампанията ПромениКартинката силно вярваме, че изкуството е двигател на промяната. Впечатлени сме от таланта на младите артисти – студенти в Националната художествена академия, с които в края на миналата година заедно с партньорите ни от Орбико България, осъществихме изложбата „ТРАНСФОРМАЦИИ за по-устойчиво утре“. Вече четири години подред подкрепяме и талантливи студенти във факултет „Екранни изкуства“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, които създават поредица от кратки, но много въздействащи видеа, посветени на каузата зад ПромениКартинката. Вълнуваме се, тъй като до няколко дни ще бъдат представени и най-новите видеа на студентите от 2-ри курс в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, сподели при откриването на уъркшопа Анелия Иванова, мениджър връзки с обществеността във Филип Морис България.
В рамките на събитията, предназначени за студенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Националната художествена академия, миналата седмица се проведе първа част на сценарна работилница в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ на тема „Промени картината: Смелостта да пишеш истината“. Нейн водещ беше талантливата писателка и сценарист Теа Денолюбова. Самата тя е автор и бе номинирана за награда ИКАР 2024 за драматургичния текст на първата си пиеса „Боже мой“, която се поставя на сцена в Народния театър „Иван Вазов“ – моноспектакъл на Христо Мутафчиев.
В рамките на водената от нея работилница, студенти от факултетите „Сценични изкуства“ и „Екранни изкуства“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ по режисура, актьорско майсторство, филмова драматургия, куклен театър, кино и ТВ и други, получиха възможността да се потопят в тънкостите на писането и да развият уменията си чрез практически задачи.
А дискусията около театралния плакат днес е повече от разговор за изкуството – тя е сигнал за промяна, за необходимостта да съхраним визуалната култура в България и нейното място в общественото пространство. Целта на кампанията ПромениКартинката е именно тази – да продължава да създава мостове между поколения артисти, да насърчава креативността и социалната ангажираност. Защото истинската промяна започва с осъзнаването и с изкуството, което ни кара да погледнем на света по нов начин.
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България.
Филип Морис България като доказана работодателска марка в страната
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
