Безсъници навсякъде

Странични ефекти от безсънието и с изненада ще установим, че има и някои позитивни

Ако за теб безсънието е по-скоро песен, мит или филм, свързан със Сиатъл, много ти завиждам. Искрено и лично.

Потапящото те до дъното на психиката усещане, че се давиш в собствените си мисли и няма, и няма – не идва сънят, това е безсъние. А било най-естественото нещо казват. Мислех си за изморените на полето хора, след ден тежък труд и как сладко лягали на твърдото легло, без не знам какви си там матраци и заспивали дълбоко и непробудно чак до втори или трети петли.

Мисля си за тях и завиждам.

Иде ми да хвана една мотика и да прекопая около блока, после да измета и после да засея домати. На всичко съм готова, само неуморният ми мозък да спре да се блъска в мозъчната ми кора и да ме събужда. Не че не му се спи и на него, спи му се. Но си е решил да бъде активен поради негови си разни причини по цяла нощ и да мисли по въпросите на Вселената.

В тъмните и тихи часове на денонощието, когато всички спят и само ти се кокориш и правиш чаршафите на корабни въжета,

има едни моменти на пълно отчаяние, които веднага са следвани от уникални прозрения.

Така например веднъж почти бях разгадала отговор на най- голямата загадка на всички времена и ако си спомням добре, беше нещо като 120. Обнадеждена и окрилена от мъдрите мисли и след като броих едновременно и овце, и крави, се амбицирах да издълбая отговора и на друг вечен въпрос – какво, по дяволите, е това чудо безсънието. Как така ще ме наказва точно мен и теб, приятелко/ю? Не е честно!

Когато пукна зората, а аз продължавах да не съм изровила отговор на въпроса „защо е тази несправедливост?“,

реших да направя малко-сладко проучване по въпроса, след което най-после да се заема редовно с медитация и йога, както всеки сайт ми препоръчваше. Като поразпитах наоколо, се оказа, че всеки втори мой познат има някакъв вид разправия с безсъниците в някакъв момент от живота си. Кой заспива и после се буди след 1 час и започва да се врътка в леглото като за състезание, кой пък въобще не заспива и изчита книга след книга с мента, глог и валериана за коктейл. Масово страдание се оказа. Добре че си върнах съня и мога да се надсмивам над безсънието, защото въобще не ми беше смешно по време на… Но все пак се  водя позитивен човек, не мога да не ти блесна позитивната страна, която изненадващо установих, че има.

Като не си спал няколко дни, започваш да виждаш нещата размазано.

Обзема те една тишина, камерата се отдръпва и фокусът стават други неща. При мен беше зеленото.  Виждаш цветовете толкова ярки и наситени, че не можеш да откъснеш очи от тях. Някак на мозъка ти му писва да се занимава с теб, а на теб с него и започвате да обръщате внимание на картината наоколо и по-скоро на най-готините неща –  падащ лист, капка, която прави кръгчета около себе си, птичка пее, в теб става тихо, за да се насладиш на всичко това.  Неслучайно казват, че можеш да се надрусаш с безсъние.  Ядреният реактор се изключва като предпазна мярка против прегряване и става спокойно и безтегловно. Движенията ти стават бавни, говориш някакви неща, пишеш някакви имейли, работиш някаква работа, но някак си без да участваш много много. И тогава разбираш, че от цялото напъване май няма нужда. Така малко по малко се успокояваш… и заспиваш. 

Не знам дали ти трябват статистиките, че всяка година половината от населението на земята страдат от някакъв вид безсъние с различна продължителност от дни, през седмици до месец. Това, което ти трябва, е увереността, че както във всяко друго нещо, и тук има и бяло, и черно. И зелено, и червено, и всички цветове на дъгата. Намираме дъга и в безсънието.

Голяма работа сме ние, хората, когато сме с изключен ядрен реактор!

Ако си се наспал пък, прочети за безсмъртните навици и алибитата рано сутрин.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.