Димитър Димитров и Борис Славков: „Това е един филм за любовта и вярата, който ще докосне душата ви!“
Режисьорът Димитър Димитров и операторът Борис Славков ни разкриват всички подробности около снимачния процес на „Гунди - Легенда за Любовта“ – филмът, който не трябва да пропускаш тази есен
снимки: Борис Славков/ „Междинна станция“
Както вече ти разказахме в „Гунди – Легенда за любовта“ по кината от 18 октомври – виж дългоочаквания трейлър, на българската филмова сцена предстои нещо грандиозно и епично. Филмът, чакан от мнозина и разказващ ни за живота на ненадминатия и легендарен Георги Аспарухов – Гунди, е на път да зарадва сърцата на хиляди фенове. Пълнометражният игрален филм
„Гунди – Легенда за любовта“ ще се появи на голям екран на 18 октомври 2024 г.,
като продукцията ще проследи живота на големия спортист – от срещата му с Величка Маркова – Лита, до трагичния 30 юни 1971 година, когато Гунди загива в автомобилна катастрофа. „Гунди – Легенда за любовта“ ще разкаже за човека Георги Аспарухов, който се опитва да балансира между успешната си футболна кариера и личния живот, борейки се със системата, трудностите и тежките избори по пътя си. Вдъхновяващата история ще оживее пред зрителите благодарение на режисьора Димитър Димитров, оператора Борис Славков, сценариста Емил Бонев и продуцентите на мащабния проект Андрей Арнаудов и Иван Христов от „Междинна станция“. По този повод ние нямахме търпение да поканим при нас режисьора Димитър Димитров и оператора Борис Славков, за да ни разкрият всички подробности по заснемането на този мегапроект. Дали във филма има истински вещи на Гунди, кои са предизвикателствата, които са срещнали, и коя е най-вълнуващата история от снимачния процес – Димитър и Борис ни разказват сега, а ние нямаме търпение за премиерата. Очертава се епично!
Здравейте! Първо – за нас е огромно удоволствие да можем да си поговорим за може би най-чакания филм тази година, но да започнем с това как се роди идеята за „Гунди – Легенда за любовта“?
Димитър: Здравейте! За нас също. В историята на България има много вече написани сценарии. Десетки истински истории на велики, интересни или противоречиви личности. Някой просто трябва да ги грабне и да ги сложи на масата. Това е направил сценаристът Емил Бонев. Защо е избрал точно Гунди, трябва да питате него. Аз само мога да кажа, че съм много щастлив от този негов избор, защото тази история много ме провокира като режисьор и човек.
Колко време отне да се случи проектът – какви бяха началните стъпки по реализирането му?
Димитър: Пътят на този филм е много дълъг. Започва още преди 8 години. Аз се качих на борда преди две години. Заварих стотици страници сценарий, от който можеше да се направят три филма. Освен съкращението
целта ми беше филмът да се гледа с наслада и от хора, които нямат никаква представа кой е Георги Аспарухов – Гунди, както и от такива, които изобщо не се интересуват от футбол.
Сега филмът може да ангажира емоционално всякаква възрастова група. От дете до баба, както обичаме да се шегуваме в нашите среди. Успоредно с работата по сценария течеше процесът по намирането на средства. Важното беше, че всички направихме невъзможното този филм да се превърне в реалност и нито за момент не сме мислили да се откажем въпреки трудностите. Невероятно е колко много хора ни повярваха и ни помогнаха. Без тях този филм нямаше как да се случи. Иначе снимачният процес, репетициите на маса, хореографиите, разкадровката и т.н. отнеха няколко месеца. Смея да твърдя, че филмът е подготвен изключително прецизно, по всички правила, което помогна снимачният процес да премине гладко.
Борис: Аз се включих активно в проекта, около 6 месеца преди влизането в снимачен процес. С Митко силно вярваме, че единствено добрата подготовка може да доведе до добри резултати на терен, и това и направихме. Започна активно проучване за футболни ситуации, редица дни на чертежи, футболни схеми и изучаване на материята. Изготвихме презентация от над 200 страници, за да бъдем сигурни, че всеки човек от снимачния екип ще бъде на една страница с нас. Презентацията съдържаше всеки детайл около локации, позиции на камерата, брой на кадри за всяка сцена, футболни схеми с позиции на играчи и т.н.
Подготовката беше интензивна и продължи буквално до първия снимачен ден.
Не е ли изключително отговорно, рисковано и дори една идея страшно да се прави филм за една легенда, обичана от милиони?
Димитър: Истината е, че първоначално отказах. Аз не съм футболен запалянко и не исках да правя спортен филм. Иван Христов настояваше и настояваше. Накрая се съгласих с уговорката за три неща: 1. След като си стиснем ръцете за сценария, никой няма да ми се меси в работата. 2. Не правим спортен филм, а разказваме лична история за един велик българин, която е невероятно актуална и днес. 3. Ако НЕ намерим достатъчно бюджет, да не започваме. Недопустимо е да посрамим паметта на този човек. Сега съм безкрайно благодарен на Иван, че настояваше аз да заснема този филм. Относно отговорността, притеснението и страха… това не може да се опише с думи. Дори и в този момент ми се свива стомахът при мисълта, че няколко месеца ни делят от премиерата. От първите отзиви на публиката. Но това всъщност е част от длъжностната характеристика на режисьора. „Ако един филм стане добър – браво на актьорите, ако един филм стане лош – режисьорът се е провалил“. Въпреки това с Боби взехме решението да се впуснем в това приключение, защото е огромно предизвикателство, а ние явно обичаме предизвикателствата.
Борис: Професията, която сме избрали, може да бъде практикувана на високо ниво единствено когато е правена със страст и когато сама по себе си е предизвикателство.
Не можехме и да се надяваме за по-голямо предизвикателство от това да направим достоен филм за личност като Георги Аспарухов. Неминуемо подобен тип планина за изкачване пораждаше страх у нас, но имахме думата на Иван и Андрей, че компромиси няма да бъдат правени. Всички приехме проекта като кауза и целта ни беше да направим нещо специално. Силно мотивирани, нямахме друг избор, освен да се хвърлим с главата напред.
Да очакваме биографията на Гунди едно към едно или повече застъпено ще е киното, отколкото реалността?
Димитър: За Гунди има два изчерпателни документални филма. Нашият филм се занимава с личния живот на футболиста и разказва малко познати детайли около него, за които знаем от съпругата му Лита.
И да, има художествена измислица в рамките на допустимото с цел филмът да има силна драматургична структура и да съществува като самостоятелно произведение.
Филмът е заснет изключително красиво! Трейлърът ни впечатли много – може ли да ни кажете как протече процесът по заснемането? И още един въпрос – историята се развива през 60-те и 70-те години. Какви бяха предизвикателствата при пресъздаването на тази епоха? Използвахте ли специална техника и похвати?
Борис: Благодаря за хубавите думи. Тази оценка за нас значи много. Филмът е изключително труден за реализация по много причини. Той изисква ясен киноразказ – от камерни сцени между Гунди и Лита до сложни футболни хореографии. Красивото в този проект идва благодарение на всеки замесен. Елена Иванова ни потопи с костюмите в години, в които всичко е било стилно и изчистено и не е имало нищо излишно. Художникът на филма Ванина Гелева от своя страна имаше непосилната задача да направи така, че съвременният свят на технологии да се върне обратно в романтиката на 60-те и 70-те. За футболните срещи по идея на Димитър изобретихме тъй наречения action vеhicle – голф количка със закрепена камера на хидравлична ръка, за да можем да движим на скорост на футболния терен и в същото време да не съсипваме тревата и да не пречим на добрия звук на терен. В интерес на доброто пресъздаване на епохата наехме Hawk Anamorphic Vintage 74 обективи, специално от Австрия, за да можем да сме максимално близо до усещането за кино от тези години. Бяхме подготвили LUT-ве (LookUpTable) на цветовете, който се базира на най-ползваната кинолента през 60-те и 70-те, а именно Eastman Kodak 5279. Предизвикателство за нас бе и заснемането на толкова много спортни ситуации, изискващи пълен стадион. Визуалните компютърни ефекти са средство, без което тези десетилетия са невъзможни за пресъздаване. В тази връзка работата в екип с колегите от ImmerseFX и в частност с VFX supervisor-a на терен Стефан Чакъров бяха изключително важни за нас.
Темата за създаването в подробности на този проект е необятна, но вярвам, че през есента ще усетите всяка стъпка, която преживяхме в това приключение.
Има ли истински вещи на Гунди, реални места, които е посещавал, включени в снимките – въобще кой е най-специалният момент или предмет в „Гунди – Легенда за любовта“?
Димитър: Сещам се за това, че ползвахме неговия истински паспорт в една сцена. Малък детайл, който може да не се забележи от всеки. Много от местата, които е посещавал, са обезобразени към днешна дата и не можахме да ги заснемем, но за сметка на това сме възпроизвели едно към едно головете, които са документирани. Друг любопитен факт е, че имахме футболист дубльор на Павел на терен всеки ден. Не сме го ползвали нито един път.
Всички футболни хореографии са изпълнени от самия актьор. Българския Том Круз.
Това филм за футболен клуб ли е или нещо много повече – филм за един национален герой може би?
Димитър: Това е филм за любовта и вярата. Безумно актуална тема, за която трябва да се говори във време като сегашното, а именно тотален превес на материалното над духовното, силно занижена ценностна система, както и тотално обезверяване. Това е световен проблем, не само локален. Филмът разказва за цената да си на върха, както и за важността и значимостта на семейството.
Клубната принадлежност на Аспарухов е просто факт. Национална гордост е, че е българин.
Имаше ли комични, нелепи или стресиращи ситуации по време на снимките? Разкажете ни нещо любопитно?
Борис: Лично за мен две ситуации се открояват – първата беше в началото на снимачния процес, когато снимахме сцена от запознаването на Гунди с Лита. Имахме кадър, в който аз трябваше да се кача на кран с камерата, на 8–9 метра височина. Кранът трябваше да се спусне и аз в движение да сляза и да продължа кадъра сред актьорите. На теория не би трябвало да има нищо притеснително предвид професионалистите, от които бяхме заобиколени. Проблемът е, че аз имам страх от височини, но не трябваше да бъда вързан, за да мога да продължа движението на камерата, докато слизам от крана. Втората случка беше буквално в последния снимачен ден. Имахме подводен кадър, който се опитвахме да заснемем цял ден, но все нещо ни възпрепятстваше. В последните минути на снимачния ден насред едно езеро – горди, че най-накрая успяхме да го заснемем без грешка, лодката се обърна и камерата падна на дъното миг преди защитният бокс за подводно снимане да бъде затворен. Тук отново има уловка, аз не мога да плувам.
За щастие пострадали няма, а благодарение на нашите каскадьори камерата беше извадена и кадърът – спасен.
Да кажем и за избора на главните персонажи във филма – актьорите, имащи нелеката задача да пресъздадат главните роли – Павел Иванов като Гунди и Александра Свиленова като Лита?
Димитър: Павел беше подготвен емоционално за това, че тази роля му предстои, още от години. Приликата е уникална на моменти. Въпреки това, като се заех с филма, държах да направим кастинг. Да сме сигурни. Имаше и други талантливи актьори, които пробвахме. Павел изскочи пред всички останали с това как прилича на Гунди като маниери и изказ. Той му беше уловил мелодиката на гласа, скромността и чара.
Павел направи най-тежката подготовка за филм в историята на българското кино.
С месеци той не се разделяше с топката. Спазваше непрестанно диети. Започна да говори като Гунди и в ежедневието си. Десетки тренировки по футбол, докато накрая Станислав Ангелов – Пелето, който ни е футболен консултант, не каза, че Павел е готов за професионален футбол. Александра е младо и прекрасно момиче, което е родено с много талант и с много късмет. За кратък момент щяхме да се разминем с нея, но нещо от горе помогна на нея и на нас. Много хора ме сметнаха за луд, че вземам за роля второкурсничка да играе главна роля в най-големия български филм за последните трийсет години, но лудостите се отплащат. Александра спази обещанието да ми се довери напълно. Сега имаме ново лице, нов талант в родното кино. Роди се звезда.
Как си обяснявате феномена, че независимо от кой футболен отбор си и на кого симпатизираш, сякаш Гунди е всеобщ любимец за всички?
Димитър: Това е въпросът. Защо? Имали сме прекрасни футболисти, които не са били по-малко резултатни от Гунди. Около Аспарухов обаче е имало някаква магия. Силна енергия, която е привличала хората. Обичали са го. Боготворили са го. Да, бил е красив, чаровен, много талантлив футболист и е прославил България, но аз вярвам, че основната причина е неговата скромност и доброта.
Тези добродетели се усещат на клетъчно ниво.
И за финал – защо да гледаме „Гунди – Легенда за любовта“?
Борис: Защото е филм, който ще докосне всяка струна на зрителите, независимо от тяхната възраст, пол или спортни предпочитания. Защото филмът е за един човек с достойнства, които може би всеки един от нас бленува да притежава.
За още от същото – виж „Гунди – Легенда за любовта“ по кината от 18 октомври – виж дългоочаквания трейлър
„Гунди – Легенда за любовта“ – първи кадри от историята, вдъхновила цял народ
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
