Разказ за едно нестандартно хоби, превърнало се в доходоносна професия

Поне веднъж си минавал по "Хан Крум" и си се запитвал каква ли е функцията на просторното пространство, кацнало на номер 7, в което цари безвремие и спокойствие, а вътре добре изглеждащи и спретнати господа водят задълбочени разговори и леко се подсмихват. Е, може и да не го визуализирам точно, но поне на мен така ми се беше запечатал в съзнанието, Клубът на Софийско филателно дружество "Петко В. Караиванов".

Един ден обаче, просто се засилих и влязох,

любопитството ми не издържа, а гостоприемството на Константин Пенков, председател на клуба, бе повече от достатъчно, за да развихря и пусна на свобода всички въпроси,

които някога си бях задавала по повод това интересно хоби, или както по-късно ще разбереш… много доходоносен бизнес.

На входа се сблъсках с огромна почетна грамота от Хосе-Рамон Морено, председателя на европейската филателна федерация, която собственоръчно е подписал, след като клубът е награден и избран за най добър европейски клуб за 2015 г.. Честта не е случайна, а се дължи на Петко Караиванов (на когото е кръстен клуба – бел.ред.), който е първият български експерт в областта, някога е отговарял за колекциите на Цар Борис III и е живял в сградата отгоре. След смъртта си той дарява част от сградата на Софийското Филателно Дружество – СФД.

Тази и други истории ми хващат интереса още от самото начало, затова сядам удобно и се отдавам на сладки приказки със симпатичния Константин, готов да разкаже на всеки за страстта си. Ако минаваш оттам, задължително влез да разгледаш артефактите, а защо не да изпиеш и чаша ароматно кафе в скритото кафене на -1 етаж, говорейки си с някой от колекционерите за какви ли не чудати неща. Безплатно е и е мноооого, много интересно. (В този ред на мисли, преди да продължа с разговора, споделям едно събитие тази събота, на което колекционери от цялата страна на какви ли не неща имат сбирка в УАСГ. Повече за събитието тук! – бел. ред.)

От кога си любител колекционер?

Бил съм на 4 години някъде, когато баба ме е подкупвала с марки, за да ям. В един момент обаче от чисто любителска страст това се превърна в съвсем сериозно бизнес начинание.

Искаш да кажеш, че с днешна дата това е твоята професия?

Да, някяк хобито ми стана професия.

Спомняш ли си първата си марка?

Всичко започна с няколко марки, след което се стига до класьор и до реденето им в него.

А днес знаеш ли точната бройка на марките, които притежаваш?

Няколко кубика, може би.

Интересно ми е къде ги държиш?

Количеството и качеството  марки не е едно и също нещо. Може да имаш една марка и тя да струва колкото половин стая други марки и обратното. Така че по-скъпите екземпляри  се държат в сейф като авоар. Аз определено не притежавам скъпи, по-скоро съм наблегнал на количествата.

 Доста нестандартен бизнес имаш, бих казала…

Всъщност този бизнес се нарежда по доходност веднага след наркотиците, проституцията, оръжията и произведенията на изкуството.

Какви са хората, които купуват марки?

При нас идват всякакви хора, от съвсем обикновени до такива, които пристигат на търговете със скъпите си коли и започват да наддават за неща с начална цена над 100 000 долара например. Това са личности, които съвсем не са за пренебрегване. Самият Ферари е имал огромна колекция марки.

Кои известни личности можеш да споменеш като колекционери още?

Кралица Елизабет, но за нея не е толкова учудващо, имайки предвид, че тя има право на всички първи марки (по закон), защото все пак ликът ѝ е върху тях. 

Чърчил е имал огромна колекция, Булгари и до ден-днешен колекционират. 

Много от хората се крият и дори залагат тайно на търговете.

Кои са именитите българи колекционери?

Елин Пелин, Лазар Добрич (много известен цирков артист), Матю Македонски (Той също е известен български артист и режисьор, директор на редица театри в България. За него са се разправяли навремето много смешни истории, като тази – театърът му гостува нейде из провинцията, той играе главна роля, представлението свършва, на вратата на гримьорната почуква почитател, влиза, ръкува се с актьора и казва : "Браво г-н Македонски! Вие сте бил чудесен артист, а аз досега мислих, че сте само филателист!" – бел.ред.), Тончо Русев, който дори и до ден-днешен е член на клуба и още много други известни тайни и явни личности.

Коя е най-скъпата марка, която притежава България?

Най-интересната колекция е на Комитета по пощи и съобщения. Държавата в лицето на комитета е членка на УПУ (Международния пощенски съюз) и получава определена бройка от всички марки, които излизат в света. Разбира се, ние също сме задължени да даваме по 625 броя от всяка една марка, която издаваме.

Какви елементи съдържа задължително една марка?

Единствено на английските марки има право нищо да не пише, т.е. да има само картинка (присъства задължително ликът на кралицата майка, но на всички останали марки задължително присъства поща, държава, номинал и вече допълнително в различните периоди има изисквания за годината. Но повечето запознати бързо се ориентират за нея – по вида на хартията, има си отличителни белези. Общо взето, всяка една марка си е една миниатюра.

От кога датират марките?

От 1840 г. – първа е „Черното пени“.

Коя е най-старата, която ти притежаваш?

Не съм сигурен, но съм представлявал „Черното пени“ в Пловдив – то е притежание на анонимен колекционер, но за кратко аз отговарях за него и все едно бе мое.

Защо се е наложило използването на марки, има ли си история?

Преди марките също е имало кореспонденция, но методът е бил друг. Плащало се е, когато се получи писмото. Роланд Хилл, създателят на пощенската марка, става свидетел на следната случка: двама влюбени нямали пари за поща, но си пращали писма. Този, който получавал писмото, го взимал, прочитал и връщал на пощальона, казвайки че няма нужда от него. Така никой не плащал такси, а пощата губела от цялата тази история. Точно тогава Роланд Хил, за да не продължава порочният кръг, решил да въведе система, която задължава изпращача да плати предварително.

Как точно се калкулира цената на марката?

Донякъде от тиража, донякъде от търсенето и донякъде от реклама. Има такива, които примерно сега не са скъпи, но ние прибираме и съхраняваме, чакайки да поскъпне цената им заради определени обстоятелства.

С днешна дата „Български пощи“ правят ли марки, които заслужават внимание?

Ами да. Последните няколко месеца излязоха няколко – за Китайската нова година, с един петел и за 100 години от рождението на Ела Фицджералд. Те са с лимитирани тиражи. 2000-3000 бройки и като сметнем, че 625 отиват за УПУ, и като се сметне частта, която отива за абонаменти, количеството, което идва до нас, е минимално.

А всички марки ли получавате?

Да, тези които искаме. Но има и спекулации. Преди време беше излязъл тираж с църкви, ние го получихме, но след това същата тази серия я бяха пуснали на UV хартия. За това разбрахме впоследствие и случайно намерихме няколко екземпляра от една секретарка, която си я беше купила, ей така, за да си има.

Какви други „канали“ използваш, за да намираш марки?

Интернет, E-bay, битака, градинката пред "Св. Александър Невски", всичките антикварни магазини (повечето от собствениците им не разбират от марки)…

Каква е средната възраст на хората, кото се занимават с марки?

За жалост младите хора са все по-малко. Въпреки че повечето от нас са започнали да събират марки още когато сме били деца. Те се продаваха в пликчета по будките, а за нас беше наистина интересно да си купуваме и разменяме.

Колко често се събирате в клуба с членовете?

Без понеделник и събота работим от 15 до 20 часа. В неделя работим до обяд. Тогава обаче има най-много хора. 

В четвъртък пък се събират хора, събиращи картички, фотографии и други много по-странни неща, като банкноти, етикети от бира, бръснарски ножчета, кибрити, календарчета, лотарийни билети…

Даже сега в събота има едно събитие, Софийска майска месечна среща на колекционерите в УАСГ, която събира всички тези хора на едно място. Много е интересно и всеки свободно може да дойде и да разгледа.

Това е един от въпросите, които исках да ти задам – не само марките са обект на колекционерство, хората всъщност са обсебени от всякакви колекционерски страсти? Сигурно и ти имаш още такива…

Ами то човек не може да събира всичко, защото става в един момент Плюшкин. Но всъщност правилно подредените неща си имат някакъв чар и сами по себе си са колекция и вложение. Ако са значителна бройка, може да донесат и дивиденти в някакъв момент.

Миналата година се запознах с една жена – събираше опаковки от шоколади. Имаше всякакви, при това от тези старите „Кума Лиса“. 

Познавам колекционери на кибрити, на бирени капачки, на чаши, на халби, на  бонове (корекомски) – някои са много редки и струват доста. 

Има хора, които събират трамвайни карти и билети. Изобщо повече от 3 неща си е колекция. Всеки е събирал картинки от дъвки "Турбо", но в един момент се оказа че от номер едно до 50 картинките са между 20 и 100 долара в зависимост от качеството, така че не се знае, може сред читателите да имат такива, които притежават колекция от нещо, което може да им донесе пари.

Иначе списъкът ми с познанства продължава с един професор онколог, който събира марки с компютри.

Има едни момчета, които събират български компютри „Правец“. Табелки с надпис „Резерве“, календарчета, фонокарти. Има такива, събиращи ключове от хотели.

Един познат събира кенове, но от тези големите, по 5 литра. Събират се постери, захарчета, станиолчето от сметанки за кафе, от киселото мляко, на Costa Café чашите…

Тази сбирка, за която ти казах по-горе, е всяка последна събота на месеца. Тя събира хора от цялата страна с много безумни, но интересни колекции – играчки от едно време, тенекиени моторчета, пистолетчета, значки, ордени медали, пафти.

Може би точно тук е отправната точка на всички тези хора, които споменаваш?

Ами тук си е за филателисти. Но всеки от нас е криввал през годините и има някоя и друга забежка. Аз лично с кенчета от кока-кола. Ако на мен ми донесат монети, въпреки че не разбирам много, ако е изгодно, ще ги взема. Както ще стане, ако марки се занесат при нумизмат. Това е малко развинтено. 

Да събираш ордени и медали пък се казва фалеристика.

А на вашите сбирки всеки ли може да присъства?

Да, всеки, който има интерес, може да заповяда.

Какво бъдеще очаква марките, при положение че живеем в дигитална ера?

Цената им ще се вдигне – тя е на периоди, но като цяло винаги расте.

Имаше един филм „Завръщане в бъдещето“, в него имаше дата – тя вече мина. В него имаше проектирани летящи предмети и т.н., които на практика ги няма в днешно време. Т.е. идеята на режисьора е била хубава, но не се осъществила. Та каквито и планове да си правим, не може сме сигурни за бъдещето. Може би последните 20 години, откакто навлезе интернет, съвсем се промени идеята за колекциониране. Преди са си разменяли марки по адреси и кой каквото търси с писма, а сега човек просто „чуква“ в интернет, вижда нещо и може да си го купи моментално, както й може да го продаде. Нещата са станали по-лесни, но някои по-възрастни мислят, че това е убило всичката романтика.

Този бизнес е огромна ниша, която дава голяма възможност не само на колекционери, но и на търговци. Във всички сфери може да бъде приложим. Зависи от гледната точка.