Белград – Баш е лепо!
За Белград и предразсъдъците
Баш е лепо! Братята сърби спечелиха сърцето ми, но от втория път. Първото ми посещение в Белград беше с автомобил през един късен ноември и всичко ми се стори сиво и потискащо. Направих си 10 селфита на крепостта, колкото да се разпиша, че съм бил и аз там и толкоз. Белград ми беше Видин, както се казва.
Не ми помогна и фактът, че пристигнах с българския си комплекс за величие,
тупайки се в гърдите как градът е бил граница на Първото българско царство, през 1867 г. турският гарнизон в него е прогонен от Втората българска легия, а доскоро цялото местно население трепереше и конвулсираше от екстаз, защото Валери „Генерала“ Божигол риташе за „Партизан“. Тогава не останах впечатлен от друго освен от големите порции и хубавите жени. За малко да забравя, доста време си мислех, че на банкнотата от 100 динара е самият Милко Калайджиев, докато не ми обясниха, че това всъщност е геният Никола Тесла. Викам си на акъла, ами че Милко не е ли и той гений, ама айде от мен да мине и тоя път…
И така с известен скептицизъм и с лика на Милко в джоба се качих на самолета за второто си посещение.
Oще там горе се влюбих в една от стюардесите. Обра ми точките като съдия на състезание по гимнастика, но и аз не й се дадох лесно. Бях толкова секси, потен със затегнат колан и с възглавничка за спане, треперещ от страх по време на 50-минутен полет…
Ениуей, ако българките са най-красивите жени на света, то сръбкините са им поне равни. В себе си имат една особена енергия, много са контактни и са с дух на амазонки. Но нямах време да страдам, защото домакините ми ме посрещнаха. Те са уникални хора, които ми показаха, че този град определено си струва.Циганското лято и дружелюбните сръбе ми разкриха съвсем друг облик на това място. А сега няколко съвета към тези, които отиват в Белград за пръв път. Като твой туристически гид горещо препоръчвам да разгледаш храма „Св. Сава“, крепостта Калемегдан с Военния музей, новата част Нови Белград, а ако ти остане време, се метни и до Земун и Авала. Ако търсиш подаръци за близките, бъди практичен, всеки ще се зарадва на шише ракия от дюли или круши.
Гета с нелегални мигранти не видях, но ми казаха, че има такива около гарата.
Поинтересувай се и около гарата може да се запознаеш с макета на проекта „Белград на вода“, амбициозно дело на инвеститори от ОАЕ, който цели да превърна мястото в „световна столица на туризма“. Придвижвай се пеша, защото улиците на Белград са по-задръстени и от мен в 8 клас, а градското метро изглежда така, сякаш в него живеят като съквартиранти Фреди Крюгер и Жоро Павето.
Първото нещо, което ти прави впечатление по улиците на Белград, е, че като архитектура адски прилича на София отпреди 15 години. Между всичките сгради шокират и две с останки от бомбардировките през 99-а. Второто е езикът. На българо-сръбски можете да се разберете за елементарни неща, но за цял разговор трудно. Разбира се, само това е, което е еднакво с нашето. Изненадващо псувни почти не чух, а специално ходих да ми продухат ушите, за да им се насладя подобаващо. Чух обаче някои много смешно звучащи думи като скупщина за Народно събрание и позорище за театър. (Позорище ми се струва много добър синоним за българския парламент – бел. авт.)
Със слушане, питане и от песни за 3 дена можеш да научиш много лафове, с които да претендираш, че поназнайваш туй-онуй.
За нищо на света обаче не ги питайте дали искат да ги карате. За такива въпроси там лепят шамари, защото си е живо неприлично предложение. Ако обаче някой каже, че ще те баца, не е това, което си мислиш. Вероятно просто ще те хвърли донякъде с колата, а за после не знам, това си е ваша работа, дет се вика.
По манталитет братята много напомнят на нас, но с малки разлики. По-големи националисти са, ядат в пъти по-качествена храна, но за сметка на това са на челните места по инфаркти и безработица. Извън ЕС и с изтощена от войните икономика животът им не е лесен. Най-големият работодател в България са аутсорсинг компаниите, а в Сърбия такива няма много и по тази причина работа за младите трудно се намира.
Когато си говориш с тях, питат основно за две неща: как е в ЕС и какви са заплатите при вас?
Много са чувствителни и на тема Косово, споменават го със същата печал, с която ние, ергените, тъжим за някой наш приятел, който се е задомил и отделил от глутницата. Просто така го вметвам небрежно, че съм ерген и съм от София. Та за Белград и сърбите. Цените са почти като в България. Не е нито по-скъпо, нито по-евтино, но порциите в ресторантите са по-големи. По съотношение цена/качество ни бият като перничанин детето си за 1 юни.
След всичките легенди, които съм чувал за веселбите по този край, честно казано, очаквах да са по-големи фенове на турбо попфолка,
но изненадващо и там много хора го считат за неморален. Аз обаче му се радвам искрено и оттогава насам всеки път щом чуя Пиле на Цеца, започвам да кукуригам в посока Калотина и с чаша във въздуха: Moje suze prema tebi padaju!
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
редакторите
