Не чакай уикенда, петък или лятото, за да бъдеш щастлив

Силата на настоящия момент

Всички книги за психология, езотерика, помогни си сам и т.н. започват с това, колко е важен настоящият момент.

Как силата е в нас сега, че трябва да действаме, обичаме, прощаваме и каквото се сетите сега, за да сме добре после. Замислям се, че е вярно, и то не защото го пише по книгите.Живеем все в бъдеще време, където настоящето не просто няма забележителна сила, а направо е в реанимацията пред умирачка.

Някак си все по-малко обичаме да правим нещо сега,

да мислим какво може да променим днес и кое е онова решение, което вече просто не търпи отлагане. Обичаме да отлагаме и да не вършим днес работа, която можем да оставим за утре. Така просто е по-лесно.

Нима не ти се е случвало да казваш, че за лятото ще отслабнеш, че ще спреш цигарите от понеделник, че тази есен вече ще отидеш в Бразилия, че ще започнеш да се наспиваш, че зимата най-накрая ще се научиш да караш ски. И изведнъж гледаш, минала си и есента, и зимата, и понеделник и нито Бразилия, нито ските, нито нито цигарите. А не че нещо, ама лятото дори да се беше забавило, пак нямаше кога да ги свалиш тези 3 кила.

Само че от мига, в който си даде обещанието, до този, в който осъзна, че времето е минало, поне не се чувстваше гузен.

Беше си казал, че имаш план и като му дойде моментът, ще го изпълниш.

Това с плановете не е за хора, които не умеят да държат на думата пред себе си. Писнало ми е сама да се слушам какво ще направя! Още повече ми е писнало да слушам, че някой си ще оправи вратата на гардероба, че ще ми отдели целия следващ уикенд, който така и не идва, че ще спре да се налива през вечер, че ще спре да закъснява, да не казва, когато нещо го мъчи, или ще ми направи палачинки някоя сутрин.

Тъпото е, че ако обещая нещо на съседа, брат си, колегите, шефа или приятелката, която виждам веднъж на месец, със сигурност ще го изпълня. Или поне ще направя всичко, ама всичко, което зависи от мен, да го изпълня. Смятам, че почти няма по-голяма слабост в човешкия характер от това да не можеш да си държиш на думата. 

Щеше да е хубаво, ако някой можеше да ми набие в главата, че е също толкова важно да спазваме думата, дадена през нас самите, и то сега.

С-Е-Г-А. Колко проста, ама важна комбинация от четири букви.

Другият подобен проблем  е, че каквото и да имаш сега, все нещо чакаш после. Все нещо не достига да се нареди пъзелът и като то стане – тогава вече всичко ще е шест. На теория. Като си хвана гадже, като се оженя, като се реша да се разведа, като си купя нова кола, като ремонтирам хола, като се боядисам руса, като се науча да правя мусака като на майка му. И след време се усещаш, че отдавна имаш много от нещата, които мислеше, че ще те направят щастлив, но не стана. Други вече не ги искаш или си им се нарадвал. Или пък нещо друго се е прецакало и сега ремонтът в хола ти се вижда най-малкият проблем. Колко беше глупав да чакаш нещо, като и преди си си бил добре. Стига само да не беше отлагал. 

Ех, да имаше кой да ми каже тогава.

Реши се да попътуваш сам. Сега.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.