People behind the clubs: Мартин от „Строежа“

Срещаме те с Мартин Михайлов, който познава нощна София

0 коментара Сподели:
Мартин от Строежа

Без тях градът никога нямаше да е същият. Без тях нощното сърце на София нямаше да тупти в музикална и парти наслада. Без тях може би никога нямаше да видим световни диджеи и международни имена от клубната сцена. Без тях нямаше да ги има много незабравими спомени, откраднати целувки, посрещнати изгреви, крафт коктейли, лудо въртене на дансинга, докато свят ни се завие. Без тях нямаше да усетим какво е истински нощен блясък, да разберем колко е важна концепцията на дадено място, чистият звук, уникалното обслужване и отношение, фейсконтролът или vip партитата.

Без тях градът ни нямаше да притежава най-ценния си диамант – цветния и интересен нощен живот.

Ето защо с радост ти представяме нашите любими герои – хората, стоящи зад предпочитаните от нас клубове в София. Тези, които са ги създали, тези, които познават всяко тяхно кътче и могат да ни разкажат много за невероятния им вайб. Какво е да си пионер в своята област и как се гради перфектният клуб – научаваме сега и слушаме с огромен кеф!

Мартин Михайлов или Мартин от „Строежа

Името му е нарицателно за едно от най-култовите столични заведения и обратното. Историята им започва „на фенска основа“, минава през контактите „между едни симпатични хора с добър вкус“ и стига до това Мартин да бъде въвлечен пряко в историята на „Строежа“, която заедно с всички екипи и посетители през годините продължава да се пише. 

Мартин от Строежа

Представял ли си си, че ще станеш култов герой от парти облика на столицата?

Не си го представям и сега. Старая се да поддържам нормален работен стандарт на най-високо европейско ниво. Не би трябвало това да се приема като нещо изключително.

Всичките те познаваме като неизменна част от софийския клубен живот, но какво не знаем за Мартин Михайлов?

Няма много за разказване. Обичам да пътувам, за да гледам концерти извън България. Обичам да пътувам по принцип, особено на не много популярни дестинации – например Етиопия, Бразилия. Обичам да играя билярд. Обичам да гледам футбол. Но от всички изброени, само за последното имам време, защото обикновено мачовете се излъчват в баровете.

Кога беше първата ти най-впечатляваща среща с клубната култура и кога реши, че да менажираш клуб ще е твоето нещо, професия, призвание?

Още в тийнейджърските си години ходехме с приятели често по дискотеки. Тогава, за добро или лошо, беше позволено и за непълнолетни. Но събитията не бяха специални, така че не знам дали могат да се нарекат клубни. Мисля, че за първи път бях на клубно събитие за електронна музика в Garbage на „Съборна“ през 1997 г. и пускаше DJ Стивън. Но ми е смътен спомен, бях и съвсем сам и не познавах никого. Може пък и “Exit” да се казваше тогава това място… На електронни събития по зали ходя от по-рано – Метрополис, Декаденс, вероятно пак се води клубна култура, макар и в по-голям мащаб. Първите ми събирания в барове с тематична музикална среда са били в места като „Шефа“ в Сливен и „Рогача“ в Ямбол. Сред първите клубни концерти, на които съм присъствал, са няколко в дискотека „Сатан“ в Бургас. Това е до 1997 г. А след това нещата ескалираха около 1999-2000 г., когато в София вече имаше множество интересни и алтернативни места за посещаване – Строежа, Индиго, Червило, Къти Сарк, Маската, Сцената, О!Шипка, Блейз…

Колкото до менажирането на клуб… Не съм го решавал.

Тръгнах да напускам „Строежа“ през 2003-та година, за да се развивам в областта на рекламния дизайн, но основателят на клуба, Петър Филипов, и управителят Борис Велянов решиха да ме задържат, като ме повишат. Даже чух репликата „Какво му е на Мартин – и на 40 години може да бъде управител!“. Тогава бях на 23. Викам „Да, бе, да, трябва да съм луд.“ И е видно какво стана.

Какво ти липсва в българската клубна култура в момента?

Всичко си има. Идеално е. Жалко е, че някои от любопитните и качествени събития не събират публика, но не можем да се оплачем от липсата на предлагане в която и да е стилистика.

Каĸва е ролята на ĸлубовете в микро „екосистемата“ на нощна София?

Ключова. Там се създава културата, там се развива, там се следват тенденциите. Нощният клубен живот е страхотен инструмент и за туристическия отрасъл.

Кои са основните стълбове, по които се изгражда концепцията на Строежа?

Музикални вечери, традиционни за Строежа, изцяло изпълнени в дългогодишния стил на клуба; тематични концертни събития в разнообразна стилистика; стендъп комеди и театрални представления, литературни събития, куизове и излъчване на спортни програми. Всичко това, гарнирано с комбинация от добре позната, утвърдена и издържала на проверката на времето музика, плюс представянето на нови имена.

Можеш ли да определиш едно събитие, което ще остане паметно в историята на клуба?

Концертът на Тодор Колев през 2011 г. определено е от забележителните събития в клубната история на София. Специално за нас емблематични и основополагащи събития са афтър партито на концерта на Onyx през 2006 г. и шестото поред издание на „Сиатъл найт“, провело се през същата тази година, което бе, а и все още остава, с рекордна посещаемост за бранда, като същевременно наложи и отбеляза началото на въвеждането на практиката да се предлагат билети на предварителна продажба в ticket компаниите и за клубни концерти. 

Кои артисти искаш да видиш у нас на клубна сцена, какво още не ни се е случило в парти живота тук, а трябва?

В нашата държава не гостуват артисти с потенциална публика от около 1500-2000 души, а в този диапазон има много интересни имена, които все още не са и толкова скъпи. Да кажем, че са достъпни за българския пазар. Нямаме обаче зали и клубове в този диапазон. Или са по-малки и не е рентабилно дори и при „солд аут“, или са прекалено големи – и пак не е рентабилно да се организира подобно събитие.

За какво мечтаеш?

Мечта е силно казано, но бих се радвал да се случват повече „стадионни“ концерти в България. Много ми се иска да имаме възможност да каним любими мои групи като Underworld, Tool, Pearl Jam, Alt J, Deftones, Incubus, но трудна работа.

Какви са плановете ви занапред? 

Да възвърнем Строежа в първоначалния му вид – със седемдневна работна седмица и посрещане на посетители и през дневните часове. Новата локация на „Раковски“ 116 го позволява напълно. Програмата със стотиците концертни, диджейски и сценични събития, които предстоят, отдавна не е новина, а утвърдена представителна визитка за клуба.

Оттук накъде?

Засега си пожелавам малко да се застопори малко положението. Доста нови неща ни се събраха на мен, съдружниците и екипа на Строежа, Терминал 1 и Кино Кабана, така че ми се ще, ако имаме успех, да се сдобием и със спокойствието да му се насладим.

Ирина Денева – „Не се срамуваме да се забавляваме и знаем как. COSMOTEQUE New Year!“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *