Бистра Иджома Окереке за състоянието In Between

Поглеждаме към новия късометражен филм на Бистра, който изследва какво е да принадлежиш към две култури - тези на Нигерия и България

Една от мисиите и страстите ни са да представяме нестандартни, креативни, специални личности.

Срещаме те с едно изключително свежо и супер талантливо момиче от българо-нигерийски произход – Бистра Иджома Окереке. Тя е поетеса, актриса, станала първото чернокожо момиче, завършило НАТФИЗ. Тепърва чуваме за нея, а вече усещаме, че първият ѝ късометражен филм ще ни развълнува.

Бъди на 15 октомври в Бар Петък, за да изживееш In Between, а преди това се запознай с нея.

Бистра Иджома Окереке носи името си с гордост – Иджома означава „успешно извървян път“, а тя силно обича пътя. Тя е млад артист и експериментира в различни сфери на изкуството. Автор на късометражен филм In Between, с който изследва собствената си идентичност и принадлежност към две култури – Нигерия, където е родена и където винаги ще бъде „бяла“, и България, където пък израства и живее, и където винаги ще бъде „черна“.

Вечният парадокс да не принадлежиш напълно никъде.

Скоро In Between тръгва по международните фестивали, но преди това ще го видим на предпремиера в София на 15 октомври в Бар Петък и освен на експериментално кино, ще се насладим и на жестоки афро бийтове. Това е и поводът да откраднем Бистра за няколко бързи въпроса.

Как се роди новият ти филм – какво те вдъхнови и какво послание изпращаш на света с него?

In Between се роди на един диван по време на пандемията. Мисля, че много творчески идеи се създадоха тъкмо тогава, когато времето беше спряло. Мотивацията ми беше да разкажа своята история, да я разгледам от всички ъгли и да се опитам да достигна и до други търсещи хора. Послания – много: да не слагаме хората в кутии и рамки спрямо външния им вид, да не се разделяме… Всеки каквото си намери.

Ти си дете на две култури – как намери своята идентичност и какви предизвикателства срещна по пътя си? 

Аз съм дете не само на две култури, но и на две раси. Смятам, че дори и да не съществуваха тези обстоятелства в моята биография, настоящите поколения тепърва ще откриват какво е да не пасваш на представи, които години наред са били градени. Най-трудното от всичко е външният ти вид да разказва историята ти, вместо теб. Колкото до търсенето – то продължава всеки един ден.

Ако хората не искат да се държат като расисти в присъствието на чернокож, какво не трябва да казват и правят? 

Хората често изпитват неистово любопитство към хора, които не приличат на тях по външен вид, което е нормално. Но това, което не е нормално, е да се държиш към другия по различен начин. Смятам, че преди да пристъпиш към опит за комуникация, трябва да се запиташ как би искал някой да се обърне към теб. Би ли ти било приятно непознати да ти дърпат косата, да я мачкат, да ти задават лични въпроси, да ти навлизат в личното пространство?

След като приключи успешно филма, какво ти предстои в професионален план?

Започнах работа на едно доста креативно място, което поддържа духа ми и това, което съм. През ноември започвам и репетиции на едно театрално-движенческо представление в „Сфумато“. Тепърва ще разпространяваме филма по фестивали. Работа има.

Материалът се реализира като част от европейския фестивал #MakeRacismHistory на Европейската мрежа срещу расизма ENAR.  

Person of the month: Цветелина Цветкова

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч