9 книги, с които да подхраниш емпатията у детето си и у себе си

Айвън е горила, която живее от години в своята стъклена клетка в зоопарка в мола. Дните му минават в опити да впечатли посетителите и в други дейности, нетипични за маймуна. Макар да е тъжен, той не го осъзнава, докато в зоопарка не се появява малкото слонче родено в дивата природа. Гледайки неговото страдание Айвън разбира, че трябва да направи нещо, за да накара хората да осъзнаят как се чувстват животните,затворени в малките си клетки.

“Малият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери

Та закъде без него? Класиката, пълна с мъдрост за малки и големи, никога няма да спре да е източник на добрина.

Оги е роден с лицева аномалия и започва да посещава училище доста по-късно. Какво го чака там? Страх, предразсъдъци, обиди? Спомняш ли си ти как се държа в училище с детето, което не изглеждаше, говореше или ходеше по същия начин като теб? Сега е момент да покажеш на детето си, че няма нищо страшно, смешно или нередно в едно нетипично лице. В сърцето си “Чудо” е разказ за необикновено момче с необикновено сърце, което копнее да бъде прието.

Цял живот ще помня как всяка седмица ходих в училищната библиотека да търся “Сърце”, а библиотекарката все ме отпращаше с думите “За какво ти е тая книга, тя е много тъжна!”. Романът за малкия Енрико е джобна енциклопедия по обич, разбирание и вглеждане в околните. Написан под формата на дневник, той оставя дълбок отпечатък в съзнанието, а и надяваме се в душите, на онези, които го прочетат в ранна детска възраст. И да, тъжна е, но чрез купони и веселие ще се научи по-трудно да уважаваме чуждите проблеми и болки.

Точно както в “Чудо”, тук имаме случай на различно дете в еднакъв свят. Анн с две н-та е осиновено от брат и сестра рижаво сираче, което попада в едно село със закостенели нрави и сиви възгледи. Червенокосото момиче го взривява с мощна вълна от въображение, феерия от цветове, емоции и шантавост, които в крайна сметка го превръщат в любимката на всички. Но в трън в гащите им.

Трудно ще накараш момче да прочете “Анн от фермата Грийн Гейбълс”, но ако успееш и то я хареса, да знаеш, че отглеждаш парче човешко злато.

Мери Ленъкс е пренебрегвано и необичано 10-годишно момиче, родено в Британска Индия от богати британски родители, които никога не са я искали. Съдбата я изпраща при роднина в красиво, но запуснато имение в мъглива Англия, където Мери ще превъзмогне собствената си лиготия и ще се превърне в разумно момиче, което е способно да се грижи и за друг, при това с любов. При това, когато и другият не се дава лесно да бъде обичан.

“Тайната градина” е роман за приятелството, за пренебрегването на различията и за умението да виждаш грешките си и да се учиш от тях.

И ако се чудиш как роман, пълен с толкова насилие и брутализъм може да помогне на един млад човек (дай книгата на не по-рано от юноша) да се отдръпне от тях, отговорът най-вероятно изплува пред очите ти, докато си задаваш въпроса. Чрез отвращение и страх пред онова, на което е способна човешката природа и то в границите на толкова крехки същество като детето. Децата могат да бъдат свръхжестоки едно към друго, но могат и да се абстрахират максимално от тази своя страна, стига да пожелаят.

Романът на Голдинг няма да събуди топли чувства у читателя. Ще смрази кръвта му и (надяваме се) ще го отблъсне от грубостта, агресията и незачитането на околните.

Знаеш ли откъде идва заглавието на романа? От един от многобройните съвети на бащата в книгата – Атикус Финч. Той казва на децата си никога да не убиват присмехулник, защото книгата не върши на никого нищо лошо. И в този простичък съвет се крие есенцията на историята за несправедливост, расова дискриминация и жестокост.