Нещата от живота

На 16 юли, актрисата и певица Джейн Бъркин почина на 76 години, но това, което ни даде - не….

„Майка ми беше права – когато нищо не ти е останало, всичко което трябва да направиш, е да си сложиш копринено бельо и да започнеш да четеш Пруст.“

Точно тези думи преди около трийсет години изрича едно лондонско момиче с безбрежно дълги крака, разстояние между зъбите и усмивка, която е на път да покори целия свят.

Нейните секси стенания в песента Je t’aime… moi non plus на Серж Генсбур карат Ватикана да я забрани в повече от 10 държави, а всички по целокупната земя да въздишат по нея. Тази нестандартна бунтарка имаше смелостта не просто да пее, не просто да се снима, а да кара публиката да я желае по онзи начин, заради който днес слагаме 18+ и заради който един мъж целува дълго една жена.

Джейн Бъркин се превърна в икона за една нощ, но много, много преди това всички лондонски ветрове предвещаваха, че се ражда звезда… и то каква.

Много преди да си отида

На 14 декември 1946 г. в Лондон, Великобритания, в безкрайно артистичното семейство на английска актриса Джуди Кембъл проплаква малката Джейн Малори Бъркин. Родена като в безкраен празник, между бутилките с шардоне и неспирните соарета, които родителите ѝ организират в лондонския си дом, на Джейн всъщност няма кой да обърне много внимание. Детето е твърде слабо и невзрачно, а разстоянието между зъбите, с което се появява на бял свят според баща ѝ Дейвид Бъркин – лейтенант-командир на Кралския флот и шпионин от Втората световна война, вещае две неща – ужасен късмет или световна слава. В началото лейтенантът се оказва прав поне за първото. Бъркин израства в Челси и описва себе си като „срамежливо английско момиче“, което е непрестанно тормозено заради външния си вид.

„Страдах много заради физиката си, особено в интерната. Другите казваха, че съм наполовина момче, наполовина момиче.

Нямах гърди, нито дори развиващ се бюст. Беше ужасно“. На 17-годишна възраст обаче съдбата показва на младото момиче и другата страна на медала – Джейн среща композитора Джон Бари, за когото се омъжва през 1965 г. и ражда първата си дъщеря Кейт. За съжаление близките на Бъркин са категорични, че този брак може да носи едно единствено име и то е – катастрофа. След като Бари заминава за Съединените щати, двойката се развежда през 1968 г. и Бъркин се връща да живее със семейството си в Лондон, като започва прослушвания за филмови и телевизионни роли в Англия и Лос Анджелис . Възприеманата като откровено грозна, прекалено андрогинна и невписваща се в стандартите за красота от 50-те и 60-те години Джейн не вярва, че някой въобще ще ѝ предложи каквато и да било роля. Почудата ѝ обаче се оказва огромна, когато тя става основна атракция не в един, а в няколко хитови филма. Бъркин се появява в сцената на Swinging London през 1960 г., в The Knack… and How to Get It от 1965 и с малка роля в Blowup на самия Антониони през 1966. Последната лента има не просто грандиозен, а помитащ успех, и то именно заради голата сцена на Джейн в нея. По-късно ще се окаже, че тя я е заснела само заради бившия си съпруг, който й е казал, че няма да има смелостта да се появи гола на снимачната площадка. Джейн също твърди, че в деня на прослушването не е имала никаква представа кой изобщо е този Антониони.

Серж Генсбур и други катастрофи

През 1968 г. Бъркин се явява на прослушване за главната женска роля във френския филм Slogan. Въпреки че не знае и сричка на френски, Джейн печели ролята, а в лентата трябва да си партнира със световноизвестния донжуан Серж Генсбур. Серж е откровен френски мръсник, който, освен да пише хитови песни като композитор, да се снима в киното и да се напива във всеки удобен бар наоколо, обожава и красиви жени. Когато съзира Джейн, той е мъртвопиян, изглежда ужасно, а самата тя потвърждава, че със сигурност господин „зелева глава“, както са го наричали недоброжелателите му, не се е къпал с дни. Между двамата обаче след краткотрайно избухналата словесна война, започва нещо, което французите ще нарекат folie, италианците любов, а лондончаните ще му кажат просто истинско безумие. Във филма Джейн и Серж трябва да изпълнят тематичната песен La Chanson de Slogan.

След песента и най-страстната нощ, която Бъркин твърди, че е имала в живота си – тя се премества завинаги във Франция и до края на дните си нарича Париж свой дом.

Любовта на Серж и Джейн също се превръща в колосална сензация, а съвсем скоро новата двойка оставя света с още по-широко отворена уста благодарение най-известната песен след Марсилезата – Je t’aime… moi non plus. Слуховете говорят, че Серж пише парчето специално за предишната си голяма любов Бриджит Бардо и двамата дори го записват заедно. Но когато съпругът милионер на актрисата разбира за връзката и най-вече за песента, я принуждава да сложи край на това безумие. Бардо зарязва безпардонно Серж, а той сякаш за да ѝ го върне, записва песента с нов аранжимент и със своята нова муза – Бъркин. Свидетели дори разказват, как двамата с Джейн си дарявали интимни ласки по време на записа в кабината, за да звучат още по-автентично стенанията в парчето. Е, получава се! Публиката буквално полудява по Je t’aime… moi non plus. Ватиканът я забранява официално, а скандалът я продава дотолкова, че тя става вечен хит. Двамата ѝ изпълнители също.

И създадох Birkin

Освен песента Джейн оставя на света и друго свое творение, което я превръща в икона на стила. Идеята за чантата Birkin се заражда в Англия през 1981 г., когато Жан Луи Дюма – президентът на дизайнерската къща Hermes Paris, забелязва Бъркин да се качва в самолет. Актрисата носи със себе си няколко ръчни чанти и по време на полета му се оплаква, че са неудобни и се отварят трудно. Той я моли да му нарисува идеалния модел и взема скицата със себе си, след което пуска модела в производство и го кръщава на нейно име. Чантите Birkin стават не просто хит, те се превръщат в легенда, точно като създателката си. Birkin е символ на един висш социален статут, материално положение и класа. Това е аксесоар, предназначен за специфична категория хора – онези, на които нищо не им липсва, но винаги искат повече.

Цената на чантите Birkin варира от $8000 до $150 000.

Изработката на всяка Birkin става ръчно и отнема седмици, като последната стъпка е слагането на закопчалки с шифър, чиято комбинация е известна единствено на бъдещия клиент. Най-големите звезди в света са готови на всичко, за да се сдобият с чантата мечта. Дори и те обаче са включени в официалния списък с чакащи, който е за срок от поне две години. По-търпеливите чакат и по шест, за да получат някои модели от лимитирани серии. В един от епизодите на „Сексът и градът“ Саманта се моли да я преместят напред в списъка на чакащите. След като не се получава, приятелките ѝ казват, че животът продължава и това е просто чанта. Тя отвръща с красноречивото It’s not a bag – it’s a fucking Birkin!

След този грандиозен успех на модела чанти, Джейн Бъркин се превръща официално в символ на това, което французите наричат BCBG – bon chic bon genre – дефиниция за добър стил и вкус. До края на дните си, на повърхността на успешните и трагичните си любови, на финала на възходите и паденията Джейн не спира да твори. Тя създава музика, роли и книги, но за целия свят мис Бъркин през всички свои дни си остава онова ослепително, грациозно, клощаво и изумително секси лондонско момиче, което идва в Париж, за да му даде сърцето си. Онова момиче, което просто стене:

Je vais et je viens, entre tes reins („Отивам и идвам, между слабините ти“)

Tu es la vague, moi l’île nue („Ти си вълната, аз – голият остров“)

L’amour physique est sans issue („Физическата любов е безнадеждна“)

Светъл път, Джейн – сега вече отлично знаем защо носим чантата под лявата си мишница, много, много близо… точно до сърцето.

За още от същото – виж От игла до дворец: Каролина Херера, която облече всички първи дами

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.