Методът Дюлейн – как танцът създаде човека
Защото той е това, което ни прави повече хора
Може би знаеш, че танцът е първото изкуство. Още преди хората да започнат да говорят, са танцували и са се разбирали чрез езика на тялото. И колкото по-цивилизовани ставаме, толкова по-малко отделяме време и внимание на това необходимо и развиващо ни като личност занимание. Да, като личност, защото малко от нас си дават сметка за ползите от танца, които далеч не са само красива фигура и добро настроение.
Днес ще ви разкажа как един на пръв поглед обикновен танцьор променя живота на толкова много деца и създава напълно нова представа у тях и родителите им по отношение на танца. Неговото име е Пиер Дюлейн – роден през не чак толкова далечната 1944 година в Палестина. Човек трудно може да свърже това място с танците и още по-малко балните танци – валс, фокстрот, джайв. Но като добавим, че баща му е ирландец – служил в Английската армия и след редица премествания в различни страни семейството се установява в Англия, картината става по-ясна. Но това е на втори план днес.
Дюлейн започва да танцува на 14 години и става професионален танцьор на 18. На 21 вече е част от Обществото на учителите по танци във Великобритания.
Той създава школа по танци съвместно със свой приятел, но най-голямото постижение в живота му си остава реформата в училищната програма.
През 1994 г. Пиер Дюлейн прави нещо нечувано и немислимо до този момент – въвежда обучение по танци в класните стаи в училищата в Ню Йорк. Всичко започва като опит с един-единствен клас в квартално училище. По това време интересите на тийнейджърите в класа се ограничават само до наркотици, алкохол, дискотеки и свалки. С разрешението на директора Пиер започва да им предава не друго, а бални танци. Защо в училище? Защото това е мястото, в което детето би трябвало да се превърне в зрял, добре възпитан и културен човек. В началото никой не проявява интерес, те дори се срамуват, защото средата, в която са отраснали, е много далеч от бляскавите салони за танци, където се провеждат подобен вид занимания. Той обаче се оказва доста изобретателен и скоро успява да ги впечатли и дори да направи от тези улични хлапета истински дами и джентълмени. Директорката е изумена от успеха му с децата и скоро танците се разпространяват и в други училища в Ню Йорк.
Това показва само колко полезни са танците. Когато децата се занимават с нещо смислено, което насочва правилно мисълта им, те не мислят за наркотици и кражби, което пък намалява престъпността и броя на безработните хора. Защото танците развиват не само физиката, но и учат на култура, на социални умения, придават увереност и уважение у децата. А всички тези качества са така необходими в живота за получаване на добра работа и създаване на верни приятелства.
По този повод режисьорът Л. Фридланд създава невероятния филм Take the lead, вдъхновена от революционните му идеи. Неслучайно за главната роля избират Антонио Бандерас, който също е танцьор, за да популяризират филма и идеята за танца като спасение на младите.
В много европейски училища са се изучавали задължително и продължават да се изучават танците, като важна част от социализацията на индивида. Именно на това се дължи аристократичното общество на страни като Австрия, Германия, Франция, Великобритания, в чиито традиции са залегнали балните танци. Неслучайно в дворовете на знатни особи – крале и графове, всички са танцували валс и са свирели на пиано. И тъй като у нас все още не са стигнали до този извод, нека потанцуваме в залите, в парковете и където намерим. Защото танцът е това, което ни прави повече хора.
редакторите
