Нещата от живота

Обожаваме я още откакто видяхме дълбоките ѝ кобалтовозелени очи в „Каръци“,

плени ни като Нина Заречная в „Чайка“, Дементната в „Каквато ти ме искаш“ и Духът на Хамлет в „Хамлет“. Накара ни да гледаме с интерес „Лошо момиче“ на Мариян Вълев и да искаме още от нейния персонаж в „Отдел Издирване“. През 2021 г. получи награда „Икар“ за драматургичен текст на постановката „Боклук“, а в месеца на любовта и виното я каним за дълъг разговор и заради обещаващия сериал „Вина“ с нейно участие. Елена Телбис е буря, в нея има някаква непримиримост и в същото време съвършен дзен. Тя е талантът, който следим с интерес, но най-вече тя е вдъхновението, от което се нуждаем през февруари, защото, както ни казва – „любовта е най-голямото нещо“. Виж още.

Здравей, Елена! В какъв период те улавяме в момента?

В работен процес съм – все още текат снимките на един късометражен филм на Димитрис Георгиев, който се казва „Това, което остава“. Трябва да се завърши през февруари, има още малко и ще бъде доста любопитно. Той и Марий Росен са автори на сценария и режисьори. В последните дни на октомври излезе и постановката „Дишай“ с автор Дънкан Макмилан и режисьор Марий Росен, в която участвам с Бойко Кръстанов.

Пишеш ли нови неща в момента?

Пиша си някакви мои текстове, но преди време казах, че мечтая за нещо, което май скоро трябва да изпълня. Стендъп ми се прави. Огромен фен съм на Рики Джървейс – за мен е изключително смешен, но освен това много „бодва“ там, където са важните теми в момента, а това е ценно. Вече има стендъп клубове в България и се работи сериозно по смешните въпроси, но ми се струва, че имаме нужда и от тоя тип стендъп спешъли. Те вече се и правят де. Час и малко качествена „простотия“ с идеята да се надсмеем малко над глупостите в страната ни.

Минаваме и директно на въпроса – от 5 януари БНТ започна да излъчва сериала „Вина“, в който твоята героиня Елина има централна роля в сюжета. Разкажи ни повече за този проект?

Виктор Божинов, режисьорът на сериала, ме покани, нямаше кастинг. С него вече бяхме работили в „Отдел Издирване“, другия сериал, в който снимах.

Във „Вина“ ми хареса, че навлизаме в нещо много българско и наше като тема.

Още със снимките целият екип се запозна с едни истински хора, които с цялото си сърце се занимават с винопроизводство у нас. Мястото, на което бяхме ситуирани, което всъщност е основната ни локация в сериала, е Вила Мелник. Това е малка семейна винарна на семейство Зикатанови, които са просто невероятни. Бях истински впечатлена от цялата отдаденост, с която тези хора се посвещават на виното. Те ни помогнаха безрезервно във всички отношения, защото реално ние за 3 месеца снимки им навлязохме в животите.

Къде са тези красиви локации и впечатляващи гледки, които виждаме в сериала?

Снимахме малко след село апатово и в село Хърсово, бяхме в целия регион на Мелник и Сандански. Общината, която е работното място на Михаил Билалов в сериала, е в Сандански, а невероятната къща, в която е отседнала двойката на Владимир Зомбори и Кристина Верославова, е в Мелник и е феноменална. Честно казано, откакто бях там, наистина в мен се зароди желанието да си се установя в този регион. Той е само на два часа от София и е поразително красив. По статистика това е местността с най-чист въздух в България, хората са супер спокойни и много ми се прииска в някакъв епизод от живота ми да се преместя там и може би да ми се случи нещо друго, дори да се занимавам с нещо различно.

Кой знае…

Кажи ни повече за Елина, за твоята героиня? Изглежда истинска бунтарка.

Между другото често ми се възлага пред камера да играя бойна и нахакана мадама. Може би е нормално, защото, когато режисьорите видят, че с това като че ли се справяш, и са сигурни, че ще им свърши работа, и друго не им трябва. Леко ми е писнало обаче. Относно Елина – тя е енологът на винарната в сериала и е супер амбициозна, с огромна мания по професията си. Завършила е в Дижон, Франция, и има страшна страст да натрие нечий нос, няма да казвам на кой друг герой, но именно затова се връща в България.

Започва да работи във винарната заради едно специално лозе, от което вярва, че ще направи невероятен купаж между много известния сорт Широка мелнишка лоза и Пино ноар.

Тази нейна амбиция обаче е прекъсната след смъртта на собственика на винарната Тодор, след което следват много безредици и катаклизми. От друга страна, заради нейната вманиаченост тя тотално е спряла да обръща внимание на личния си свят, дори няма представа какви са отношенията между майка ù и баща ù. Като цяло до края на сезона Елина има да се справя с много въпроси и препятствия. Над всичко обаче седи огромната ѝ мечта да се яви на престижен вино конкурс, защото вярва, че не само ще получи медал, но и ще спечели първо място с това специално вино, за което ви разказах. Препоръчвам на всеки, на когото му е интересно да следи през какво ще премине Елина, как ще се справи и дали ще се справи изобщо.

Да се върнем на това, че те карат все да играеш бунтарки и „ядосани“ жени. Има ли нещо обаче, за което е ядосана Елена Телбис извън сцената?

Ще ти кажа нещо – няма да използвам тази дума „ядосана“, защото вярвам, че думите, които използваме, ни влияят. От думите и мислите ни понякога си докарваме бели, затова няма да кажа „ядосана“, но често съм раздразнена, когато виждам, че има неща, които могат да се случат лесно в каквато и да е сфера, а те не се случват. Също все повече виждам, че имаме някаква невъзможност, обезвереност да се обединим в една идея, което е тъжно откъдето и да го погледнем и смачкващо понякога. Естествено има хора на ръководни позиции, които се възползват от тази наша несигурност. Затова не искам да съм ядосана и несигурна, а ако нещо зависи от мен, да го направя. Иначе от негативни мисли, философстване и мрънкане няма смисъл.

Какво мислиш за целия хейт, който се излива по български кино и телевизионни продукции напоследък?

Нашият професор Ивайло Христов ни учеше в НАТФИЗ, когато си гледахме етюдите на състудентите, да казваме винаги първо хубавите неща. Кажи си и това, което не ти е харесало или не си разбрал, но винаги първо хубавото. А хейтът си върви денонощно. И там има хубави неща. Зависи как са казани. Но каквото и да гледаме и ако имаме желание да го оценяваме – да намерим поне нещо хубаво и да започнем с него.

Какво ти се играе или снима?

Нещо, в което вярвам! В тази връзка в най-новата ни постановка с Бойко Кръстанов „Дишай“ авторът Дънкан Макмилан е направил едно въведение към пиесата, в което се казва, че „това е разговор, който продължава цял живот“. Истинският разговор между двама човека, двойка или не, този безценен разговор, в който някой наистина те слуша и ти наистина искаш да му кажеш някакви неща, вече все по-рядко се случва.

Затова вярвам, че трябва да можем, да търсим и да имаме повече от тази комуникация.

Може да ни гледате през март в Театрална работилница „Сфумато“, защото смятам, че тази пиеса поставя важни теми и след нея хората ще имат за какво да си поговорят и да проверят дали изобщо се чуват и разбират.

И за финал – кажи ни какво е любовта и какво да им кажем на тези хора, които четат?

Да кажем на тези хора, че любовта е най-голямото. И не е лошо да се загубиш в нея. Дори да си с включена навигация. Ако трябва да сме сериозни – нека се слушаме и да внимаваме какво си казваме, защото думите имат огромна сила.

Ако можем и да действаме, а не само да говорим, защото времето ни е силно ограничено.

Едно градско момче, което буди цялото ни вдъхновение и уважение – Йордан Д. Радичков

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.