Нещата от живота

Без клишета и без мечета - съвсем искрено

снимки: личен архив на Лили и Христо

Великите любовни истории в киното, в книгите, в текстовете на песните могат да ни вдъхновят да обичаме още по-силно. Още по-хубаво е, че не само измислените такива имат това свойство. В дните, когато навън е най-студено, а отвътре – най-топло, се впускаме в един искрен разговор с две чисти лица. Едни от най-обаятелните отношения са онези с непогрешима химия, взаимно разбиране и уважение, подкрепа и безрезервна отдаденост.

„Какво е любовта, ако не уважение, доверие и възхита?“

Задаваме си този въпрос, докато те срещаме с Лили Гелева и Христо Петков – две усмихнати хлапета, стоящи пред нас, целите изплетени от тези три неща. Без клишета, без мечета и балони. За всяка двойка любовта има различно измерение и тази година подкрепяме кампанията на нашите приятели от Fashion days, които този февруари ни изненадват със страхотното послание, че е време да покажем любовта, така както я чувстваме и разбираме. Следи ги в социалните мрежи, където новата романтика разцъфтява на необичайни места и се изразява по неклиширан начин. А сега надникни в съкровените неща, които ни споделят Лили и Христо за своята приказка!

Можете ли да ни разкажете малко повече за себе си и как се запознахте?

Х: Казвам се Христо Петков. Актьор съм по професия. С Лили се запознахме… в театъра… макар че сме снимали заедно преди това, но не мисля, че сме се засичали на снимачната площадка в една и съща сцена. Първото събитие, на което отидохме заедно, беше един концерт в студио Орфей. Лилче, на кого беше концертът? 

Л: На Хосе Гонзалес. Много беше хубаво. Мен последните години малко ме смущава, когато трябва да обясня какво съм, кой съм и защо, така че ще използвам, че скоро трябваше да напиша с какво се занимавам с няколко изречения: „Актриса, природозащитник, инстаграм персонаж, автор на подкаст „Свободно падане“, музика и други идеи“.

Или по по-личен начин казано – човек, който се опитва да промени света, променяйки себе си.

С променлива успеваемост, но поне доста упорито. С Христо се познаваме от театъра, да. Много преди да се разпознаем като хора.

А да споделите някои от любимите си дейности за споделени моменти?

Х: Така като се замисля, почти всеки ден се смеем. Слушаме музика, обичаме да пътуваме… все обичайни неща, но когато ги правим заедно, са винаги специални. Били сме на много места из Европа. Човек винаги преоткрива любовта си, когато е на път. Аз така мисля.

Л: И в Азия сме били. Мен винаги ми е приятно да сме си заедно, дори и нищо кой знае колко интересно да не правим. Ние много се смеем, така че няма много значение какво правим. Христо ми е най-близкият човек, най-добрият ми приятел и ме е грижа как е, какво му се върти в главата.

Сега например ми е много любимо да се запознаваме и като родители.

Иначе, много ясно, обожавам да пътуваме. И да ходим по концерти. За пътуването казах ли? А концерти? И прав е Христо – не само преоткриваш любовта на път, а и проверяваш дали с този човек изобщо можете да бъдете заедно, много е интересно това с пътуването, уж вземаш багаж, а носиш много по-малко багаж като личност. По-чиста форма е човек сякаш и ако тогава сте си ок, значи сте си ок. 

Разкажете ни за креативността в една връзка. Как показвате на другия любовта си? Някакви ежедневни действия на любов или привързаност, които правите един към друг?

Л: Ааа, Христо да каже. Аз мога да кажа за него, че е много грижовен, миличък, че много ме разсмива и че ми харесва как се отнася към работата си, близките и живота като цяло. С времето и със самия себе си се държи все по-добре. 

Х: Креативността идва от само себе си, мисля. Не ми се е налагало да измислям кой знае какво, за да показвам любовта си. Ние, смятам, живеем в хармония и лесно се случват нещата. Понякога няма нужда от грандиозност, за да покажеш на някого, че го обичаш. Или поне се надявам да е така. Може и да греша.

Л: КАКВО ИСКАШ ДА КАЖЕШ?! (смее се)

Можете ли да опишете какво означава любовта за всеки от вас и как я определяте във връзката си?

Х: Малко се притеснявам от такива въпроси. Това, което мога да кажа, е , че като се събудим сутрин, се поглеждаме и се усмихваме.

Няма по-добър старт на деня от усмивката на човека до теб. 

Л: Да. Любовта е от онези неща, за които може би е добре повече да се действа и по-малко да се говори, защото, като облечеш в думи нещо, все едно всичко ти е ясно. А кое е ясно? 

Споделете ни някой от значимите жестове, които сте направили за другия.

Л: Не знам дали има по-голям жест от това един човек да споделя времето си на тази планета с теб.

Х: Лили много се грижи за това да се чувствам добре. Да съм удовлетворен от нещата, които правя. Аз съм склонен да неглижирам нещата или да не им отдавам голямо значение или обратното… незначителни неща да ме тревожат… тя винаги ме подкрепя в такива моменти и измисля начини да се чувствам добре. 

Как вашата любов и привързаност един към друг продължават да растат и да се задълбочават с времето?

Л: Ами вече е на почти седем месеца и е велик.

Можете ли да говорите за ролята на уязвимостта и откровеността във вашата връзка и как те са свързани с изразяването на любов?

Х: Всеки човек има моментни сривове. Периоди, в които по една или друга причина не се чувства добре и на място. Тогава е важно да имаш човек до себе си, който да те разбира. Да не се занимава със себе си, а да може да те изслуша, разбере и ако може, да ти помогне. Аз знам, че винаги мога да разчитам на нея в това отношение и това ме прави по-спокоен, по-уверен в себе си и в бъдещето.

Л: Винаги! Неизбежно и дори наложително е да можеш да си позволиш да си уязвим и откровен, когато си истински близък с някого. Заедно хората могат да стигат много по-далеч в пътя към себе си, отколкото поотделно. 

Можете ли да си спомните за ключови моменти или преживявания, които са ви накарали да се чувствате истински обичани и оценени?

Х: Ние знаем кой какво обича, от какво има нужда и вкусовете ни до голяма степен съвпадат един с друг. Но мога да кажа, че все повече неща обичаме да правим заедно. Но има и един друг момент, който не е за подценяване. Да можеш да оценяваш и нуждата на другия да прави някакви негови си неща… които за теб например не са толкова важни, но да уважаваш тяхното значение за човека, когото обичаш. Мисля, че се справяме добре в тези два аспекта.

Л: Нямам какво да добавя.?

Как градът, в който живеем, е част от живата любов?

Х: Ние си го обичаме нашия град. Нищо че е целият в дупки, задръствания, изнервени шофьори и идиотски строителни площадки. 

Л: Като стана дума за шофьорите, ще използвам да спомена, че е плашещо колко хората си гледат в телефоните, докато шофират. Това е супер опасно.

Обръщайки се към двойките, които искат да излязат от традиционните норми на любовта – можете ли да споделите съвет или идея как да разнообразят ежедневието си?

Х: Аз не съм по съветите и не знам как бих могъл да помогна в този случай. Това , което знам, е, че няма по-голяма сила от любовта и че тя трябва да се пази. Да обичаш и да бъдеш обичан е привилегия, а не даденост. Това е суперсила, на която човек е способен, но и такава, която може да изгуби. Вярвайте в силата на любовта. Тя може всичко.

Л: Не знам дали има смисъл да добавям нещо… Всеки път, в който успяваме да не сме в главите си, а тук, до хората си, с включени сетива и със съзнанието, че няма нищо сигурно в този живот, освен че не сме завинаги, е спечелен миг, в който няма как да е скучно. Скучно става, когато имаш очаквания, представи, неудовлетворености, върху които не работиш… а животът е толкова красив такъв, какъвто е, така че кво…

да медитираме повече и да гледаме на отношенията си с хората като на процес, който има нужда от обич, търпение и енергия, защото има смисъл и за другия, и за нас самите, а за децата още повече. И за сините китове.

Изобщо дайте да си пуснем We are the world, we are the children, хубаво е да се обича всеки ден, хубаво е да ни има. 

За още любовен трепет: Четири романтични дестинации в Европа, за които стягаме багажа си

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.