Wednesday – детето на неволите пораства

Сериалът на Тим Бъртън открива златната среда между зловещото и човешкото, но не успява да избегне всички клишета

Когато чуем името на Тим Бъртън, се сещаме за филми като The Corpse Bride, Big Fish, Nightmare Before Christmas и Beetlejuice, а сега големият хорър режисьор възражда една незабравима класика – Семейство Адамс под формата на тийн мистерията Wednesday. В главната роля влиза Джена Ортега, която привлече вниманието ни по-рано тази година с ролята си в X. Макар че в хорър лентата на Тай Уест тя се оказа засенчена от харизмата на Миа Гот, тук

младата актриса показва пълния си потенциал и пресъздава знаковия образ на Уенздей Адамс почти толкова емблематично, колкото Кристина Ричи.

Впрочем Ричи също прави изненадваща проява в новата Netflix поредица. Участието ѝ в продукцията е не само симпатично намигане към филма от 1991 година, но е и чудесно допълнение към актьорския състав – наскоро наново се убедихме в таланта ѝ в сериала Yellowjackets, където тя поема вероятно най-комплексната роля. Няма как да пропуснем и Гуендолин Кристи, която твърди, че преди Wednesday никога не се е чувствала така красива на екрана. Е, ние бихме поспорили по въпроса – в The Sandman беше меко казано завладяваща в образа на Луцифер.

Виж какво друго ни хареса в сериала по графичните романи на Нийл Гейман The Sandman

Този път Тим Бъртън смекчава зловещия тон и създава сериал, доста по-подходящ за тийн аудитория, отколкото за пораснали зрители, освен ако не са заклети фенове на Семейство Адамс. Решението да сниши възрастовата група на целевата аудитория не е изненадващо – все пак възрастта на главната героиня предполага концентрация върху това поколение, а и

след грандиозния успех на Stranger Things широката публика се увери, че младежките сериали са също толкова зарибяващи.

Интригата е трудно предвидима и благодарение на това интересът ни се задържа до самия финал, стилистиката стопля черната ни готическа душа, която едно време се раздаваше на музиката на най-депресарските емо банди, а препратките към предходни версии на тъмната фамилия са радост за очите на всички почитатели на Семейство Адамс. Единственото слабо място на иначе безупречната естетика е ниското качество на компютърната анимация и деривативния дизайн на чудовището. Ако сравним кадър от ателието на Екзейвиър с кадър от Pickman’s Model от сериала Guillermo del Toro’s Cabinet of Curiosities, не можем да отречем, че има доста големи прилики. Кой знае, може би Netflix не се смущава от идеята да копира от други свои продукции.

Ако още не си гледал Guillermo del Toro’s Cabinet of Curiosities, виж защо си заслужава!

Мистерията е по-интересната част от Wednesday, но между най-интригуващите сцени има доста пълнеж. Големият брой персонажи неизбежно довежда до тинейджърски драми, които на пръв поглед не водят доникъде, а и много от героите са сведени до карикатура на определени архетипи. Това обаче не е задължително негативна черта – добре премерената гротеска до голяма степен доближава сериала до комиксовия му произход.

Все пак, ако училищните междуособици бяха по-малко, а продължителността на епизодите да беше сведена до 40 минути, вероятно сериалът би спечелил малко повече динамика.

След пети епизод обаче темпото се забързва и  действието се задвижва стремително към кулминацията.

Обширното четирисерийно въведение дава своите резултати: вече сме опознали героите достатъчно добре, за да имаме персонално отношение към всеки от тях, и въпреки че слапстик комедията понякога ни идва малко в повече, и тя си има своя чар. Виждаме и доста развитие в Уенздей, чиято студена като лед фасада започва да се топи. Разбира се, в допустимите граници – по-голяма промяна от това би нарушила самата есенция на героинята. От друга страна нека не забравяме, че в сериала от 1964 година Уенздей е далеч от социопат. В интерес на истината там тя навярно е най-нормалният член на семейството. Бихме казали, че сериалът на Netflix открива златната среда, запазвайки зловещата аура на версията на Ричи, но и добавяйки повече човещина, подобно на по-старите вариации.

Изборът ролята да се повери на Джена Ортега е удачен не само защото е добра актриса. Имайки предвид, че Гомес Адамс е с испански произход (потвърден в епизода от 1964 година Art and the Addams Family), съвсем естествено е както той, така и децата му да бъдат пресъздадени от латиноамерикански или испански актьори. Ортега има мексикански и пуерторикански корени, което прави образа на Уенздей значително по-реалистичен.

Като заговорихме за разнообразие и репрезентация, Wednesday засяга и доста актуални социални теми като отношението към различните (или така наречените „отхвърлени“) и оцеляването на аутсайдерите в силно нормализирана и конформистска среда; призовава към емпатия и съпричастност и разнищва концепцията за семейните и романтичните връзки. Уенздей разбива стереотипа, че за да е пълен животът на едно момиче, е нужно да включва обичайните интриги, любовни терзания и типични младежки трепети и преживявания – тя живее своята собствена истина. Не търси романтика, не се вълнува от социални мрежи и модерни тенденции, не се интересува от извънкласни занимания и клубове, но въпреки всичко около нея се въртят ухажори.

Може би романтичният елемент прави сюжета по-драматичен, но от друга страна чрез него Netflix унищожава първоначалната си заявка, че ще избегне стереотипа на тийнейджърския жанр.

Клишета не липсват – от житейски дилеми тип кого да заведа на бала до смехотворни тийн хулигани, които не биха изплашили никого, преживял истински тормоз в училище, в реалния живот. Паралелите с Домът на мис Пелегрин за чудати деца, Хари Потър и The Midnight Club просто не могат да бъдат пренебрегнати, а същевременно определени герои напомнят на персонажите от друга скорошна Netflix продукция – Do Revenge. Това далеч не са единствените заемки и препратки, но нека не ставаме дребнави. Независимо от това, че следва добре отъпкана пътека, Wednesday съумява да внесе оригинален елемент и да избегне някои от изтърканите капани, заложени от самото естество на жанра, постижение, което само по себе си е похвално. Нека поговорим и за танца, който стана тренд и направо взриви социалните мрежи.

Странна като самата себе си, Уенздей се движи по дансинга в традициите на 8½ на Фелини, а по-късно Pulp Fiction на Тарантино.

Малко хора могат да устоят на добре хреографирана танцова сцена, било то в сериал или в пълнометражен филм – от последния спешъл на Doctor Who, в който The Master затанцува под звуците на Rasputin на Bonny M, през не една или две сцени в сериала от вселената на X-Men, Legion, до великолепния финал на датския филм Another Round. И ние самите вземаме две-три движения назаем от Уенздей, за да смаем колегите или роднините на предстоящите коледни и новогодишни партита.

Защо Джена Ортега е перфектната Wednesday?

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.