Защото 12 е космическо число

Декември е специален по много поводи, но най-вече защо в него са родени велики личности като Уди Алън (1.12.1935), Мариа Калас (2.12.1923), Никола Вапцаров (7.12.2016) и хиляди други. В месеца на Стрелеца си намислих да ви запозная с едни от най-забележителните имена в историята на изкуството, които носят тази зодия. Подбрах точно дванайсетте от най-великите Sagittarius’и.

Защо дванайсет? Не само защото в годината има 12 месеца или защо дванайсет са апостолите Христови. Дванайсет е числото на всичко, което отива към своя край. Числото, което затваря един цикъл и символизира едно цяло, хармонично и съвършено.

Дванайсет е „космическо число”, то е символ на творческа сила… и така мога да продължа още дванайсет години да изброявам всички значения и символики на числото 12.

Ще започна с един от любимите ми Стрелци творци Тулуз Лотрек (Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec-Monfa, роден на 24.11.1864 г.), известен с плакатите, които е сътворил за легендарния „Мулен Руж“. Той е бил изключителен рисувач, наследствен аристократ, който е бил любимец на всички работещи в публичните домове през онази епоха не само заради ръста си на джудже. Все още може да дегустирате в квартала на „Червената мелница” измислен от него коктейл. Наречен „Земетресение”, той е смъртоносна комбинация от абсент и коняк и именно този коктейл е заменял липсата на истинска любов за Лотрек. За ваше здраве!

Морис Дени (Maurice Denis, роден на 25.11.1870 г.), известен френски художник и писател. Бил е участник в движението на символистите и набистите (от набизъм). Неговите постижения са допринесли за основите на кубизма, фовизма и абстрактното изкуство. Не го познавате, но със сигурност сте попадали на някоя репродукция на небезизвестната картина „Стълба в листата”. Декоративната композиция е била предвидена за таван. И както казват „дебелите книги”, своенравното решение на автора да използва плоски и нереални цветове революционира стила на епохата и дава началото на стил, познат като ар нуво (l’аrt nouveau).

Феликс Гонзалес-Торес (Felix Gonzalez-Torres November, роден на 26.11.1957 г.) е кубински автор, който живее в Маями и ако го срещнете, бихте си помислили, че е по-скоро следващият „голдън бой” от музикалната индустрия. Той обаче е автор, който си играе с минимализма и концептуалното изкуство, и то със завидна лекота. Неговата инсталация Candy Carpets бе показана през 2013 редом с многоцветни произведения на Деймиън Хърст, вдъхновени от таблетки и различни медикаменти. Инсталацията е най-сниманото съвременно произведение в Instagram, а в джобчето на Феликс и Хърст отдавна не дрънкат само „семки и бонбонки”.

Обещавам да не я споменавам във всеки материал, който пиша, но тук няма как да не я вмъкна! Тя е най-яркият пример за това, какво е един арт Стрелец: Марина Абрамович (Marina Abramović е родена на 30.11. 1946 г.). След като загубва любовта на небезизвестния Илай, тя разгръща пълния си потенциал на пърформанс арт-жрица. Намира удовлетворение и щастие в това, което научава като урок, а именно да си си самодостатъчен, без очаквания за нечие внимание и любов, но в мир със себе си.

Брус Науман (Bruce Nauman, роден на 06.12.1941 г.) е един от най-изявените, влиятелни и версатилни американски артисти, които се появят през шейсетте години. Той е от авторите, които трудно влизат в рамки и изкуството им е сложно да бъде определено. Много специалисти казват, че той принадлежи към постминимализма най-вече в начина, по който се сливат идеите от концептуализъм към минимализъм, пърформанс и видео арт. Ако трябва да се запомни с едно произведение от него, нека да е това: The True Artist Helps the World by Revealing Mystic Truths (1967), а заглавието казва всичко.

Камий Клодел (Camille Claudel, родена на 8.12.1864 г.) е позната като муза, любовница и колабораторка на „великия“ Огюст Роден – въпреки че според много източници и специалисти Камий е по-добрият скулптор от двамата – тя умира почти анонимна. Половин век след нейната смърт една книга на Ан Делбе и един филм от Бруно Нютън изваждат нейния персонаж от забвение. Произведението, което съм ви избрала от нея, е „Клюкарките”…

Един от най-любимите ми Стрелци е британският художник Лусиан Майкъл Фройд (Lucian Michael Freud, роден на 8. 12. 1922 г.). Със сигурност сте попадали на негово произведение. Той си пада по педантичното и сурово изследване на човешката анатомия и има невероятния талант да превръща отблъскващата гледка на голото, неатлетично тяло в пленително произведение. Напластяването и хаосът в краските му са притеснителни и „чувствителни души” да се въздържат от надникване в неговите платна.

Излишно е да ви представям Едвард Мунк (Edvard Munch, роден на 12.12.1863 г.), защото няма човек, който да не познава „Писъкът” (The Scream,1893). Той е представител на онези Стрелци философи, които са в състояние на постоянно неспокойствие, разисквайки в изкуството си проблеми като човешката смъртност, сексуалното освобождаване и религиозни инспирации. Избрах да ви покажа едно от най светлите произведения на този толкова комплексен художник, а именно стенописа „Слънце” (The Sun, 1909 г.).

Всестранно развит, белгиецът Жан Фабр (Jan Fabre, роден на 14.12.1958) най-точно отговаря на определението съвременен артист. Неустоимият сексапил, който излъчва авторът, е подправен с подходяща доза увереност както в личностно отношение, така и в артистично и той го демонстрира съвсем нагледно в шедьовъра Heaven of Delight. През 2002 белгийската кралица Паола позволи на Фабр и неговия екип да сътворят едноименната инсталация в “Залата с огледалата” в Royal Palace в Брюксел. След четири месеца работа, с която бяха заети 29 асистенти, таванът на залата осъмна покрит с 1,6 милиона изумруденозелени твърдокрили, познати като Jewel Beetles (Chrysochroa purpureiventris).

Познавам много хора, които обичат творчеството на Кандински и не могат да ви обяснят защо. Но не е трудно да се досетите, че чарът на някои Стрелци е просто неустоим. Василий Василевич Кандински (Wassily Wassilyevich Kandinsky, роден на 16.12.1866) е един от най-ярките представители на абстрактното изкуство. За него е характерно едно непрестанно търсене на идеалната форма, която е духовен израз в изкуството. Това търсене създава и композицията „Няколко кръга” (Several Circles,1926), която може да видите тук и в постоянната колекция на Solomon R. Guggenheim Museum (Ню Йорк).

Пол Кле (Paul Klee, роден на 18.12. 1879), швейцарец по рождение, е още един от авторите, който изкуствоведите трудно наместват в някой от художествените стилове, но свързват с немския експресионизъм и групата Der Blaue Reiter. Между двете войни Кле преподава в много влиятелната немска арт школа Bauhaus. Неговото изкуство много силно е повлияло на абстрактния импресионизъм, който е характерен за Ню Йорк 1940/1950 година. Произведения като „Магистрала и обиколните пътища” (Highway and Byways [Hauptweg und Nebenwege], 1928 г.) са вдъхновили творчеството на автори като Вилем де Кунинг и Джаксън Полак.

Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat, роден на 22. 12.1960) изплува от нюйоркската пънк сцена и много бързо преминава от интелигентен графити автор, който е „кралят на квартала”, към една добре развита за времето си интернационална мрежа на пазара на изкуство. Само за няколко години Баския достига статут на най-забележителния артист от движението на неоекспресионизма.

И докато сме на вълна изкуство, виж тези уникални илюстрации.