Нещата от живота

"The Menu" забърква апетитно ястие от големи актьорски имена, но балансът между съставките остава недоизпипан

Да сготвим богатите, за да нахраним бедните – тази философия (преносно, а и почти буквално) заляга в основата на кулинарния сюжет с мрачни нотки, режисиран от Марк Майлод. Добре построената градация, гравитираща около поредица от шедьоври на кулинарията, се движи стабилно в релсите на съспенса, но във втората половина на филма опасно заплашва да дерайлира с гръм и трясък.

Елегантният финал обаче не само спасява положението, но и сервира готовото филмово ястие в елегантна опаковка за вкъщи.

Фабулата звучи обещаващо: специално селектирана елитарна група от каймака на обществото получава покана за уникално изживяване – дегустация на новото меню на прочутия шеф Словик. С помощта на влиятелни инвеститори готвачът е успял да придобие репутация на ненадминат майстор, а в неговия ресторант, удобно разположен на самотен остров, могат да си позволят да похапват само най-богатите.

Интересно и остроумно решение е структурата на лентата, построена като комплексно многостепенно меню, което напълно отразява цялостната идея на сюжета.

Кратката експозиция по време на предястието е достатъчна, за да осъзнаем, че никой от поканените не е цвете за мирисане. От повърхностен киноактьор до група бизнесмени, замесени във финансови измами, всеки от персонажите крие някаква тайна. Именно затова не е изненада, че зад примамливата покана стоят тъмни мотиви, загатнати още от самото начало, а към края вече хвърчат пръсти, пламъци, пръски кръв и прибори за хранене.

Докато режисьорът е познат предимно от телевизионни продукции, актьорският състав е добре зареден с прочути имена.

В главните роли виждаме Аня Тейлър-Джой, Ралф Файнс и Никълъс Холт,

като последният се справя перфектно с предизвикателството да пресъздаде образа на кулинарен сноб, способен да ни изнерви до краен предел. Казваме това изцяло с позитивни чувства – присъствието на персонажа цели именно този ефект, но и служи като въвеждащ елемент към появата на главната героиня, енигматичната Марго (Тейлър-Джой). Доведена почти пряко волята си на ексклузивно гастрономично пътешествие на далечен  остров под стриктното ръководство на свръхпрочутия майстор-готвач Словик (Файнс), Марго служи като гласа на разума, скептично приемайки

абсурдните ястия от ядлива скала, разядки без хляб и пронизано с миниатюрна ножичка парче пържола.

Още в самото начало става ясно, че сред прехласнатите богаташи и киселите кулинарни критици младата жена е не на място, ала мистериозното ѝ минало се оказва доста далеч от шокиращото откровение, към което намигат всички издайнически знаци.

Завръзката пристига относително рано, някъде по време на тортилите с принтирани върху питките прегрешения на гостите, а оттам нататък загадъчните цели на строгия шеф Словик се разкриват като отворена на последната страница книга. Многократно предъвкваният модел на група герои, изпратени на изолирано място и изправени пред смъртна опасност, ни е пределно ясен, а мистерията се разплита на твърде ранен етап, донякъде отнемайки от силата на интригата ала Агата Кристи. Въпреки това обаче действието е динамично и напрегнато и задържа вниманието ни през цялата продължителност на The Menu. Напеченият екшън не ни оставя време да осъзнаем напълно липсата на достоверна мотивация зад кроежите на антагониста, нито ни позволява да обмислим недотам адекватните решения на някои от героите.

Ако разглеждаме The Menu като забавен трилър с малко повече дълбочина от средностатистическите ленти в жанра, бихме останали повече от доволни.

Така или иначе социалната критика се оказва все същата стара песен за класовото разделение, изопачаването на изкуството (било то и кулинарно) под влиянието на патологичното монетизиране в съвременното общество, лицемерието на елита и опресирането на онеправданите – теми, много по-добре разгледани в скорошни филми като Идиотският триъгълник, който в момента също върви по кината, Parasite, Knives Out и Under the Silver Lake. Макар и предъвквана като жилаво месо (навярно приготвено от героя на Холт), тази проблематика обаче е апетитна хапка за средностатистическия зрител, а и кой не би се насладил на пълното унищожение на антипатична група от притворни експлоататори?

Както винаги, Аня Тейлър-Джой е чудесна във филма, което се очертава като тенденция.

Още от пробива си в The VVitch тя се доказва като великолепна актриса, способна на обширна палитра от нюансирани емоции. Харесахме я в миналогодишния Last Night in Soho, в продукциите от 2022 година The Northman и Amsterdam, харесваме я и сега и сме повече от сигурни, че ще виждаме името ѝ в още много качествени филми занапред. Приносът за магнетичното присъствие на героинята ѝ е предимно неин, тъй като през по-голямата продължителност на филма не знаем почти нищо за Марго и това до един момент ни пречи да я опознаем и разберем пълноценно.

Изобщо не можем да кажем същото за останалите гости.

Прекрасно написаните диалози построяват пълнокръвни и достоверни човешки същества, които преспокойно биха могли да бъдат и реални личности.

Дори бихме могли да оправдаем понякога нелогичното им поведение под предлога, че човешката природа сама по себе си често се препъва в логиката. Може да се каже, че именно затова първата третина от филма е най-интригуваща. Напираме да научим повече за всеки от поканените, но вместо да ни сервират всичко наготово, сценаристите търпеливо ни хранят с информация лъжичка по лъжичка. Тази тактика тотално ни закача на куката и с радост преглъщаме всеки залък. Комедията работи добре и често се подсмиваме на точно намерените коментари, естествените реакции и тънко прокараните провокации.

За съжаление доброто начало се размива с напредването към кулминацията и най-нагорещените моменти припарват опасно близо до територията на клишето. Въпреки това The Menu съумява да излезе невредимо оттам и да се завърне към един стабилен финал, който оставя замислени усмивки на лицата ни дълго след финалните надписи. Не, няма нищо да разкриваме – това би било като да започнем вечерята от десерта, което, вярваме, изобщо не би се харесало на шеф Словик.

Току-виж сме получили някоя съмнителна покана за вечеря, на която не можем да откажем.

Обичаш трилъри? Виж и тези три криминални ленти за неразкрити мистерии.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.