Нещата от живота

Двамата са част от новата кампания на Johnnie Walker, а ние ти разказваме повече

Случва се нещо магично, когато се обединим и заедно тръгнем в една посока – напред.

Затова не беше изненада, когато разбрахме, че към Мила Йовович и Ейдриън Броуди – посланиците на Johnnie Walker, се присъединяват нашите си Анжела Недялкова и Георги Тошев. Кампанията The Walkers представя героите на нашето съвремие, които не са само посланици на марката, но и двигатели на позитивни промени. Тя трансформира легендарния слоган KEEP WALKING в призив за всеобщ прогрес. И двамата забележителни българи са доказали, че пътят пред тях винаги води към нови постижения. Те не са от онези, които ходят по oтъпкани пътеки. Напротив – те са доказателството, че движението напред и преодоляването на границите са това, което ни прави хората, които сме.

Да празнуваш живота всеки ден, навсякъде по света е мисия и те се справят с нея като по учебник.

Анжела е актриса, моторист, модел, студент по физика и какво ли още не – истинско вдъхновение за своето поколение и за авантюристите от всички възрасти. Слоганът „Не говори. Действай” отговаря на характера ѝ точно. Георги е  журналист, пътешественик, разказвач на истории и биограф на иконите на българската култура. Човек на действието, той е в постоянна надпревара с времето по пътя към поредното приключение. Независим и своенравен, Георги е човек, който проправя път в непознати територии и никога не следва отъпкани пътеки.

Как слоганът „Не говори. Действай” отговаря на характера Ви?

Анжела:  Животът винаги ме е поставял в предизвикателни ситуации, както и аз самата, и това е било основната ми мисъл – не говори, действай. Неслучайно е клише фразата „животът е твърде кратък” и тази мисъл се загнезди в съзнанието ми от крехка възраст. Няма време за приказки – трябва да се действа, за да има повече резултати и по-малко изгубено време. Каквото и да се случва, буквално няма никакво значение – ставаш, изтупваш прахта и продължаваш да вървиш, докато ти се дава този шанс.

Георги: Динамиката е част от живота ми. С годините се убедих, че действията, а не думите ни променят и ни движат напред. Аз съм човек на думите, вярвам в тяхната сила и въздействие, но ако трябва да избирам между думи и действия, ще избера действията.

Има ли изобщо нещо, което може да ви спре? Кога е разумно според вас човек да преосмисли посоката, която е избрал, и има ли за вас път назад?

Анжела: Само две неща могат да ме спрат – смъртта и ако залитна повече в клопката на съмненията. Само над второто имаме контрол и е добре да се възползваме, за да не се ограничаваме сами. Разумно? Когато не сме щастливи. За мен всичко е енергия, която тече като река, а реката не тече назад. Дори да се „върнем” към дадено начинание или ситуация, то никога няма да е същото като преди.

Георги: Човешкият живот е непредсказуем и пълен с обрати. Вярвам в разума и пътя, който всеки от нас има. Да смениш посоката не е слабост, а стратегия, понякога необходимост. Динамиката го изисква. Аз съм променял посоката на своя живот на няколко пъти. Не е лесно, но съм благодарен на обстоятелства и хора, които са провокирали тази промяна. Понякога да се върнеш назад може да те придвижи много по-напред по твоя път.

Когато става въпрос за граници, и двамата прекрачват своите лични граници и преодоляват себе си в името на прогреса и това ги кара да се чувстват горди.

Георги: Никога не се отказах да опитвам, да се променям, да търся начин и да се намеря в различни култури и обстоятелства. Оцелявах, не на всяка цена, но вървя по път, който смятам за важен за мен. Преживял съм гранични състояния, тежка катастрофа, изпитания – лични и професионални, раздели със скъпи хора, но не се пречупих, не изневерих на принципите си. Видях този свят. Обикнах го. Чувствам се навсякъде добре – от Африка през Антарктида и Австралия до Азия и Америка, живея в Европа. Убедих се, че това, че сме различни, е качество, а не недостатък. Научих се да бъда благодарен. По принцип имам страх от много високо, но след като скочих с бънджи във водопада Виктория, преодолях и този страх. Познавам обаче добре лимитите си – човешки и професионални. И това ме прави по-уверен и спокоен днес.

Какво ви дава сили да останете на пътя, по който сте поели, в моментите, когато нещата не се получават?

Анжела: Жадна съм за живот. Искам всичко! Не мога да бъда по-буквална и искрена от това. Каквото и да става, не спирам да вървя напред, защото нямам какво да изгубя. Никой не може да отнеме онова, което нося в себе си като душевен свят и ценности. Всичко останало е преходно.

Георги: Вярата и спокойствието, че грешките са поправими. Важни са уроците! Журналистиката е динамична професия, особено днес в света на фалшивите новини и социалните медии, където всеки може да се изживява като журналист. Битката е за професионалните стандарти и тяхното ежедневно отстояване. Отговорността е двойна, когато имаш екип, студенти, хора, които те следват през годините. Да не се изгубиш във време, в което ценностите се променят, е моята лична задача. Помага ми семейството, приятелите, природата.

И двамата се сблъскват с моменти, когато всички са им казват, че нещо няма как да се получи, но и двамата не се отказват и опровергават опонентите си.

Георги: Много е стимулиращо първото „не“, защото калява. Трудно може нещо да ме откаже от цел, посока, мечта. Професионалният ми път е доказателство, че няма невъзможни срещи. И няма значение дали идваш от голяма или малка държава, дали 7 милиона или няколко милиарда говорят твоя роден език. Поискал съм, работил съм, случва ми се. Шансът е важен в живота на човек. Благодарен съм, че съм го имал, но аз работя ежедневно за този шанс.

За Георги най-голямо вдъхновение е дъщеря му. За Анжела:

Фантазията ми, способността ми да се „вкарвам” в различни настроения и състояния на духа чрез нея. Музиката. Това, че каквото и да става, винаги, винаги, винаги можем да открием нещо тотално ново и да започнем „наново”.

Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата ви до момента и как го преодоляхте?

Анжела: Да не се разклатя от емоциите, които ме връхлитаха, да остана здраво стъпила на земята. Преодолях го, като си намирах работа в свободното време, поставях си краткосрочни и дългосрочни цели (без огромно значение дали ще ги постигна – просто за да не губя фокус), отбирах си внимателно хората около мен и се поддържах вдъхновена.

Георги: Много са! Бях заплашван, неглижиран в началото, уволняван, но не се отказах. Работата ми със световни медии е била истинско предизвикателство. Научих много. Там трябва бързо да забравиш кой си бил в България, какво си правил до момента и да започнеш отначало, на чисто. Научих много и днес знам какво мога и какво не искам да правя. Знам, че винаги ще бъда необходим с това, което съм научил. Мога да си намеря работа навсякъде по света. Това ми дава спокойствие. Държи ме буден!

И двамата смятат, че си заслужава човек сам да проправя пътеки на места, откъдето никой не е минавал. И това ги прави вдъхновителите, които са.

Георги: Светът, макар и трошлив, е едно чудесно място за обитаване. Благодарен съм на съдбата, че съм бил на всички континенти, срещнал съм толкова различни хора, преживял съм много. Това ме зарежда с енергия, която имам необходимост да предам и на другите. Новият път е ново знание, а аз няма да се уморя да уча!

Какво бихте казали на хората, които знаят какво искат, но се страхуват да направят първата крачка към него?

Анжела: Сменете нагласата си спрямо грешките и неуспехите. Замислете се колко значими открития са направени благодарение на нечии грешки. Обърнете се към детското любопитство и просто се опитвайте да опознавате непознатите територии, без да мислите за нищо друго. Ако ви е наистина интересно, то няма да имате време да отдавате голямо значение на суетата. Наслаждавайте се на процеса и бъдете с отворено съзнание за неочаквани обрати.

Георги: Не е страшно! Направете не само първата, но и втората, и третата… Пътят ни е даден, за да го вървим. Пътят е движение. Не говори! Действай!

Представяме ти историите на Анжела и Георги, за да вдъхновяват хората да продължават напред, да поемат по нови, вълнуващи пътеки и да не се отказват, независимо какво се изпречва на пътя им, защото успехът винаги си заслужава.

Истински Walker-и, достойни за уважение.

Виж и 3 филма за шума зад кулисите и смеха в офиса

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч