Един разговор с младия мултиинструменталист, който идва за концерт в София на 18 септември

Съвсем обикновен ден в редакцията е или може би не? На служебната ми поща пристига имейл със запитване дали бих искала да взема интервю на Jordan Rakei по случай предстоящия му концерт, част от организираните от Sofia Live Fest събития. Тиха революция се случва в ума ми, докато осъзная каква възможност се разкрива пред мен, и с нетърпеливи пръсти отговарям положително.

Трябва да ви кажа, че съм пристрастна към творчеството на Jordan Rakei.

Когато за първи път чух музиката на младия новозеландец, тя ме накара да искам да му задам хиляди въпроси, да вникна в ума, създал тези симфонии. Накара ме да се замисля, да го усетя като близък, да го опозная. И ето, няколко седмици организация по-късно в пощата ми се появи линк към Zoom стая. Отваряйки виртуалната ѝ врата, бях посрещната от успокояващото чувство, че съм подготвена, а в следващите минути ще проведа истински смислен разговор.

За срещите с музиката, за творчеството в бизнес-ориентирана индустрия, за индивидуализма, за Radiohead и слънцето в Австралия чети надолу:

Като за начало, ще се опитам да те върна назад във времето. Роден си в Нова Зеландия, но си израснал в Австралия, а след това отиваш да живееш в Лондон. Смяташ ли, че това е повлияло на звученето ти?

Със сигурност, да. В Нова Зеландия регето е стил, който хората обичат, и мисля, че моят стил, въпреки че през годините се развива в различни посоки, винаги се е основавал на това groorve, soul, bass звучене. Често се шегуваме с приятели, че след като се преместих в Лондон, меланхолията се прокрадна в музиката ми. Като дете, израснало в Австралия, близо до плажа, където винаги е слънчево и ясно, имах други настроения. Лондонските дъждове и начинът, по който хората живеят, ме накараха да се поинтересувам от електронната музика, а това доведе след себе си и повече moody звучене. Със сигурност и трите места, на които съм живял, са оставили сериозен отпечатък в стила ми, не знам дали обратното е възможно. 

Помниш ли първата си среща с музиката – онази, която те накара да се обърнеш към нея?

Не съм сигурен на колко съм бил, може би на 4–5. По това време играех ръгби и в ума ми изниква конкретен спомен за един ден, в който пътуваме към тренировка с мама и братята ми, пеехме Quando, quando, quando. Дори не знам на кого е, не помня текста, но този момент се е запечатал в съзнанието ми с лекота, безгрижие и смях.

Ако намериш писмо в бутилка, изпратено от по-младия Jordan, какво мислиш, че ще пише?

Хм… по-младият Jordan беше може би изненадващо тих и затворен. Не знам дали се изразявам правилно, но мисля, че съм израснал много от това време, не само като артист. Бях против всички, против индустрията, против скоростта, с която се движа.

Осъзнавам, че целта ми в началото, когато бях тийнейджър, беше да мога да се издържам с музика, нищо повече.

Сега мога да кажа, че правя точно това, даже от няколко години, и съм много по-уверен в пътя, по който се движа. Може би в писмото бих си припомнил целта – да живея от творчеството си и колко е важно да приемам всичко друго като допълнение.

Това може да подейства много вдъхновяващо на някого, който иска да пробие в тази индустрия.

Да, мисля, че в тази сфера е много лесно да събереш даден брой фенове и да се целиш към още и още популярност, по-големи сцени, повече слушания, но аз винаги се връщам към осъзнаването, че имам възможността да пътувам по света, да създавам музиката, която аз искам, и да участвам в събитията, които аз искам. Смятам, че съм късметлия, и гледам да си го напомням.

Звучи сякаш творческата част има по-голямо значение за теб от материалните облаги, които може да ти донесе тази кариера. Какво ти носи да създаваш музика?

Моментът, който обичам най-много, е началото.

Онова време, в което нищо не ти дава знак, че нещо ще просъществува.

Този феномен е най-любопитен за мен – когато вляза в студиото и нямам яснота какво ще се случи. Често импровизирам, натъквам се на нещо из опитите си и шест часа по-късно се ражда песен. Мисля, че това е най-прекрасното нещо, свързано с музиката. Работил съм с артисти, които имат много точен план за развитието на даден проект, но според моя опит, ако влезеш в студиото с прекалено точни желания, задачата да излезеш доволен в края на деня става доста по-сложна за решаване. Говоря за бариерата, която си поставяме, казвайки „не си представях това“. Моят подход е по-свободен и е много по-приятен. Не съдя нищо, преди да е готово, забавлявам се и за мен тук е магията. В шестте часа, в които създаваш свободно. Когато имаш почти завършен албум и свириш нещо за хиляден път, понякога става монотонно и досадно, но първото ниво в работата ми винаги е забавно за мен!

Звучиш като стара душа. Често хората сравняват звученето ти с Jeff Buckley. Как реагираш на това, допада ли ти сравнението?

Да, приемам го като огромно ласкателство. Случвало ми се е да кажа на някой артист, че звученето му напомня на някой друг, и съм получавал негативна обратна връзка заради желанието за индивидуализъм, което имаме. За мен Jeff Buckley, James Leg, Radiohead, Bob Marley са артисти, към които гледам с много уважение. И когато някой ме сложи в едно изречение с някой от това равнище, се чувствам великолепно. Цялата мания с това да звучиш оригинално в днешно време е напълно загубена кауза, в историята на света е създавана толкова много музика, толкова много пъти са правени различни аранжименти на стари песни, възможностите ни са ограничени.

Ако някой ми каже, че звуча дори мимолетно като някой от идолите си, съм безкрайно щастлив.

Точно следващият ми въпрос щеше да е свързан с музикантите, които те вдъхновяват, но май ме изпревари. Все пак, искаш ли да добавиш някого?

Да, бих казал, че музикалното ми израстване е повлияно от много конкретни периоди в живота ми. Като тийнейджър слушах много R&B като Usher и Ne-Yo, след като станах на 20, открих джаз и соул изпълнители като D’Angelo, Erykah Badu, Musiq Soulchild… От този момент натам се отворих към почти всякаква музика. Връщам се често към Radiohead, въпреки че вече ги познавам. Мога да разделя живота си на моменти, в които съм слушал различни стилове музика. Аз съм взел това, което съм имал нужда от тях, а те са оказали влияние на звученето ми в този период.

Ако някой тепърва се запознава с творчеството ти, какво би му препоръчал?

Ако някой иска да чуе, нека го нарека „традиционния“ Jordan, ще го открие в първия ми албум. По-конкретно има една песен, която се казва Talk To Me. В нея има добра симбиоза между гласа ми, продуцентските ми приключения, синтезатори и акустични инструменти.

Бих казал, че това е Jordan. Сегашната ми нагласа се отразява повече в The Flood, която закрива последния албум. Доста поляризиращи са като звучене, но и двете ме определят като артист и мисля, че човек може да добие представа за мен чрез тях.

Първото нещо, което ни посреща, когато отворим сайта ти, е информация за новия албум и фактън, че е отражение на пътя ти към опознаване на себе си и терапията. Това ли е най-откритият ти запис?

Много исках да говоря за тези теми в новия си албум. Wallflower беше първият албум, в който имаше текстове за трудностите в живота, себеосъзнаването и тревожността, някак своеобразно  отражение на интровертния Jordan. В последния исках да вляза още по-дълбоко в тематиката – за детството, травмите и разбирането на самите нас. Мисля, че хората могат много по-лесно да се припознаят в текстове, в които споделяш личните си емоции. Голяма част от нас се противопоставят на негативните емоции, не искаме да им обърнем внимание и може да е пагубно. Терапията много ми помогна в тази посока и ако някой смята, че е дошло времето да се обърне към професионалист, бих го насърчил.

Смятам, че да си раним е знак за много голяма сила, която носиш в себе си. Вярваш ли си повече от преди?

Медитирам много и мисля, че погледът навътре ми помогна много в тази посока. Научих, че тревожните мисли не диктуват посоката на живота ми и връщайки се назад, опознавайки тертипите си на поведение, получих по-ясна картина за настоящето.

Кои са най-важните уроци, които си научил през последните години?

Научих, че най-хубавото нещо, което можеш да направиш за себе си, е да приоритизираш здравето си, особено психическото. В сферата на музиката е много лесно записването, продуцирането, турнетата да те завъртят в постоянен ураган от задачи, но добрият сън, хубавата храна и отговорността към нас самите значително подобряват качеството ни на живот.

Винаги съм бил интровертен и ако бях останал в Австралия вероятно нищо нямаше да се промени.

Когато се преместих в Лондон, трябваше да преодолея бариерите в ума си, да изляза от зоната си на комфорт и да се срещна с нови хора. Никога не е твърде рано да промениш живота си и бих казал на всеки, който чака да се почувства готов, смело да се гмурне в морето от възможности! Новото начало винаги е най-трудно.

Преместването ти в Лондон ли е решението, имащо най-голяма тежест в живота и кариерата ти?

Да, това и медитацията. Не бих променил нищо, може би бих се преместил още по-рано. Средата е толкова вдъхновяваща, седем години по-късно продължавам да откривам нови неща в града.

Къде е твоето вкъщи?

В студиото, когато съм сам и работя по нещо ново. Връща ме в тийнейджърството, когато се учех да създавам музика в стаята си. Сега работя и се срещам с много хора, което на моменти е доста изморително. Да съм сам с мислите си в първите стадии на креативния процес, ме прави щастлив. Моят safe place е точно това, защото обичам работата си.

Има ли сцена или фестивал, които би искал да оглавиш?

Montreal Jazz Festival! Или Glastonbury, хахах, но това е доста по-висока летва. Може би някой ден…

А мислил ли си за мечтаната си колаборация?

Много бих се радвал да работя с Frank Ocean, защото имам чувството, че намираме вдъхновение на едно и също място, но го претворяваме по различен начин. Любопитно ми е как би звучала комбинацията от стилове.

Подпали любопитството ми! Сподели с нас свой бъдещ проект, за който нямаш търпение.

Нямам търпение да започна работа по следващия си албум! Тази фаза е най-любимата ми. След концерта искам да седна пред пианото, да се върна в детството и да започна да изследвам почвата. Нямам търпение за следващата глава в кариерата ми.

Звучиш сякаш вече си събрал вдъхновение.

Да. Пиша постоянно, досега не съм се чувствал креативно незареден.

С радост бих си говорила с часове с теб, но мисля, че е крайно време да сложим финал на разговора.

Благодаря ти! Очаквам с нетърпение концерта, не съм свирил на живо от много време, а и новите места винаги са вълнуващи.

Liubo Ursiny: да се гмурнеш в музиката е безгранично пътешествие

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.