Нещата от живота

Те са скритите герои на града ни и независимо дали са сред нас или вече не – магията им не спира да ни окрилява

снимки  Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia

Представете си следната картина – тиха мъгла бавно се вдига над любимата ни столица. Тя се изправя, отърсва се от росата, целува слънцето и започва да се пълни – с врява, думи, хора, събития. Артериите ѝ са булеварди, косите ѝ са кули, ръцете ѝ – стари къщи, а сърцето – катедрала. София е като никоя друга, тя е със странен, остър характер, с история, достойна за поклон, и със скрити кътчета, които показва само на посветените.

София е нашата вечна любов, но тя нямаше да е същата без хората ѝ – магии.

Хората ѝ – подарък, които някъде там в закътаните ѝ дворчета, в занаятчийските ѝ дюкянчета, в Семинарията ѝ, в Художествената ѝ академия, в залите ѝ за пеене, в крайните ѝ квартали правят онази осанка на града, която го превръща в световен. Точно тези хора са нейните герои – художници, добротворци, цветари, майстори, спасители, победители. Познаваме лицата им, виждали сме ръцете им, улавяли сме онази тънка струйка в погледа, която свети и ни подсказва, че именно те са специалното сърце на града. Онова, което му дава нюкс, божественост, приказност и чудо. Точно днес решаваме да ви разкажем за тези градски герои в памет на баба Мария, която биеше камбаните на „Свети Александър Невски“ в продължение на десетилетия. В памет на онова, което не бива да бъде забравяно.

Градусите са минус 36, вярата – високо

Когато в една ранна утрин любимият ни Иван Шишиев – фотограф и автор на Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia, решава да изкачи 220-те стъпала  на най-красивата ни катедрала – патриаршеската „Свети Александър Невски“, за да снима неповторимата баба Мария – тогава 93-годишна, времето е изключително студено. София е потънала в мъгли, в сковаваща прегръдка на ледове и снегове, но в неговата душа е топло. Иван знае, че ще снима нещо изключително. Нещо, което не се описва лесно с думи. Разказът му, който любезно ни предостави, гласи така: „Историята на 93-годишната баба Мария е една от най-интересните, които съм чувал. От тепетата на Пловдив, през пустините на Тунис, до последния етаж на храма.

Съдбата я свързва завинаги със София, когато през 1982 година се влюбва в звъна на дванадесетте камбани

на катедралния храм „Св. Александър Невски“. И така до днес тя бе част от града, в който живеем. Тя е и ще остане един от онези невидими хора, които правят деня ни по-мелодичен, без дори да осъзнаваме това. Избрах да публикувам тази снимка, защото в нейното движение намирам смисъла да се изкачват всички 220 стъпала, за да проехти звънът на Катедралата из столицата при минус 30 градуса през зимата и при плюс 40 през лятото. Тя бе една наистина невероятна възрастна жена. Поклон пред паметта ѝ!“. Баба Мария е стожер, тя е от онези невидими лица, който никога няма да забравим и да напуснат мислите ни, защото ни е давала смисъл. Давала ни е песента на вярата, мелодията на сутрешна София, звъна в сърцето, вибрацията, от която мъглата се вдига високо, а слънцето топли. Топли и при минус 30 градуса през зимата. Именно тя е софийски герой, запечатана в ДНК-то на тази наша столица, скътана дълбоко в пазвата ѝ и благодарим, че я е имало. Камбаните днес ще бият за нея.

Дядо Добри и други добрини

Следващият път когато пресичате, когато обядвате, когато виждате вечерното осветление на града, когато се усмихвате пред фонтаните на Народен или поглеждате продавачите на Женския, обущаря на Раковска, часовникаря на Петте – знайте, че всички тези хора по някакъв начин правят градската среда по-добра, по-подредена, по-колоритна, повече нея си по най-добрия начин. Те са малките добрини на София. А когато минете пред „Свети Седмочисленици“, си спомнете за него – Светеца от Байлово. Дядо Добри, който ни напусна на 13 февруари 2018 г. на 103-годишна възраст. Дядо Добри, обявен за един от най-достойните българи. Роден през 1914 г. в с. Байлово под името Добре Димитров Добрев, той беше познат за всички нас. Добри раздаваше събраното от него като просяк, а даренията, които е направил за храм-паметник „Александър Невски“, са на стойност 35 700 лева.

Но всъщност Дядо Добри дари много повече и остави духовно наследство,

което днес единствено може да ни накара да се гордеем. Той беше увековечен във филма „Лепта“ от 2000 г., а преди 8 години за него писа и американското издание „Хъфингтън пост“. Ние вярваме дълбоко в доброто, в неговите проявления, очи, ръце. Доброто, скъпи ни приятели, никога не си отива. Може понякога да се изморява, може да сяда, за да си почине за малко, а може просто да е поспряло да ни погледа какви ги вършим. За щастие, макар и улисани в земните си дела, доста често го забелязваме. Забелязваме и очите на онези скрити градски герои, който помним и ще помним. В памет на баба Мария, с благодарност към дядо Добри, с любов към всички, влюбени в тази магьосница София и правещи я по-красива и по-добра, днес вдигаме високо глава и ви казваме – август е време за пътешествия, но през септември нашият си град ще ви очаква. Хората – подарък в него, също. Да им се усмихнем – заслужават.

За още вдъхновение – виж Editors’ Choice: български бранд, ново арт пространство и яка колаборация

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.