Кецовете ми са свобода, любовта ми се казва сцена: Симо Желязков

Ред е на третия герой в поредицата ни, разказваща за бунтари, обути с кецовете на свободата

снимки: Стиляна Иванова

Юни бавно отстъпва мястото си на юли. По софийските улици се отразяват слънчеви зайчета, а любимите ни локации играят ролята на прохладен пристан, който да приюти душата ти. Тръгнахме на лов за емоции с едни от най-любимите си български артисти, които оцветяват София с таланта и искрите в очите си. Наричаме ги бунтари, креативни личности, различни, обути с кецовете на свободата.

Заедно с верните ни приятели от Converse тръгваме по стъпките на тези личности и се потапяме в магията на музиката – онова явление, което дава крила на всяка свободна душа. През годините марката се е превърнала в символ на жаждата за приключения, на новото време, на тези, които не се страхуват да творят, обути с най-красивото и най-удобното, с онова, което ги олицетворява и им помага да бъдат себе си.

Слагаме крилатите кецове и се вливаме в сърцето на София през артерията, ключова за живота тук – ул. „Цар Иван Шишман“.

Акостираме в Kick’s, оставяме шума на града зад тежката врата и поемаме дълбоко дъх преди срещата ни с третия артист от поредицата. След Елена Сиракова и Ража Ел Мадхун е време да последваме Симо Желязков. Посреща ни пред бара, с очила с цвят на слънчогледи и слушалки на врата, през които са преминали терабайти с ноти.

Прекрачва прага с почти танцова стъпка, а през това време ни разказва за първите си срещи с музиката. Връщаме се до детската му градина в Добрич, където учителка познава таланта в него.

А как караш едно бурно 7-годишно момче да слуша? Казваш му, че ще го направиш звезда.

Пътят му след това преминава през индивидуални уроци, конкурси за естрада и поп музика, където обира статуетките. Много хора може би ще се сетят за момчето, което пее „Моя страна“ на концерта в подкрепа за медицинските ни сестри в Либия. Само на 9, а вече пленява сърцата на публиката. Симо се качва на първата си голяма сцена в Беларус, на фестивала „Славянски базар“, а ако се разровиш из дебрите на интернета, ще откриеш най-умилителните записи на малкия чаровник, който владее сцената, сякаш е изградена за него. Без свян ни разказва за танците и циганските колела, които му докарват чифт скъсани панталони преди участие.

„Животът е пълен с гафове, но вместо да ги преживяваме драматично, можем да се засмеем и да им дадем шанс да ни направят по-устойчиви.“

През годините определя връзката си с музиката като нещо постоянно развиващо се. „Като дете пееш някакви песнички, но нямаш възможността да разбереш дълбокия смисъл на нещата. С времето осъзнаваш колко значи за теб това призвание. Колкото и банално да звучи, музиката е универсален език. На всички интернационални фестивали, на които съм участвал като дете, съм си играл с всякакви деца, без да разбирам тяхната реч, обединени сме били от музиката, танците, игрите. Всеки знае Let It Be.” Днес музиката, която прави, е далеч от естрадата, но посоката, в която се движи, винаги е към музиката с душа – soul, neo-soul, funk, дори reggaeton, и говорейки с него, разбираме, че няма как да му пасва повече. Вдъхновява се от Her, Jorja Smith, Frank Ocean – все млади хора, които влагат всичко от себе си в това.

Докато тече времето ни заедно, разговорът непринудено преминава от интервю в разказ за сцената и смисъла, който тя дава.

Питам го за ритуалите, които придобива през годините преди участие. И не, не е Beyonce. Разказва за ролята на entertainer-а и петте минути, които му трябват, за да се събере в себе си, преди да капсулира и предаде посланието на музиката си възможно най-автентично.

Освен себе си на сцена винаги взема увереността във възможностите си.

„Увереността е ключът към успешното участие, а тя идва отвътре. Преди не излизах без слушалки – не че ги ползвам на сцена, но ми вдъхват някаква сигурност. Винаги искам музиката да е на един клик разстояние от мен и това някак дойде естествено. Най-важни са желанието, хъсът и увереността, че каквото и да се случи, ще можеш с финес да излезеш от ситуацията.“

А като се заговорихме за сцена, съвсем естествено идва и любопитството ми за сцената, към която гледа със захлас. Цели се високо, а гласът му се променя с изричането на името Wembley. В очилата му се отразява многохилядната публика, а зад него стоят три беквокалистки, които добавят атмосфера към гласа му. Coachella е фестивалът, който иска да покори.

Обрисуваме музиката в думи, а за него тя е като любовта.

„Казват, че всеки обича различно. Според мен всеки слуша по различен начин, но посланието винаги е едно и също. Музиката е послание – тя е с нас, откакто сме били покрай огъня  и сме пляскали с ръце. Музиката е средство за лечение на психиката – случва се някаква магия в организма ни и реагира на нотите винаги. Музиката е истинска магия.“

В живота на всеки артист дните текат по по-различен начин. Границите на съзнанието се разливат извън рамката, а желанието да излезеш от нормата присъства много по-осезаемо. Така и нашият разговор прелива от музиката съвсем естествено към артистичния бунт и алтернативната индивидуалност.

Бунтът трябва да е срещу стереотипите.

„Бунтувам се срещу наложени, застарели традиции. Бунтувам се срещу агресията, омразата и отхвърлянето.“  Обръщането срещу тези неща е естествено за някои хора, но в света, в който живеем, често се изправяме пред ситуации, в които трябва да заявим позицията си. Музикантите изграждат визията си спрямо имиджа, който искат да предадат на публиката. Симо е от онези фронтмени, които не изпъкват с тежка походка или бурен глас, той някак комфортно и с увереност пристъпва от стола, на който го снимаме, към дивана, в който потъва с тиха въздишка. Говорим си за личния стил и начина на обличане, който заявява позиция. Казва, че иска това, което носи, да му носи удоволствие и да вдига нивото на изпълнението. Свободата да се движи по сцената, когато зазвучи фънкът, а публиката ликува, е ключова. Носи бял Converse и тениска на бандата, а леката танцова стъпка, с която се изправя, потвърждава думите му.

Помни много добре първия си чифт Converse – черни, с бяла подметка. Разказва, че ги носи, докато пръстът му пробива гумата, и тогава дори ги приема за по-ценни. С белезите на извървени приключения и покорени върхове, с история и дух.

„В китайската култура счупената ваза, залепена със злато, става много по-ценна от новия предмет, който няма връзка с притежателя си.

Точно затова не исках да ги свалям, ха-ха-ха, дори когато започнаха да се разпадат.“ Не харесва перфектните неща, предпочита неподгънатите краища на дрехите и да не се притеснява за изрядния вид на това, което носи. Когато обуе Converse, се чувства жизнен, млад и сякаш е част от една по-голяма общност. Брандът е част от музикалната култура от десетилетия и определено му дава възможността да се приобщи към нея.

Малко преди да си тръгнем, го питаме какво предстои. Споделя, че до края на годината можем да очакваме нов албум, а в по-кратък срок му предстоят две вълнуващи участия. Слушаме Trombobby x C-Mo и Единствените им Приятели в София като част от програмата на A to JazZ, а на морския бряг – на фестивала за самодиви, феи и всякакви магични същества Ritual Gatherings.

За още от същото виж разговора ни с Ража Ел Мадхун

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.