Как столичните квартали посрещат пролетта

Истинската идилия, която пролетна София щедро ни предлага.

снимки: Етюд-и-те на София / Иван Шишиев

Вече е април – нежни найлонови пликчета ефирно и с весел наклон прелитат от балконите, домакини тупат персийките килими, а пред блока от бай Кирчо през Влади Кюспето до Мишо Бирата се броят кой е оцелял след тежката зима.

София се къпе в пролетни дъждове, уханни дюнери и цветя в пластмасови бутилки до Попа,

а ние нямаме търпение да ти припомним как столичните квартали посрещат пролетта. Защото точно сега градът е наш малък Лондон и още нещо.

От Лозенец през центъра – бохемски шик

Още от края на февруари всички жители на Лозенец се приготвят за голямото пролетно почистване. Тук да излъскаш сребърните прибори, да полираш порцелана и да разходиш за последен път палтата от лисица и северен елен се е превърнало в традиция, която жителите на тази стара софийска аристокрация упражняват осторожно от векове насам. Второто любимо занимание на лозенчани след подаването на сол през балконите, разположени на една женска гръд разстояние, е да протестират срещу… общо взето всичко. Провинциалистите, заселили се безочливо наоколо, новите заведения, никнещи като гъби на всяка пряка, паркираните коли по калдъръма и високите цени на хляба с квас и био тиквичките.

От площад „Журналист“ през любимата ни „Вишнева“ чак до Маринелата и протежението на бул. „Черни връх“,

тук напролет си късметлия само в два случая – ако успееш да паркираш на разстояние по-малко от 3 километра от собствения ти дом и ако апартаментът до вас не се е превърнал за една нощ в най-новия и хитов пиано бар. Да срещаш лица от екрана, докато си по пижама и пазаруваш хляб сутрин, е друг бонус на живеещите в центъра, но ако зимата преспокойно можеш да напсуваш Миро от „Каризма“, че е спрял баш пред гаража ти, то напролет ексклузивно можеш да се насладиш на дългите крака на всички натфизчийки, пресичащи наоколо. Абсолютен бохемски кеф!

От Централна гара до Студентски – еклектика да искаш

Централна гара и районът около нея е митична софийска точка, която е само за смелите по сърце. Тук обаче напролет можеш да видиш как животът буквално възкръсва. Дори разхвърляните празни тубички „Кале“ в подлеза някак си стават по-весели, а таксиметровите шофьори под часовника снизходително и с размекнати от пролетен кеф сърца смъкват великодушно тарифите си от 13 лева на километър за чужденци на 7 евро и педесе – от тях да мине. Разбира се, ако си от Карнобат, може да минеш по-тънко, защото напролет се случва другото голямо чудо – великото преселение на народите.

Гарата гъмжи от ентусиасти, пътуващи до родните места, а ако се чудиш къде е връзката със Студентски град – точно тук.

Хиляди феи изоставят сепаретата в Plazza, откачат екстеншъните, казват на „мечо“, че ще отидат да видят мама, и се прибират в Павликени със смирени сърца. Напролет митичният Студентски град гърми от хормони и весели дюнердджии. В този триъгълник на разврата, висшето образование и пълните нощни клубове именно сега можеш да видиш розови прашки, закачени на простора на общежитията весело да се веят до Учебника по конституционно право, а падналите мигли на Мими от Биологическия, ненадейно подхванати от вятъра, да се приземят романтично на твоя балкон. Истинска идилия, която пролетна София щедро ни предлага. Студентски е само за напреднали, имай го предвид, но ние си го обожаваме точно такъв.

Люлин, Обеля и Надежда – класика в жанра

Ако пък не ти се гледат картини смесица от филм на Костурица и клип на Андреа, спокойно можеш да се отправиш към класиката – Люлин, Обеля и Надежда. Тук около двайсет килограма кебапчета са изпечени още в 8 сутринта пред гаражите на блок 315, а всички от квартала са в приповдигнато настроение. Кой ще прекопае градинката пред блока, кой ще отскочи за още домати за два и петдесет от Билата, за да подпомогне салатата на кооперацията, кой ще спазари младо жребче от мургавите братя от Филиповци, за да имате за блока – няма да се излагате без кон, я! – всички дружно посрещат пролетта.

Естествено се събират и пари – я за огнище до фризьорския салон на Ленчето, за да може да се свари лютеница наесен,

я за нов бидон за кисело зеле за мазето, я за други нужди на сплотената ви групичка.

Най-хубавото е, че на целия този фон от столични квартали, столичани в повече, градски агенти и истински звезди – любовта кипи. Тя винаги идва в нашия си град с разцъфването на вишните и теменужките пред блока и си отива в късна есен. Затова нека спрем колите си точно под балкона на първия етаж и надуем музиката, нека извадим бормашините в неделя и дружно започнем да пробиваме, нека пием за тази красива пролет, която нито коронавирусът, нито маските успяха да ни вземат. Скъпи сънародници, народ, който пие по една малка белина за отскок на първи април, не може да умре.

Пролет пукна, ние не. Добре си ни дошла!

Аристократичен, вечно пазещ духа на любимата София и с притихнали в сенките на липите улички – Лозенец!

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.