Оскари 2022: има ли нещо, което да ни изненада?

0 коментара Сподели:

Церемонията по връчването на наградите на Академията в Dolby Theater е едно от най-вълнуващите и дългоочаквани кино събития.

След миналогодишните плачевни резултати в рейтингите организаторите взеха решение да пораздвижат нещата.

Изведнъж от никакъв водещ скачаме на цели трима, връчва се специална награда на публиката, а тържеството се излъчва на живо в стрийминг платформата Hulu. Академията реагира тъкмо навреме, за да привлече свидетели за снощното шоу, защото не липсваха скандали, изненади и емоционални моменти.

Категориите също бяха богати на неочаквани обрати.

Ако си се надъхал за West Side Story или Power of the Dog, не бързай да се радваш на огромното им количество номинации.

И двата филма се сдобиха само с по един Оскар – при лентата на Спилбърг отиде наградата за най-добра актриса в поддържаща роля за Ариана Дебоуз, а при The Power of the Dog – за най-добра режисура за Джейн Кемпиън.

Двамата режисьори не за първи път попадат в една и съща класация. През 1994 филмът на Кемпиън The Piano остава засенчен от Schindler’s List.

Днес нещата се обръщат и златната статуетка ще краси рафтовете на талантливата режисьорка напълно заслужено.

The Power of the Dog се откроява сред конкурентите си с лаконичния си почерк, блестящата си кинематография и разтърсващите актьорски изпълнения. Сюжетът е тежък и се занимава с дълбоката проблематика на травмата, токсичната мъжественост и борбата за надмощие между герои, които не умеят дори да се преборят да приемат самите себе си. Дори бихме заявили, че това е един от най-силните филми в цялата селекция и е истинско разочарование, че качествата му не бяха по-високо оценени.

Великолепното научнофантастично зрелище на Дени Вилньов Dune пък се окичи с цели шест приза, но нито един в така наречените „важни“ категории. Ние отказваме да делим категориите на значими и незначителни обаче (за разлика от Академията, която излъчи предварително записани обявления за някои от по-малко популярните направления). Трябва ти само един поглед към ненадминатия дизайн на продукцията, за да се увериш, че Dune няма равен в тази област.

За кинематографията можем да поспорим обаче, тъй като един от конкурентите му беше  The Tragedy of Macbeth.

Адаптацията по Шекспир на Джоел Коен е силно театрална по характер, но стилизираните черно-бели кадри нямат равни. От недвусмислените препратки към The Seventh Seal на Бергман до грандиозните интериорни сцени, кинематографската работа на Бруно Делбонел заслужава високо признание.

Най-вълнуващият момент, разбира се, е връчването на статуетката за най-добър филм, която си отвоюва докосващата душата продукция на Шан Хедър CODA. Може би най-емоционалният момент от цялата вечер обаче беше награждаването на

Трой Котсур, който се превърна в първия носител на Оскар със слухови увреждания.

Докато приемаше наградата за най-добър актьор в поддържаща роля, той изнесе вълнуваща реч, която трогна зрители и гости, след което цялата зала изпрати победителя с беззвучни овации.

Най-вероятно вече си разбрал за сцената, която се разигра между Уил Смит и Крис Рок. Не сме тук да обсъждаме неуместното им поведение обаче. Вместо това ще се концентрираме върху наградата за най-добра главна мъжка роля, която Смит пое със сълзи на очи и сипейки извинения.

Ако се абстрахираме от ситуацията, не можем да не признаем, че успехът му в ролята на Ричард Уилямс е несъмнен.

Актьорът изследва персонажа в дълбочина и поднася въздействащо изпълнение, което заслужава аплодисменти. Битката в тази категория беше оспорвана. Огромният талант на Бенедикт Къмбърбач е повече от очевиден в The Power of the Dog, а Дензъл Уошингтън, Андрю Гарфилд и Хавиер Бардем далеч не му отстъпват.

Кои са най-запомнящите се куриози в историята на Оскарите?

За най-добра актриса бе обявена Джесика Частейн за ролята си в The Eyes of Tammy Faye. Голяма изненада е, че нито Джеси Бъкли, нито Оливия Колман бяха признати за актьорските си постижения в адаптацията по романа на Елена Феранте The Lost Daughter. Както филмът на Маги Джиленхол, така и френско-скандинавската драма The Worst Person in the World са важни заглавия за модерния образ на жената в съвременното кино. Те доказват, че не е нужно героините да осъществяват себе си като всеотдайни майки, замаяни от любов девойки или успешни бизнес дами. Вместо това тези ленти улавят есенцията на търсенето на себе си в истинския живот с всичките му трудности. Именно това е ценното в такива продукции и тяхното съществуване е редно да бъде отпразнувано.

Като цяло можем да стигнем до заключението, че въпреки някои озадачаващи решения ще запомним Оскарите на 2022 най-вече с добро. Селекцията тази година беше особено силна и е трудно да изберем твърд фаворит. Все пак, ако не са класирали някой от любимците ти (като страхотния Nightmare Alley например), не унивай. Тази година те чакат нови вълнуващи филмови преживявания. Трупай впечатления още отсега и ще се видим на награждаването догодина. Този път, да се надяваме, без грубости и шамари.

Виж кои са най-очакваните филми за 2022 година.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *