Нещата от живота

Четенето, подобно на музиката е един от най-лесните начини да отидеш някъде, където искаш, но на теория е невъзможно.

Вярваме, че никой, дори най-бруталният циник не би отказал нещо светло и позитивно в живота си, особено с настъпването на пролетта, особено в такива времена.

И тъй като едно от малкото неща, което можем да направим за теб в такъв случай, е да ти дадем идея, ще го направим. Книгата е джобна доза настроение, което можеш да носиш в чантата си навсякъде и да си го инжектираш, когато и където прецениш. А ние искаме само най-доброто за теб, затова ти предлагаме един списък с бели книги, които ще направят и най-черните дни малко по-слънчеви.

“Кривата на щастието”, Иво Иванов

Когато пред нас се появи словосъчетанието “позитивна личност”, винаги се сещаме за епизода на “Приятели” с Алек Болдуин, където той играеше ненормално оптимистично настроеното гадже на Фийби, която дори го нарече “Дядо Коледа на прозак”. Но има един човек от реалния живот, който не само че е еманация на позитивизма, но и оставя у хората решимостта да станат по-добри същества поне за малко. Става дума за спортния журналист Иво Иванов, който притежава рядкото умение да вижда смисленото, доброто и красивото дори в най-низките и блатни измерения на света. С две думи – съвременен будител.

“Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.”

Затова сборникът му “Кривата на щастието” задължително е книгата, с която започваме. Неизбежно е. Историите в нея до една са реални и няма нищо измислено. И макар привидно спортът да е онова, което ги обединява, истина е, че в ядрото са човешката добрина, сила и воля. В центъра на тези истории не стоят велики спортисти, олимпийци и исполини, а обикновени хора, които са изправени пред трудности, които успяват да преодолеят. И всеки от тези разкази те учи, че човешкият дух няма граници.

Случва се нещо причудливо всеки път, когато прочетеш история на Иво Иванов. Сякаш нещо над теб светва, душата ти става малко по-лека и ти се ще да си добър. Поне за малко.

“Момчето, къртицата, лисицата и конят”, Чарли Макензи

Включването на тази съвсем нова книга тук не е свързано (само) с факта, че би било проява на клишираност да се спрем на “Малкият принц”. Но няма как да пренебрегнем емоционалната прилика между двете книги. “Момчето, къртицата, лисицата и конят” и красиво илюстрована книга, маскирана като детска. Но детското в нея се простира единствено до картинките и простите изречения. В тази кратичка история за едно необикновено приятелство се съдържат изключително високи дози топлина, мъдрост и любов. Цялата е изплетена от смислени цитати, които нежно ще погалят циничното ти сърце. А цялостното оформление на книгата ще те накара да се чувстваш вкъщи, независимо къде си.

Ще ти припомни, че да си слаб и тъжен не е срамно, а да помолиш за помощ е едно от най-смелите неща на света. Ще бъде до теб като истински приятел и ще те подтикне да си по-добър с онези близки хора в живота ти, които вече обичаш. За да не решиш, че ти говорим празни приказки, прилагаме няколко доказателства:

“География на блаженството”, Ерик Уайнър

“Винаги съм твърдял, че щастието се намира точно зад ъгъла. Номерът е да го откриеш този проклет ъгъл.”

Кои са най-щастливите места на света и как щастието променя концепцията си в различните географски ширини? Според класацията на индекса на щастието (да, такова нещо има, но не питайте как се изчислява) едни от най-щастливите държави са Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Молдова, Тайланд, Великобритания, Индия и Америка. Именно натам се запътва журналистът Ерик Уайнър. Неговата идея е да разбере на какво се дължи това рекордно щастие и доколко то е свързано с географията.

Преди да си завъртял очи, ще ти кажем, че да, такова изследване няма как да бъде изчерпателно, но има как да бъде приятно за четене.

“География на блаженството” не е научен труд, а пътуване през култури, нрави и усмивки, написано с много чувство за хумор.

“Моето приключение в дивото”, Черил Стрейд

Тихоокеанският хребетен път е туристически маршрут в САЩ с обща дължина от 4270 километра. Той преминава през най-високите точки на Каскадите и Сиера Невада, като извървяването му е нещо като впускането в приключението Камино – начин човек да преоткрие себе си, да помисли и да остане сам с мислите си.

Точно това иска да направи и Черил Стрейд – млада жена, загубила неотдавна майка си, която междувременно успява и да съсипе брака си, правейки почти всички грешки, които човешко същество може да направи.

И след като няма нищо за губене, тя решава да потърси себе си в отломките на спомените си, туристическите обувки и пътя. Черил изминава пеша 1800 км – от пустинята Мохаве през Калифорния и Орегон, чак до щата Вашингтон. Среща хора, мечки, змии, гущери, кретени, приятели, бури, пречки… и себе си. И от това пътуване се ражда и книга. “Моето приключение в дивото” е действителна история и всеки ред от нея е честен, искрен и суров. Нищо общо с “Яж, моли се и обичай”, приятели. Тук говорим за един човек на дъното, който просто търси малко светлинка. И я намира.
(През 2014 г. Рийз Уидърспун влиза в ролята на Черил в екранизацията на книгата Wild.)

“Щастливи времена”, Мария Донева

Ако поне малко се интересуваш от съвременна българска поезия, то знаеш коя е Мария Донева. Тя е нещо като еманацията на бялото, светлото, мекото, нежното и доброто. Драматург е в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора и прави мишки от чорапи. Обичта ѝ към света се усеща от първа строфа, а срещата с няколко нейни стихотворения си е чиста безплатна терапия. Звучи почти като в телевизионна реклама – бързо, лесно и чудесно. Като песен в джоба, която да зазвучи в главата ти веднага, “Щастливи времена” би могла да те залъже, че всичко ще бъде наред.

Очевидно

И да се смеем, и да плачем –
живеенето е за малко.
За малко само нещо значим.
Една черта от химикалка.
Приятели – дано са здрави.
Деца – дано да са щастливи.
Това най-много да оставим.
Довиждане – и си отиваме.
И нищо няма да си вземем.
И нищичко не притежаваме.
Освен, назаем, малко време.
И радостта, която даваме.

Четенето, подобно на музиката е един от най-лесните начини да отидеш някъде, където искаш, но на теория е невъзможно.

В друг град, друго време, друг свят, друго настроение. Вариантите за бели книги за черни дни са стотици и ако нашите предложения не са ти харесали, дерзай и самият ти ни предложи някоя светла история. Пролетта дойде и сме отворени за позитивизъм и споделяне. Поне докато температурите не паднат отново. Тогава се връщаме към Чоран и сме чао.

Едни от най-великите произведения в историята на литературата са раждани от най-големите трагедии.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.