Нещата от живота

Да се татуираш или да не се татуираш? Това е въпросът.

Ако не си разписал вече нещо по тялото, ти си от малкото (или четеш списанието на кака си). Някога татуси имаха само моряци, рокери и закоравели рецидивисти. Сега пак имат същите, плюс всички останали.

Нищо чудно даже баба ти да си е сложила червена роза на някое скришно място.

Татуировките обаче носят смесени емоции: първо не можеш им да се нарадваш, после до края на дните си не можеш да повярваш, че си го направил. Ето някои от най-фрапиращите случаи по темата.

Човек даже добре да живее, решава да се татуира. Никой не мисли за последиците, както никой не чете предупредителните надписи по цигарените кутии. Иначе едва ли би седнал под иглата за рисуване. Не и когато се знае със сигурност, че пеперудата на гърба неминуемо ще се превърне в дракон от Game of Thrones. Или как сините пиленца по краката един ден неизбежно ще излязат от мода.

Питайте хората, дето си сложиха плетеници тип бодлива тел като на Памела Андерсън през 90-те и сега спазват дължина на ръкава, под която просто не могат да паднат.

Тук дълбоко искам да подчертая, че на никого не се подигравам. Всеки има право да постъпва с тялото си както намери за добре. Аз лично съм горд собственик на две татуировки, като и двете са повод за разкаяние. Първата цъфна на рамото ми след предложение, което сега би ме накарало да избягам с писъци.

Един приятел си направи машинка за татуиране (да – направи, не купи) с помощта на класическия метод мотор за уокмен и струна за китара.

Попита ме дали искам татус без пари. Преди да довърши въпроса, вече бях навил ръкава на тениската. Крайният резултат може един ден да е изложен в някой музей за абстрактно изкуство – и по-големи грозотии там се харчат всяка по милионче. Бившата ми жена наричаше това творение „Бурена“ и отказваше да правим секс в пози с изглед към него. Много хора са предлагали да „оправят тая татуировка“, но това винаги ми е звучало като оптичен тунинг на Опел Калибра – аз винаги ще си знам каква трагедия се крие под всичкото замазано.

Втората татуировка е буквата на бившата ми жена, което навремето звучеше като върховна романтика. Сега е повод при запознанство по-наблюдателните да ме питат: „Какво е т‘ва?“.

Така е то, бракът идва и си отива – татусът е за цял живот.

Спомням си как татуистът ни „венча“, в детайли, сякаш беше вчера. Мацката се беше свила цялата, в стил котка пред инжекция. Тату артистът я успокои: „Ще умреш… ама няма да е днес“. После влезе някакво огромно момче и на въпроса: „Какво ще ти рисуваме днес“, даде отговор: „Некво голему грозну животну!“. „Окей, една минутка да изпердаша влюбените гълъбчета и си ти!“ Нормално.

Има нещо специфично в тази професия, което привлича особен вид хора с графичен талант. Стресът е безумен. Чувал съм истории как на клиент му е звъннал телефонът, докато е на стола, и отсреща го питали:

„Каква картинка си слагаш?“. „Тигър.“ То било дракон, ама все тая – пак е същият филм.

Друг път момче от агитката на футболен отбор, който ще запазим в тайна, си направило хералдически лъв на бицепса. Това е онази техника със светлосенките, дето отнема векове, но пък изглежда доста ефектно. След като избърсали всичката пот и кръв, пичът стегнал баница, погледнал се в огледалото победоносно и бил такъв: „Е, сега некой да ми излезе на бой!“.

Не е ясно с какво точно помага лъвът в случай на насилие – явно планира да го насъска.

Ако има татуировки, които са в своя собствена категория, то това са тушовките, създадени при магическата комбинация от липса на талант, много скука, наркотици и тъмничен режим – затвор, казарма, особено малък град. Виждал съм момче, което служило на застава и от нямане какво да прави зографисал монахиня с ротативни картечници във всяка ръка – 50 на 50 см размер, право върху корема. Същият човек каза, че опитал да татуира и пениса си. Много боляло, така че стигнал само до една точка. Не ни я показа, но му повярвахме. Сблъсквал съм се с генералски пагони, татуирани на рамената. Също и жизнеутвърждаващия надпис на целия корем „Вечен глад“.

Нелепите татуировки обаче не са преимуществено по мъжете.

Излизал съм с момиче, което ме предупреди, че има смешна детска рисунка на гърба. Аз се подготвих за нормалното – крив еднорог, приличащ повече на краставо магаре със страп-он на главата. Оказа се надпис BIOHAZARD, достоен да краси всяка хардкор тетрадка. Малко се разсмях, което не доведе до добри резултати. Дългата история накратко – не станаха нещата. Иначе съм се шокирал и по-лошо. Една иначе красавица си беше загрозила целия гръб със замък, който изглеждаше сякаш някой много е скучаел в час по философия. Аз си повторих 100 пъти наум „не питай, не питай, не питай“ и после се чух да изричам на глас: „Колко време ти го рисуваха това?“. Оказа се, че шедьовърът отнел 2 часа. Леле! Буренът на рамото ми отне 2 часа, а момчето още се учеше. За пари даже и не питах. Това ако беше в Америка, тя щеше да стане милионер, не татуистът.

Винаги са ме впечатлявали правописните грешки, особено в епохата на Google търсенията, които отнемат 0.39 секунди.

• 

• 

Илон Мъск ще прати кола на Марс, а някои още не могат да се научат, братче, как точно се пише only god can judge me. Виждал съм я във вариант, juje me. Там направо Зевс е пускал мълнии и Тор е блъскал с чука по главата. Даже аз се фрапирах. Трябваше ли да коментирам, че „онли гад кен джудже ми“ ми е „кен ли“-то на татусите? Момичето видимо се изнерви, скръсти ръце, извади нокти, замята опашка и каза: „Ти за какво си дошъл тука? Да четеш или за нещо друго?“. Дългата история къса – не станаха нещата.

Поуката е, че няма поука.

Каквото и да напишеш на цигарите, хората ще пушат. Каквато и смешна история да им разкажеш, татуирането няма да спре. Дано да не е само за да дарим света с поредното нещо като нищо за сметка на това – вечно и завинаги. Три пъти мисли, веднъж се татуирай.

Ако все пак си решил да се татуираш, направи го в някое от тези 11 тату студиа.

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.