Нещата от живота

Едно заглавие, което не оправда високите очаквания

Един от най-очакваните филми на годината беше House of Gucci. С блестящия си актьорски състав, режисурата на Ридли Скот и драматичната история за власт, интриги и едно убийство продукцията събуди доста високи очаквания у повечето киномани.

Все пак много кинокритици изявиха опасенията си, че има вероятност House of Gucci да ни разочарова. За съжаление се оказаха прави.

Вместо евентуален претендент за някои от най-престижните филмови награди получихме почти тричасова поредица от неловки сцени, странни режисьорски решения и тромав диалог.

Въпреки това началото на House of Gucci е обещаващо.

Първата поява на Лейди Гага ни очарова, а героинята ѝ Патриция изглежда интересна и многопластова. Макар че още при запознанството ѝ с Маурицио Гучи прозираме скритите ѝ намерения и амбиции, ние сме запленени от чаровната ѝ безпардонност.

Това е трудно да се каже за самия Маурицио, изигран от Адам Драйвър. Проблемът не е в избора на актьор с британски корени, роден в Сан Диего, който да влезе в ролята на прочутия италианец.

Драйвър е изключително способен артист и би могъл да се превъплъти в почти всекиго. Тук спънката идва от недотам добре изградения в сценарно отношение герой.

И така, завръзката е налице, семейното бойно поле е подготвено, а мотивацията на Патриция е достоверна. В първите 45  минути филмът е издържан в еднородна тоналност с премерени комедийни елементи, които от време на време успяват да ни накарат да се засмеем. Все още сме обнадеждени и заинтригувани. Монтажът също е интересен, като залага на контраста между привидното и скритото. Пример за това е дивата любовна сцена в автомивката, в която на този етап Маурицио и Патриция работят. Тя е прекъсната рязко от следващия кадър: виждаме как Патриция, облечена в сватбена рокля, върви доволно към олтара. Оттам нататък манипулациите ѝ стават по-видими и започваме да се чудим дали любовта наистина може да бъде толкова сляпа, че младият Гучи да не подозира нищо.

Във втората половина на филма обаче отношенията им стават хаотични. Какво предизвиква трансформацията на Маурицио от скромен студент по право в безскрупулния собственик на модната къща, способен да преметне всичките си роднини?

Къде е кулминацията в конфликта му с Патриция и кое точно довежда до развода им?

Не получаваме еднозначни отговори на тези въпроси. Разбира се, в живота нищо не е внезапно и окончателно, но за целите на добрия наратив е нужно една история да бъде разказана умело чрез художествени похвати. Градацията и структурата на сюжета са важни фактори за създаването на добро кино, но за съжаление това са две от най-слабите страни на този филм.

Това, което обаче наистина ни пречи да се потопим в атмосферата, е особеният дисбаланс в изпълненията на актьорите.

От една страна имаме прекаленото преиграване на Джаред Лето, който рисува един гротескен портрет на черната овца на фамилията Паоло Гучи.

Междувременно наблюдаваме странната резервираност на Адам Драйвър, заради която персонажът му остава почти невидим през по-голямата част на филма. Докато героят карикатура на Лето те кара да се зачудиш дали не си влязъл на грешната прожекция и вместо това гледаш някоя абсурдна комедия, обраното представяне на Драйвър те кара да жадуваш за малко категоричност.

Дисбалансът присъства и в поведението на героинята на Лейди Гага. В един момент е убедителна, докато в следващия акцентът ѝ се разклаща, а реакциите ѝ са объркващи. Възможно е това да се дължи на отказа на Гага да се консултира с истинската Патриция Реджани, която от пет години вече е на свобода и не се притеснява от коментари върху случилото се. Впрочем това важи за цялостния екип на продукцията.

Самият Ридли Скот също отнася голяма доза критика от страна на живите членове на известната италианска фамилия.

Според наследниците на Алдо Гучи филмът е болезнен от чисто човешка гледна точка и обижда реномето на бранда.

Като извод можем да заключим, че House of Gucci е една продукция, която повярва в себе си твърде много. Липсата на желание за консултация с реалните личности, за които разказва историята, донякъде може да бъде оправдана с това, че филмът е базиран върху книгата на Сара Гей Фордън The House of Gucci: A Sensational Story of Murder, Madness, Glamour, and Greed. Въпреки това трябва да признаем, че не липсва известна арогантност в убедеността, че за публиката ще бъде достатъчен звездният актьорски състав и иначе безупречният предишен опит на режисьора.

Не отсъства и известно разочарование у самите зрители, очаквали нещо повече от списък с гръмки холивудски имена.

Беше силна година както за Адам Драйвър, така и за Ридли Скот, но House of Gucci не е акцентът в кариерата на нито един от двамата. Препоръчваме ти засега да заложиш на The Last Duel, а на италианската семейна драма да се насладиш, докато хрупаш пуканки на топло вкъщи, щом излезе по стрийминг платформите.

Гледа ти се нещо, което няма да те разочарова? Виж тези 5 филма със Зендая, които да не пропускаш.

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.