Нещата от живота

Дали се държим като малко дете с горещ котлон?

„Знаеш ли кой е единственият урок, който не мога да науча, макар всеки път  много да ме боли? Карамелът. Току-що разтопен карамел. Винаги тръгвам да ближа проклетата лъжица. И винаги изключвам, че е 160-градусов рай, който носи мехури.“

Интересното е, че можеш да намериш 3426 начина как да усвояваш по-лесно нов материал, но никой ти не казва колко пъти трябва да направиш чукче на някоя люлка, за да разбереш, че има огромен шанс тя  да се счупи, а с нея и главата ти.

Съвсем-съвсем реално погледнато, има два „вида“ уроци – училищните, които сами по себе имат една точно определена степен на важност, зависеща единствено от мерната единица човек. И тия, другите, в които пряко е замесен животът. Толкова пряко, че понякога се появява чуденката дали той живее мен или аз него.

Интернет ми изброи твърде много варианти, с които да уча новото, как да запазя старото и как да преговарям наистина, а не на шега. Всичките яж орехи и моркови, пий мед, пръскай си една определена миризма, продуктивността е повишена първите петнайсет минути след физическо действие… оооох! Толкова много полезна информация, но пак недостатъчна за доволен отговор.

После разбрах, че трябва да търся за житейските уроци – 33 житейски урока, които не учим навреме. 24 житейски урока за 18-годишни. 42 житейски урока от една възрастна дама.

Обаче и там никъде не беше написано как да станеш, когато си паднал от стола. Или пък как да ставаш от твърде нисък стол. Или какво да правиш, че когато се изправиш рязко, да не ти се завие свят, нищо че всеки път се случва така и че всеки означава минимум 90 пъти преди това. Или как да си изчистиш обувката, след като си стъпил в лайно. Или че на къдрава коса невинаги ѝ отива бретон, даже е рядко, даже е почти никога и трите пъти, в които ти отне месеци да се справиш с лудата ти коса, май не те научиха на това. Не е като някой да ти каже – „Не прави това!“. Естествено е, че ще го направиш – ще си отрежеш косата, ще си отрежеш пътищата, ще научиш новото и най-пожелателно полезното нещо за себе си.

Ако си умен, следващия път няма да повториш. Ако не си, ще си режеш косата, докато накрая някой с достатъчен авторитет не ти бие лек словесен шамар и очите ти не изпаднат от учудване. Ще се погледнеш в огледалото и ще си кажеш: „Мамка му, кога ще порасне?“. Ще порасне, съвсем в реда на нещата. Съвсем в реда на живота. Ще порасне, също както ще пораснеш ти. Ще ти мине, така както му минава на куче. Ще разбереш, че невинаги е необходимо да взимаш животоспасяващи решения в този един миг, защото най-вероятно в следващия пак ще ти се наложи да го направиш и пак няма да е валидно до края на живота ти. Ще видиш, че най-страшното, което може да ти се случи, си ти. Ще усетиш, че няма по-голям кеф от това сам да се издърпаш от тая ситуация. Ще вървиш, докато не си извървиш мислите. Ще търсиш твоята си единствена истина. И спокойно – ще я намериш.

Ученето чрез преживяване води до няколко неща – оживяваш, преживяваш и евентуално си взимаш изводите. Изводите си ги взимаш с цената на личното време, най-често без приемственост. Приемственост, за която те учат в училище, но е абсолютно контраинтуитивна, ако искаш сам да разбереш колко си прав. Прав ще си дотолкова, че главата ти винаги да е от твоя отбор и да ти помага. Да ти помага толкова, че да успееш да продължиш напред, а когато си готов, да ти покаже всичко, което искаш да разбереш.

Другата истина е, че никой не може да ти каже кога ще ти дойде акълът в главата. Трябва да направиш хем нещо съвсем в реда на нещата, хем нещо не особено осмислено, за да последва нова върволица от странни решения, които ще донесат още смесени чувства, а с повече късмет и някой нов научен урок.

П.П. Яж чесън за здраве. Не яж чесън, когато ще се виждаш с мацка.

А понякога е достатъчно да си зададеш въпроса защо.