Нещата от живота

Голямата питанка в живота на човека

Всеки пита за нещо – времето, цената на млякото, как се стига до… какъв е смисълът на съществуването… Всеки пита някого – родители, приятели, чичо Гугъл. Задаваме милиони въпроси и не на всички получаваме смислен отговор, но… Кой въпрос задвижи прогреса и еволюцията? Кой въпрос ни помогна да разберем света и себе си? Кой, как, къде, какво? Не. Простият въпрос ЗАЩО. Въпросът, който всяко дете задава непрестанно, докато не им писне на всички наоколо да ги питат за всичко – от защо расте тревата до защо обичаш повече братчето ми. Вярно, някои от въпросите могат да бъдат стряскащи и да не им намираш отговор. Направо се чудиш как на децата им идват такива мисли в малките, хубави главици.

Колкото и да ни е досадно в присъствието на любопитните деца, те са в правото си да питат. Нещо повече, благодарение на тяхното любопитство и непрекъснато желание да си обяснят света и случващото се, човечеството е достигнало този прогрес на технологиите, философията и науката. Дори и изкуството. Всички гении и изобретатели са смятани за луди и техните мании да обяснят явления и прости факти от ежедневието. Но точно на тях дължим развитието си, понеже те са успели да запазят вроденото си любопитство и стремеж към изследване на света и психиката в по-късно време, за разлика от повечето хора, които гледат "по-краткично" и не си дават труд и време, да мислят за глобалното.

ЗАЩО е въпросът на Нютон относно падащата от дървото ябълка. На вид съвсем не впечатляващо явление, което обяснява толкова много за света.

ЗАЩО е въпросът, който си задава Дарвин. Защо природата се мени и усъвършенства? Защо някои видове изчезват? Това е и въпросът на Юнг, когато се опитва да си обясни влиянието на травматичните събития от детството за по-нататъшния живот. ЗАЩО телата с различна тежест падат с еднаква скорост? – се пита Галилей. Защо телата трептят с определена честота и защо се сещаме за едно и също нещо в едно и също време? И още куп въпроси, които човечеството си задава и търси отговори или оставя това на следващите поколения, защото един живот невинаги стига, за да се отговори.

Днес все по-рядко си задаваме въпроси, а когато ги задаваме, питаме за маловажни неща, които интересуват само личния ни интерес. Все по-рядко се стремим да помним, защото информацията лесно се намира, когато ни потрябва. По този начин бавно закърняваме и мозъците ни вече не искат да търсят, не искат да питат, не искат да знаят. Може би точно тогава започваме да остаряваме и привикваме с всичко, което ни заобикаля. Не се стремим да погледнем отвъд това, което се вижда с просто око, и загубваме любопитството да откриваме неоткритото. А има още безброй неизследвани полета просто защото на никой не му е хрумнало да ги изследва. Не поглеждаме дори вътре в себе си, където има толкова много пространство, неосветено до момента. А може би точно там се крие смисълът на твоето съществуване, което пък осмисля нечие чуждо съществуване. ЗАЩО е въпросът, който и ние си задаваме и ти задаваме ежедневно в статиите си. Защото животът е път, животът е търсене, което винаги започва със защо. А след това къде, с кого и как… Как да подобрим това, което имаме, и да живеем по-добре?

Не спирай да питаш и да любопитстваш. Кой знае, може би ти ще откриеш нещо за света, което той все още не е открил за себе си.

Пусни се по течението… буквално!