Говорим си с Иван Шишиев, автора на „Етюд-и-те на София“, които навършват цели три години и те канят на една различна изложба

Иван Шишиев

Познаваме мнозина, които са се влюбили в София от пръв поглед, познаваме други, които още тичат след полите ѝ, но познаваме и такива, които ни я показват в цялата ѝ прелест. Иван Шишиев не е от тук, но за секунди ни разказва историята на църквата „Св. Седмочисленици“ и ни прави лека справка за населението на столицата към момента. Иван е богослов и с интерес установяваме, че май искрицата, която носят снимките му, съвсем обяснимо си има по-високо естество. Той събира портретите на нашата си София в познатата на всички страница „Етюд-и-те на София”, която съвсем официално навършва цели три години и по повода Иван е замислил една наистина различна изложба – „Етюд-и-те на София: Градски истории“. За да те покани лично на нея и за да научиш как османският Микеланджело, издигнал мост над Босфора, всъщност е българин – давай надолу.

Здравей, Иване! Всички сме виждали красотите, които снимаш в „Етюд-и-те на София”, но малко знаем за човека зад обектива. Кой е Иван Шишиев?

Аз съм от едно малко селце на юг от Сандански, на 7 километра от гръцката граница. Там съм отрасъл до 14-ата си годишнина, когато дойдох в Семинарията. Но както се казва, преди 139 години, когато София е обявена за столица, никой не е бил столичанин. Обаче най-забавният факт е, че популацията на София е била малко под 13 хил. души, а сега по официални данни е 1.3 милиона, по неофициални – близо 2 млн.

Положението е „столичани в повече“, но кажи ни с какво се занимаваше, преди да започнеш да снимаш?

Преди да започна да снимам, бях публицист. С една приятелка правехме списание за лайфстайл, но така се случиха нещата, че в крайна сметка се обърнах към фотографията и зарязах всичко останало. Аз по образование съм богослов, завършил съм Софийска духовна семинария, бях и певец в църква, но…

Но те щракна фотографията! Кога стана това?

Фотографията ме е щракала винаги. Кефел съм се на снимки още от малък, но първите ми стъпки във фотографията ми ги даде брат ми в Рим. Така се случи, че заради него започнах да снимам и покрай него се научих да кадрирам и всичко останало. Бях зарязал процеса доста дълго време, но когато се случи окупацията на Университета, си купих един фотоапарат. След това известно време обикалях Европа на автостоп и снимах държави, сгради, хора. Аз съм на 26 години в момента и досега никога не съм си мислил, че съм фотограф. За мен фотографията в България е доста интересно явление… Тук всеки с фотоапарат се води фотограф. Аз не искам дори да ме наричат така.

Кога се влюби в тази прекрасница София?

Влюбих се в София на 14 септември 2005 година.

Тогава всъщност дойдох за втори път тук, за да уча в Семинарията. Помня, че двете неща, които наистина ме впечатлиха, бяха трамваят, който се изкачва през горичката към Лозенец и църквата „Св. Седмочисленици“. Тя е една от малкото църкви, които преди са били джамии. Това е църква с изключително интересна история – построена е от Коджа Мимар Синан, който е построил и джамията в София. Интересното е, че Синан е българин от Беломорска Тракия, когото взимат за еничар, но в еничарския корпус един човек забелязва, че момчето е по-надарено от другите. Името на този човек е Сюлейман Великолепни, който по-късно го прави главен архитект на Империята. Всяка една куполна джамия от тук до Кайро е негово дело. Синан е наричан още османския Микеланджело и успява да направи това, което Да Винчи не успява – прокарва мост над Босфора.

Значи се оказва, че османският Микеланджело е абсолютно наш човек!

Доста наш човек! Яд ме е, че по времето на комунизма тези неща се потулват, а ние трябва да се гордеем.

Във връзка с интересните истории – как се роди идеята за „Етюд-и-те на София”?

Тя се роди по доста забавен начин – накараха ме да ги създам. Приятелите ми видяха, че снимам София, и просто ми казаха – направи нещо! В продължение на шест месеца им казвах да си гледат работата, но накрая се съгласих. Самото име, самите снимки и всичко е мое. Има един процент снимки, които са на хора, чиито снимки съм харесал изключително много, като винаги изписвам имената им, разбира се. Рядко снимам лица, предимно са пейзажи.

В твоите кадри има някаква по-особена енергия, затова и толкова „хващат“. Като имаме предвид, че си богослов – мислиш ли, че вдъхновението понякога идва от горе? Има ли я тая искрица на момента?

Понякога си мисля, че я има. Но историята е по-важна. Понякога моята нагласа да не се показвам по телевизии, да не давам интервюта е, защото за мен снимките са по-важни. Те говорят, те трябва да бъдат показвани и да разказват историите си по собствен си начин.

„Етюд-и-те на София” стават на цели три години! Колко забавни, нелепи и странни моменти са случиха за това време?

Все още, когато непознати хора по улицата ме попитат „Ти ли правиш „Етюд-и-те на София”?“, се вдървявам и не знам какво да отговоря. Разбрах, че страницата е популярна, което е забавно – не тук, а в Бургас. Там едно момиче на гарата ме попита дали аз правя „Етюд-и-те на София” и аз бях в пълен потрес, защото това беше още съвсем в началото. Веднъж един човек ме видя отдалече, че снимам, дойде при мен и ми каза: „Ти да не се мислиш за „Етюд-и-те на София”, бе?“, и ей такива забавни неща.

Сега дойде големият финал – разкажи ми за изложбата, която организираш по повод третата годишнина на „Етюд-и-те на София”. Къде, кога и какво ще включва?

Изложбата всъщност е седмата, но за останалите не съм разгласявал много. Тази ще е освен за тригодишнината на страницата и по повод годишнината от обявяването на София за столица – 139 години. Кадрите са около 80 на брой, подборът беше труден, а самите градски истории, които хората ще видят в тази изложба, са доста по-различни. Те показват София такава, каквато е, както и такава, каквато е била. Ще има актуални снимки на града, а до тях разказани исторически моменти, като текст какво се е случило на това място. Както в момента ние си седим в градинката пред Народния театър, буквално на 100 метра на север от нас е опитът за убийство на Стефан Стамболов, при който убиват Христо Белчев. Малко по-нататък е бил и един от първите големи протести пред Народния театър по повод откриването му, при което цар Фердинанд прави едно от най-забавните неща в българската история според мен – затваря Университета за шест месеца и след това, когато става време за новата учебна година, за да кандидатстват, се явяват точно седем души, и т.н.

Искам хората да видят първо – от друга светлина самата сграда или място, и второ – да усетят историята по по-забавен начин, а не само като суха статистика.

Дай една лична покана сега към всички за изложбата и ни кажи твоя трик за вдъхновение?

За вдъхновение – когато излязат да се огледат, да изберат накъде да тръгнат и в момента, в който решат посоката, да тръгнат в съвсем противоположна. И от там да се оглеждат за малките неща. Ще видят, че ефектът ще е УАУ! За изложбата – взимате си нещо за пийване в ръка, идвате на място на 3 април, часът е 17:00  и ѝ се радваме заедно.

Изложбата „Етюд-и-те на София: Градски истории“ те очаква в градинката на Кристал от 26 март до 10 април, но официалното ѝ откриване (когато Иван, кметицата на София и ние ще сме там) е от 17:00 часа на 3 април – деня, в който София е обявена за столица. Добавяме, че цялото весело нямаше да се осъществи без Столична община и великаните от Urban Creatures, а на теб казваме – идвай да надникнем заедно под полите на тази прекрасница – нашата си София!

Тук можеш да се запознаеш с ритуалите за щастие на Ирина Тенчева.