Започваме...

Камерите са навсякъде и снимат непрекъснато. Гледат и записват хората от сутрин до вечер. От къщи до работа и обратно. Понякога нощем.

Прилежни домакини простират дрехите си на слънчеви балкони. Случайно някой луд провесва детето си през прозореца на апартамент в панелен блок, в произволен квартал на случаен град. Всички разбираме за това и обсъждаме това. Сочим с пръсти към светещите прозорци в ръцете си, погълнати от възмущение за няколко секунди. А после – котета. А после – летящата Тесла и Тръмп. И 105 рецепти за паста болонезе. И войни, и оргазми, и печал.

Камерите снимат пътешествия, концерти и фестивали, които никой не е зървал с очите си. Най-малко присъстващите. Тълпи от фенове, а в тях – нито една млада кралица, застанала най-отпред, точно до оградата, която да покаже изящните си розови зърна на китариста и да изплези език, сграбчила сутиена си в юмрук с готовност да го хвърли към сцената, само той да се приближи още малко към нея.

Камерите снимат светa, в който е все по-невероятно да се изпикаеш на улицата. Ей там – между колите, защото си изпил няколко бири и е петък вечер. И си твърде смъртен и твърде уморен да хабиш време в търсене на свободен кенеф с риск поредната нервна сервитьорка да те изгледа с презрение, докато се клатиш към малката врата в дъното на заведнието, без да бъдеш клиент. 

Не е красиво и не е възпитано да се пикае между колите. Но нима има нещо по-ужасяващо от свят, в който никой никога не пикае между колите?

Камерите снимат. На детските площадки всички са усмихнати. Добри, грижовни майки. Все ще се намери някоя глупачка обаче, която повишава тон и изпуска нервите си за секунди. Може би издърпва ухото на детето си. Може би дори му бие шамар.

Всеки шамар ще бъде излъчен по телевизията и коментиран от спретнат млад мъж със зле прикрито "мекане" и  празен поглед, когото хората много харесват.
Ето го – излиза пред нас усмихнат в костюмчето си и сега ще ни покаже всичкото зло на света.

На него никога не са му били шамар. Той никога не е пикал между колите и е повръщал само от вирус.

Той е удолветворен от професията и живота си. От това, което представялва. Изряден и реализиран. Човек с бъдеще. Камерите снимат. Започваме.

Но можеш и да избягаш от тях. Изгуби се нарочно…