Васо Гюров за легендарните години на „Кравай” и втората вълна на българския рок
На 21 април ни предстои митичен концерт, а по повода ние си говорим с още по-митичния Васил Гюров.
Иван Коловос
Точно на 21 април, точно тази събота в „Арена Армеец“ ни предстои един концерт, който обещава да остане в музикалната история. Любимите ни „Нова генерация“, „Хиподил“, „Контрол“ и „Ревю“, плюс още музиканти се събират за пръв път след 10 години на една сцена и са ни подготвили неща, които отнасят шапки и правят голееееми усмивки. Още за концерта можеш да научиш тук, а ние ти предлагаме разговор с легендарната муцуна от Кравай, бас китариста – основател на „Кале“, „Ревю“ и член на култовите „Нова генерация“, една от емблемите на българската алтернативна сцена – Васо Гюров!
Здравей, Васо! В Какъв творчески етап те заварваме в момента? Какво ново?
Около мен се случва това, което се случва с „Ревю“ всъщност. Случва се големият концерт, който ни предстои, направихме нов албум. Относно концерта – такова събитие винаги е гранде. Имаше само още едно подобно – с „Хиподил“ и „Контрол“, на което както си говорихме – успяха да влязат в Зимния дворец 6 хил. човека и хиляда останаха отвън за съжаление. Да се надяваме, че този път няма да е точно така, но когато четири толкова значими банди се съберат заедно, концертът винаги е значим.
Кажи ни какво ще видим на 21-ви и освен познатите ни любимци, кои ще са новите лица на сцената?
Освен Кристина, Даката, Веско и аз, които сме титулярите на „Ревю“, ще направим и няколко парчета с Милена като член на старото „Ревю“.
Другите, които ще се присъединят към нас, са Маги Петрович, която свири на виолончело – с нея от около година правим някакви неща и стават доста успешни. На сцената ще се появи и Сърмата Хари.
Спрели сме се на варианта да изсвирим 50% от новия албум и 50% от старите парчета, които хората познават. Новият албум доста го забавихме, но е факт, че вече повече от година е на пазара. А едно от парчетата в него „Орлов мост“ ще могат да чуят всички на 21-ви, изпълнено заедно със Сърмата. В албума има и достатъчно нови неща, не държим само на старите парчета, така че има какво да се чуе.
Мотото на концерта е „Въпреки всичко“. Въпреки кое се събираме на 21-ви?
Тези групи, които правят тази музика – това е независимата музика в България, са хора, които нямат финансова подкрепа, нито протекции. Единствената им подкрепа е от публиката и за радост продължава да я има. Тоест въпреки много неща групите, които творят тази музика и се задържат, са достойни за уважение.
Поровихме се в архивите и прочетохме следното: „През 1987 г. на Първия софийски рок фестивал, след третото парче „Кале“ са свалени от сцената. Причината е, че парчетата са предизвикателни и дръзки за времето си“. Помниш ли тези легендарни времена?
Това го помня, разбира се, защото това е един от важните моменти в моя живот. За всеки музикант големите концерти са едни от най-важните събития. Когато сме започвали да свирим едно време, всички сме се посветили на тези мигове и на това очакване за големите концерти.
Разкажи ми за култовото време на 80-те, появата на първите субкултури у нас… Наистина ли имаше такъв дух, такава еуфория?
Имаше голямо раздвижване, да. По това време, средата и края на 80-те, в софийските училища масово всеки свиреше на някакъв инструмент, всеки искаше да има група и това може би наложи големия бум на групите.
Също така имаше интерес към световната музика, която беше ограничена тук в медиите и това по някакъв начин оформи различни почитатели на дадени движения – пънкари, хеви метъли, ню уейв и т.н. Те се събираха на Кравай, Синьото кафе и образуваха съответните общества.
Като всичко това влияеше благотворно и на музикалната сцена, и на обществените процеси. Фактът, че в средата на 80-те се случи този огромен бум на групи и те започнаха да създават авторска продукция, се обособи като втора вълна на българския рок. Аз винаги съм я отличавал с това, че за разлика от първата вълна, на която битката ѝ се е състояла в това да може изобщо да свири, ние минахме на едно малко по-важно ниво.Тоест всички тези групи от онова време започнаха да създават собствена музика, без да се съобразяват с радиа, които по това време не допускаха до тях да припари каквато и да е алтернативна музика.
След разкази за онези легендарни времена и за финал – да отправим една голяма покана към всички за 21 април.
Това ще е един концерт, който може би няма да се случи друг път в този вариант. Такива концерти се правят един път на 5 -10 години и това ще бъде със сигурност незабравим концерт за всеки, които дойде. Събитие, което ще е част от историята на българската музика и със сигурност няма да е за пропускане.
С Васо си говорихме още за обществените каузи, които са важни за всички нас – казусът с плажа на Корал, казусът с Пирин и защо всеки трябва да притежава активното обществено съзнание, но за това друг път. А сега – очаквайте нови клипове от „Ревю“, слушайте и музиката, която са създали за „Потъването на Созопол“ и новия филм на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти“ и ще се видим на мегаконцерта – „Хиподил“, „Контрол“, „Ревю“, „Нова генерация“ – „Арена Армеец“ – 2018 г.
редакторите
