Дисидентите разказват
Показваме ти 3 дисидентски книги, чиито автори оцеляват, за да разкажат.
Дисидентите са колкото любопитна, толкова и избягвана тема, която най-често се крие по входовете и тъмните ъгълчета, за да се подшушне или разкаже така, както системата не позволява. За тоталитарните страни, каквато бяхме и ние до съвсем скоро, подобни неща бяха ежедневие и ужасът оставаше неизговорен. Но той съществуваше и дори да се опитаха да затворят устата на мнозина, истината си проправи път и остана в спомените на оцелелите, за да го прехвърлят върху листа.
Тези книги бяха забранявани, но не това ги прави толкова важни, не в литературен, а в исторически план.
Защото това не е просто литература, не е фикция, макар да са написани с изразните средства на художествената литература. Те са своеобразен документ за случилото се в едно мрачно време, в което нищо не е това, което изглежда. И понеже никой не може да разказва нещо, без да го е преживял, да дадем думата на дисидентите, които оцеляха и написаха истината.
Варлам Шаламов – "Колимски разкази"
Варлам Шаламов може би е човекът с най-интересна история от героите на тази статия. Писател, поет, публицист, чиито произведения се отхвърлят от издателствата – той е фигура от руската интелигенция, опасна за органите на властта. Шаламов прави една голяма грешка, която изисква поклон към личността му – учи право в Москва, за да защитава осъдените несправедливо политически "престъпници". За което отива на лагер. Мъченията са ужасни, на осъдените не се дава храна и вода.
Цели 500 човека вървят с часове под жаркото слънце и умират бавно един по един. Още по пътя Шаламов се зарича да оцелее, за да разкаже какво се прави в лагерите.
"Аз станах доносчик, но за дребни неща, които ръководството знаеше, за да оживея и разкажа всичко, което се случваше." Жена му (еврейка) се среща с Горбачов, от което следва обрат на събитията. Руснаците заменят Шаламов за голям двоен агент. Написва "Колимски разкази" като свидетелства за случилото се в сибирския концлагер край река Колима. Ето и един цитат от книгата:
"Русия е страна на проверките, страна на контрола. Мечтата на всеки истински руски човек – на затворника и на волнонаемия – е нещо, някого да проверява. Първо, аз съм нечий началник. Второ, гласувано ми е доверие. Трето, за такава работа нося по-малка отговорност, отколкото ако произвеждам нещо."
Александър Солженицин – "Архипелаг Гулаг"
Солженицин тъкмо е завършил математика и физика, когато избухва Втората световна война и е изпратен на фронта. Той участва в бойните действия и дори става капитан, докато не откриват писмо до негов приятел, в което критикува Сталин. Изпратен е в затвор, без съд, където лежи 8 години. Написва романа "В първия кръг", в който говори за преживяното в затвора. Но никой не иска да публикува произведенията му, налага се да търси начин да направи самиздат. Пратен в лагер заради книгите си, а за събитията в него ще разкаже по-късно в книгата си "Архипелаг Гулаг". През 1974 г. е лишен от съветско гражданство. Изгонен е от СССР и се заселва първо в Швейцария, а след това в САЩ, но мечтае за родината си, но такава, каквато я помни от детството си. Чак през 1990 г. гражданството му е възстановено и 4 г. по-късно се връща в Русия. У нас книгата му "Архипелаг Гулаг" е издадена, но удобно редактирана. Любопитно би било да се направи сравнение между българското издание и това на "Имкопрес", Париж. Разликите са огромни, а историята подменена.
Владимир Буковски – "Години на дисидентство"
Руският писател Владимир Буковски си позволява открито да говори за ужасяващата практика на руснаците да затварят в психиатрични клиники политически затворници, неудобни за властта. За първи път е арестуван заради организиране на поетични срещи в центъра на Москва. Обвиняват го, че разпространява антисъветска литература. Обявяват го за невменяем и го изпращат за лечение в психиатрия. Следват множество подобни прояви, докато през 1971 г. успява да предаде на запад доказателства за репресиите в СССР. Различни правозащитни организации са привлечени от фактите, за което е осъден на 2 години затвор и 5 заточение.
Но той успява да напише истината и в "Години на дисидентство" разказва за мъченията и несправедливостта в Русия.
Ако не съществуват подобни светли умове, човечеството вечно ще живее в робство. Защото най-силната и най-заразителната болест, откакто съществува човечеството, е властта. Нито един диктатор или диктатура не идват на власт без вяра в "светлото бъдеще" и силно манифестирани лозунги, че всичко се прави за доброто на човечеството. А резултатите от двете световни войни го доказват. Тези три книги, освен че разкриват покъртителни истини за убийствата и изтезанията върху руската интелигенция, са и изключителен подвиг на смелост и пример за безгранична човешка воля.
