Нови събития

ALARMA PUNK JAZZ FEST

5 март 2016 – 21:00ч. – *Mixtape 5*, B-Side

6 март 2016 – 20:00ч. – *Mixtape 5*, B-Side
 

В събота вечер (5 март) ще посрещнем квартета SVIN от Копенхаген (Ларс Бек Пилгаард – китара, Хенрик Пулц Мелби – саксофони, кларинети, Томас Айлер – барабани и Ади Зуканович – клавишни). Бандата твори на границата между пост-метъла, фрий-джаза, краут-рока и северната камерна музика. Критиката ги нарича „нещо средно между Sonic Youth и Арво Пярт”, както и „стоунър-рок с кларинети”, а самите музиканти посочват като влияния както Матс Густафсон, Кен Вандермарк и Сони Ролинс, така и Бьорк и Sigur Ros. Именно в студиото на Sigur Ros в Исландия е записан и най-новият им албум. Концертът им в рамките на Alarma Punk Jazz е част от първото им балканско турне, макар най-новият член на квартета Ади Зуканович да е от нашата част на света.

Преди SVIN на сцената ще излязат acrossthevacuum – organic drone/doom–jazz проект на Боян Аврамов (Teeth Of Divine, AEON Sessions) и Асен Сантев (Trysth, Upyr), който се появи миналата година в първото българско издание с обработки на музика на „Пинк Флойд” – One Of These Tributes, Vol.1 на нетлейбъла Mahorka – с 30-минутна версия на класиката Set The Controls. После дуото премина през странни (8 пъти по-бавни) интерпретации на други класики (Joy Division), а авторското им творчество към ден днешен вече е достатъчно за поне един четворен албум на винил.

Trysth са другият български съпорт на SVIN и един вид, свързващото звено на вечерта – и то не само поради факта, че китаристът им Асен Сантев свири и в acrossthevacuum. Trysth са едно от най-сериозните имена на новата пост-метъл сцена у нас, участваха и на Alarma Punk Jazz точно преди две години – заедно с канадските титани Nadja, не са правили концерт от 10 месеца (работейки по нов материал), а специалното събитие около тях е касетката Soulchambers Reworked с ремикси на песни от дебютния им албум Soulchambers, която излиза официално точно в деня на концерта.

Неделната вечер пък (6 март) е за всички онези, които искат да завършат дългия празничен блок почивни дни с гръм и трясък. Ще ни гостуват Blla Blla Blla от Скопие, първата рокендрол/пост-пънк група с текстове на албански език в света. В Прищина и в Тирана свирят обикновено пред многохилядна публика. В Скопие са подгрявали Иги Поп. Че и у нас са свирили – през далечната 2010г. в Дома на киното (отново в рамките на Alarma Punk Jazz). Blla Blla Blla са банда на повече от четвърт век, издават албум веднъж на десетилетие, ангажирани са с обществени каузи като човешкото отношение към бежанците. В звученето им има и нещо от Dead Kennedys, и нещо от „Баланеску Квартет”, но и дарк уейв, и причудливи циклични структури, които свързваме повече със суфи-музиката, отколкото с рокендрола, и полифонично албанско пеене, и текстове за пчели, мечки, таралежи, нигерийски футболисти и „лоши жени”. На класификацията „легендарна група”, която доста често се среща из македонските и албанските медии, фронтменът им Идриз Амети иронично отговаря „Първият ни албум беше легендарен, но за да станем легендарни ние, първо трябва да умрем”. Това, по което веднага можете да ги разпознаете, е че китарата в тяхното звучене е изцяло заместена от цигулка.

Преди тях на сцената ще излезе един психеделик-рок квартет от Русе, който направи изключително впечатление на публиката миналата есен с участието си на събитие, организирано също в *Mixtape 5*, B-Side, само че от Wrong Fest. Това са Tales From The Sleeping Land (или TFSL) на китариста Калоян Иванов, познат още от групите Portable Elephant и „Слонът на Принцесата”, с участието на Ангел Драганов (член на същите проекти) – клавишни, електроника, Павел Стойчев (Surbahar, Artmospheric Crew) – барабани, и Свилен Иванов (Morebasser) – бас. Група номер едно в новата псехеделик-рок вълна в България.

След Blla Blla Blla пък на сцената ще излязат други едни русенци, превърнали се в класици на родния пънк през последните две десетилетия. Това са „Скролетиците” (или The Scroletics) от „града-музей”, които преди няколко месеца пуснаха ново ЕР-издание със скромното заглавие „5”, въпреки че песните в него не са 5, а цели 8. Така фестивалът ще завърши с пънк-вакханалия, както в доброто старо време и както си му е редът.