Режисьор, водещ на подкаст и култов хип-хоп изпълнител

Орлин Милчев е артист с неуморна креативна енергия, който паралелно се развива в три привидно противоположни посоки. Под името Атила той записва албум след албум с интелигентен хип-хоп като десетият му Няма пълно щастие вече има култов статус – лимитраният CD тираж буквално се разграби за дни. Същевременно Орлин Милчев е водещ на един от най-стимулиращите мозъка подкасти 2&200, където два часа разговор буквално не се усещат, толкова интересни са темите и участниците. Също така е дипломиран режисьор, практикуващ и пълен с истории:  неговият кратък филм Добри през 2016 е селектиран на редица международни фестивали и получил награда за най-добър български филм на студентския фестивал „Ранно пиле“. В момента Орлин Милчев е в препродукция на своя пълнометражен дебют Изкуството да падаш, който вече събира фенове даже на ниво концепция.

Ето нашите 21 въпроса към Орлин Милчев:

Ако непознат те попита „С какво се занимаваш“, трудно ли ти е да отговориш с една дума? Какво казваш?

С една дума ще ми е трудно, може би ще се пошегувам и ще кажа, че имам комуникационна компания или нещо такова. Това си е доста близо до истината, по професия съм режисьор, водещ на подкаст и хип-хоп изпълнител. Всичко това са просто различни форми, различни канали на комуникация, през които споделям мисли, истории и неща, които ме вълнуват.

Какъв искаше да станеш, като пораснеш?

Батман. Като се замисля, той е просто милионер с психоза, породена от посттравматичен стрес, приел тъмната страна на подсъзнанието си и впрегнал лудостта си за добро.

Тоест остава ми само да стана милионер.

Рапът помага ли за киното и обратно?

Със сигурност рапът ме научи да разказвам истории. Ако човек наистина използва рапа умно, той може да бъде много силно средство за потапяне в един свят, една история със сюжет, атмосфера и т.н. Киното е просто много по-комплексен арсенал за същите цели.

Разпознават ли те често? Какъв е заходът?

Случва се от време на време. Обикновено са готини млади пичаги, които споделят с мен за някой трак, който им е повлиял емоционално, или ми са гледали някои от късометражните филми. Напоследък доста хора ме спират и ми говорят за подкаста, което също е много яко. В 90 процента от случаите са свежи хора, преди години имаше повече откачалки, но и музиката ми беше доста по-шантава тогава, ха-ха, аз самият също, естествено.

Къде е най-странното място, където си чувал свое парче?

В джоба на една баба… Веднъж в трамвая джиесемът на една баба звънна с моя песен.

Тя сигурно беше поне на 85, мила родна соц баба. Аз седях на предната седалка. Чух си песента, викам си някакви тинейджъри, обърнах се, гледам баба на 85. Ченето ми падна направо. Толкова беше странно, че я питах откъде ѝ е хрумнало така да ѝ звъни нокиата. Оказа се, че телефонът преди това бил на внука ѝ, дал го на баба си и сега, като и звънне някой, всички чуват… А ТИ ГОТОВ ЛИ СИ, А ТИ ГОТОВ ЛИ СИ..

Кое е нещото, което повечето не знаят за бг рап музиката?

Че е много по-богата на теми и идеи от всичко, което хората чуват в медиите. Че не е само за парти, че не е само за всички клишета, с които повечето я свързват. Че може да бъде много, много интересна и задълбочена.

Дали жк „Надежда“ е определила рап бъдещето ти?

Не бих казал, но определено помогна на един тинейджър да си намери първия бунт и начин на изразяване. Просто в „Надежда“ хип-хопът беше навсякъде и някак естествено се случиха нещата.

Тъп въпрос, но задължителен, сори. Каква е символиката на името Атила?

Преди години много ходех по батали, за да се докажа като някакво име на сцената. Правех много рап за лирически битки и т.н. – всяко младо МС минава през тази фаза, в която изгражда стил и позиция. Атила беше като някаква препратка към победи на бойното поле на хип-хопа, после стана абревиатура на

Абсолютно, Твърд, Истински, Лирически, Ас…

С времето промених много темите и съдържанието на траковете, но Атила остана разпознаваемо име, с което подписвам музиката си. А и е хубаво напомняне, че се занимавам с малко по-тежкия рап, не съм от танцуващите момчета и лириката все още може да нанесе щети, ако се наложи.

С кой от филмите си се гордееш най-много? Има ли личен момент в историята му?

Късометражният Добри е някакъв повод за гордост просто защото беше много труден за реализация – африкански бежанец среща български овчар в планината. Имах много тежки снимки с един куп проблеми, но успяхме. Другата причина е, че нашият истински бежанец съпреживя филма много силно и смятам, че успяхме да предадем тази емоция на зрителя на едно чисто човешко ниво, отвъд политика, време и пространство. А емоцията е най-важното нещо в един филм за мен.

Кой беше най-големият ти шок, когато се озова за първи път на терен?

Хаосът и мисълта, че не можеш да го овладееш.  Времето винаги е малко, неочаквани проблеми винаги изскачат, а хората в екипа са… хора… и всеки е със своя собствен характер. Лесно е хаосът да те погълне.

Кой е филмът, който те накара да правиш кино?

Като тинейджър Тарантино – Пълп Фикшън и Глутница кучета, Уди Алън – Манхатън, малко по-късно Вим Вендърс – Криле на желанието, Кубрик,  Дарън Аранофски – Реквием за една мечта и Кечистът, после Пол Томас Андерсън – Ще се лее кръв… Абе май всеки път когато гледам прекрасен филм, ми се приисква да е мой, разликата е, че като започнеш да работиш, си даваш сметка по-ясно за чудовищните усилия и често пари, вложени в направата на тези филми.

С какви заглавия разпускаш напоследък?

Разпускам с всичките Батмани от първите гениални театрални и готически Тим Бъртънови до реализма на Нолановите. Опреснявам си Ларс фон Триер също напоследък, ама това не бих го нарекъл точно разпускане, ха-ха.

Как беше 2020? Карантината нанесе ли щети върху кариерата?

Ами не беше много лоша – поработихме по сценария на пълнометражния дебют, който се надявам да снимам идната пролет, снимах 10-ина епизода на един тв сериал и си взех поуките от този шантав тв експириънс. Режисирах някои идеи, пълни с ентусиазъм и верни приятели – предавания, реклами и т.н. Издадох нов албум Няма пълно щастие и даже имах късмета да направим минитурне с него и заснехме много нови епизоди на подкаста ни със супер готини гости.

Не всичко беше розово, но не съм скучал през 2020 със сигурност и май не съм спирал да работя, което си е постижение.

Как се роди идеята за подкаста 2&200? Трудно ли намираш време и за това?

Лесно стана – с Цецо обичаме подкасти, решихме да си направим един. Фил ни помогна зад камерите. Намериха се хора, които да ни съпортнат, нещата тръгнаха и вече 2 години по-късно наближаваме епизод 100. Време винаги намирам просто защото ми е страшно приятно да го правим, а възможността да говорим надълго и широко с нашите гости си е безценна.

Има ли нещо, което винаги си мечтаел да правиш професионално, но все още си нямал шанс?

Да, винаги съм искал да издам нещо написано от мен, разкази, поезия или роман. Все още събирам кураж за това.

Най-гадната работа, която си бачкал?

 На закуските и кафетата в бензиностанция. Има една ужасна униформичка, която те карат да носиш, и това убива всичко човешко в теб. Освен това бях на 18 и си мислех, че мога да надхитря целия свят, което, естествено, не се получава никога и носи само допълнителни проблеми.

Има ли книга, която всеки задължително трябва да прочете поне веднъж?

Чак задължително едва ли, но мисля, че не лошо всеки да прочете Прекрасният нов свят на Хъксли и 1984 на Оруел. Престъпление и наказание, Повелителя на мухите, Цар Плъх на Клавел. Каквото хванете на Калин Терзийски, Захари Карабашлиев и Георги Господинов от родните автори, все е силно по свой начин. 12-те правила на Питърсън. Виктор Франкел, Човекът в търсене на смисъла. За хардкор маниаците Архипелаг Гулаг и Раковата болница на А. Солженицин, доста разтърсващи книги. Все нещо от тук да се вземе, смятам, че си струва или поне на мен ми е дало много.

Какъв съвет за живота би желал да дадеш на своята по-млада версия?

Да не се мисли за много умен.

Какво научи по трудния начин? Какво така и не научи до ден днешен?

Да не лъжа. Какво не научих… Че никой на тоя свят не ти е длъжен за нищо.

Какво не подозират хората за теб?

Че всъщност съм изключително мързелив човек.

Какво да очакваме от теб през 2021?

Повече кино, повече подкасти, по-малко, но надявам се по-добра музика.

Тук има една селекция за изминалата година.

Пусни се в Tik Tok с нас.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.