Селото е дом за душата: Иво Данчев
Без обхват, или пътуване навътре към себе си
Преди няколко години Иво целенасочено променя емоционалната и професионална траектория и от артистичен директор на National Geographic се превръща в градски беглец, избрал величествената гледка на къщата си на село пред всяко друго изживяване, което може да има в София.
Той гледа на решението си като на освобождаване и ни разказва за моментите, през които е минал, за да стигне дотук…
Последните седмици се оказаха особено трудни за много хора, свикнали с всички благини, които градът предлага, а ти доброволно се отказа от тях, за да търсиш себе си в малкото населено място. Как взе това решение?
Израснах в един от софийските квартали в 15-етажен бетонен блок, но винаги съм искал да живея близо до природата, на красиво и спокойно място. И макар че работата ми винаги е била точно по такива места, мина дълго време преди да сбъдна тази мечта. Преди около 5 години, когато бях на сериозните 35, усетих, че моментът за голямата крачка е настъпил. Бях се уморил от преследване на кариера и не можех да търпя повече стреса и мръсния въздух. Тогава си събрах нещата и отидох да живея в Родопите, в район, от който е родът ми по майчина линия.
Какво научи за себе си, поставен в подобна „социална изолация“?
За мен беше въпрос на личен избор да заменя социалния си живот за чист въздух, храна и природа. Това беше вълнуващата промяна и предизвикателството, което желаех. Нещо, за което се бях готвил много дълго. Почувствах се по-свободен и независим от системата и така отворих нова страница в живота си.
Как те накара да погледнеш към себе си тази промяна? Как човек свиква с новия режим на живот?
Последните години от живота ми в София бяха натоварени и нямах достатъчно време за себе си. Тук успях да забавя темпото и да преосмисля ценностите си. Постепенно, връщайки се към по-естествен режим, се презаредих с енергия и вече можех да работя по-спокойно и концентрирано. За себе си осъзнах, че най-важно е разнообразието. Мисля, че дори в рая би ми омръзнало, ако не пътувам. Но понеже доста се движа, това не се случва. За мен селото е дом и база, но работата ми ме води на интересни места.
.jpg)
Казват, че понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота – ти кога и как го разбра?
Има хора, които не обичат и дори се страхуват да остават сами. При мен е точно обратното. Винаги съм имал нужда да оставам сам със себе си за различни периоди. Още когато бях в гимназията, бягах от училище и ходех с кучето на платото на Витоша. Тогава през седмицата там нямаше жива душа, а и аз се движех извън пътеките. Дори и през зимата. Най-самотното ми преживяване беше, когато прекарах 40 дни съвсем сам в планината, като доброволец за охрана на едно орлово гнездо. Тогава разбрах какво е да си съвсем сам и това е нещо различно от това да се усамотиш за ден-два. На петия ден започнах да си говоря сам. Времето течеше много бавно и дори задрасквах всеки ден в джобно календарче – нещо, което не направих за цяла година като граничар на отдалечена застава. Когато обаче тези безкрайни 40 дни приключиха, почувствах голямо удовлетворение, че съм преживял това, и се върнах към живота пълен с енергия. Изглежда се нуждая от самотата.
В този смисъл социалната изолация е част от моя характер и може би дойдох на село точно заради нея.
Но мисля че самотата и социалната изолация сега нямат общо. Сега дори ако живееш сам постоянно си в социалните мрежи, имаш смартфон или телевизор и постоянно си залят с информация и реклами. Да си сам за мен значи да се изключиш от информационния поток с който те облъчват ежадневно. Само тогава можеш да се вслушаш в себе си. Това днес е много трудно, дори и на село.
Лукс ли е тишината в днешно време?
Смятам, че да, но само за тези, които могат да я чуят.
Как хората приеха решението ти да замениш голямото с малко населено място?
С голяма доза недоверие. За мой късмет и противно на очакваното ми пропадане от хората, животът ми тук стана много по-добър. Всички, които бяха притеснени, се чудеха как е възможно. Дори родителите ми, които бяха най-загрижени, впоследствие продадоха софийският си апартамент и се върнаха в родния си град, който е на 10 минути от мен. Тук трябва да спомена, че живея близо до цивилизацията. Така едновременно мога да бъда сред природата, но и да използвам благата на града. Нещо, което нямаше как да си позволя в София и района, стана възможно тук.
Това да остане човек дистанциран от случките на големия град не е ли най-големият страх на съвременния човек?
Предполагам, че това е така за много хора от града. Но има и такива, които не се страхуват или пък преодоляват този страх. Вече е привилегия да живееш извън града и ако не можеш да си позволиш да бъдеш близо до София или друг голям град, то можеш да си го позволиш някъде малко по-надалеч. У нас има прекрасни села, а сега работата от къщи позволява да си навсякъде.
А на теб какво ти липсва от града? Има ли нещо, на което все още не можеш да намериш заместител?
В града има и много приятни неща, но единственото, което истински ми липсва, са приятелите. Но все пак тук имам семейство, а и продължавам да се виждам с тях, макар и по-рядко.
Всъщност за теб кои са предимствата на селото пред града?
Природата и чистият въздух, чиста храна и вода. В момента съм особено щастлив, че не съм затворен в някой софийски апартамент. Тук социалното дистанциране не се усеща остро. По цял ден съм на двора. Тези дни направих кокошарник и барплот от палети.
По някаква странна причина не изпитвам страх и стрес. Мисля, че това се дължи на природата и на това, че съм извън масовата психоза, която се концентрира в градовете.
Тук просто не можеш да се депресираш, дори когато има реални заплахи.
Кои са вещите, които взе със себе си, когато замина?
Преди да замина, продадох старата си кола и заедно с дребните си спестявания си купих джип втора употреба и нова моторна резачка. Две неща, които тук са незаменими.
С какво се занимаваш всъщност в момента?
Аз съм фотограф, планински водач на свободна практика. Работата ми е свързана с доста пътуване. За съжаление като много други хора и моята работа е засегната от кризата. Но се надявам, че нещата ще се оправят рано или късно. Междувременно ще работя по материали, които трупам от години, ще отделям повече време за семейството си. Имам чуден двор и цялата планина, за да не скучая.
Защо работата от разстояние ще става все по-популярна?
Може би момента е повратната точка, която ще утвърди работата от къщи навсякъде където е възможно и така ще освободи хората от нуждата да живеят в града. Вярвам, че ще има все повече хора, които ще го напуснат и ще открият, че в къща с двор на село са много по-щастливи, отколкото в апартамент.
Аз гледам на това като на освобождаване, а не изолиране.
Какво си заслужава да разбереш в този живот?
Къде си допуснал грешки и как да ги оправиш. Как да живееш тук и сега, без да си консуматор.
Ако още не си прочел новия дигитален брой на Go Guide, можеш да го направиш тук.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
редакторите
