Социалната дистанция сега е кофти, но през 90-те щеше да е просто нетърпима

Единственото хубаво нещо, свързано с карантината, е, че се случва сега, а не години по-рано. Ако действието се развиваше през 90-те, цялото мрънкане и оплакване, на което ставаме свидетели, щеше вече да е прераснало във вълна от недоволство, цунами от цупене, катаклизъм в катастрофални размери. Хората имаме магическата способност бързо да забравяме лошото и да се концентрираме върху недоволството от недостига на доброто. В редовете по-долу се описва един апокалиптичен сценарий, единствено и само с комедийна цел.

Ето как щеше да изглежда повсеместната карантина през 90-те:

ТЕЛЕВИЗИЯТА

Ако сега се оплакваме от ниската резолюция на Netflix, нека си припомним, че старите телевизори излъчваха в 768 по 576 пиксела във формат 4:3. Не е нужно да разбираш от технологии, за да ти е ясно колко зле е тази характеристика. Плюс това едно време (шокиращо) по телевизора се гледаше единствено ефирна телевизия или (ако тънеш в лукс) кабелна с 30 канала макс. Апаратът често беше един в апартамент, а спорове какво да върви, в определени квартали ескалираха до танц със саби. Също така, докато гледаш някоя програма, разполагаш с точно една минута реклами, когато да изтичаш до кенефа – кой успял, успял. Другите стискат още час.

ТЕЛЕФОНИТЕ

Първо, тогава им викаха мобифони и джиесеми.

Разговорът струваше 3 лева на минута, когато това беше не една, а три бири в квалитетно заведение.

Също така покритие почти нямаше и хората се въртяха с изпънати антенки, сякаш получават сигнал от Космоса. Всеки разговор започваше с въпроса „Къде си?“, изказан с надежда да си някъде наблизо, за да се видим, да не се набутваме. Есемесът още беше технология от бъдещето – половината апарати не го поддържаха, а и трябваше да цъкаш по три-четири пъти всеки бутон, за да стигнеш до буквата, която искаш. Съществуваше само шльокавица, още на снобите литератите не им се чуваше гласът. И накрая след толкова къртовски труд и инвестиция във вид на шепа стотинки, често се случваше да останеш в очакване, ей така, без отговор. Самотен, тъжен и сиротен.

ИНТЕРНЕТЪТ

В зората на домашния интернет в България той идваше по дайъл-ъп модем.

Тук ви припомням онзи характерен звук за свързване, който носеше удоволствие, несравнимо с нищо на света.

Естествено, породи се и един гигантски проблем – дуплексът. Съседът, с когото деляхте една телефонна линия, или висеше по цял ден в нета, или пък ти бучеше, че ти му блокираш разговорите и при него дава заето. Нямаше средно положение. Общо взето, голямо блъскане по тръбите падаше. Файловете даваха предполагаема прогноза за сваляне в рамките на дни, седмици, години, често векове. Накрая, когато майка ти вдигнеше слушалката, когато си на 99%, ти идеше да извършиш немислимото. И преди да сте попитали – да, да сваляш порно беше като да ловиш риба: хвърляш въдицата, чакаш ли чакаш, като се надяваш на най-доброто. А не примерно след два часа да откриеш, че от списъка с файлове си уцелил точно някой от кадрите, в които хората на снимката са още с дрехи. 

А кои са джаджите от 90-те, които ни липсват?

СЪОБЩЕНИЯТА

ICQ и Мирката бяха средища на по-отворените и светнатите в киберпространството, така да се каже „сайбър гъзарите“. Съобщенията сега се цъкат денонощно, но тогава бяха още нещо ново и всеки месидж се мислеше, пишеше и премисляше по сто часа, като корпоративен имейл. Някои хора даже правеха сайбър секс… без камера. Как? Със съобщения, написани с една ръка.

ПЕЙДЖЪРИТЕ

Това устройство, дето сега го имат само лекарите по старите филми, всъщност си беше най-масовата форма на мобилна комуникация.

Само дето включваше ходене до уличен телефон и запис на съобщение. Системата винаги изпускаше най-ключовите парченца информация – като например часа на срещата, сказуемото в изречението или името на подателя. В условия на карантина пейджърите сигурно щяха да са толкова ненужни, че да се ползват само за будилник. Да, преди телефоните имаше и такава вещ – често руска, с големи камбанки и ключ за навиване.

Има и емблематични предавания от миналото, които ни носят носталгия – можеш да ги видиш тук.

СНИМКИТЕ

Шокиращо, но преди известно количество време малко хора разполагаха с видеокамера, а всички фотоапарати бяха Skina от икономическа необходимост, а не заради едната хипстерия. Интересен феномен на снимането с лента е, че се налага да нащракаш всички кадри, за да можеш да проявиш лентата. Това отнемаше известно време. После цялото упражнение се случваше във фотото, при цена средно левче на „поза“. Нещо като 10 кинта на картинка в сегашни пари. Плюс това, ако решиш да си много секси – честито, със сигурност някой служител някъде си запазваше твоя снимка за спомен, ей така, да си има малко голотия за черни дни. Редовно се случваше и капакът да се е отворил, да не си внимавал с пръста или да си разместил фокуса. Така от цялото море оставаше само прекрасен спомен и чудесна история, без нито една снимка като доказателствен материал по темата.

ЗАБАВЛЕНИЕ

Общо взето, всички форми на забавление през 90-те се разпространяваха на твърди носители.

Тоест правилото за детската стая беше като в хижите – каквото си си донесъл, това ще си правиш.

Особено ако падне карантина и няма менкане. Музиката беше на касети и дискове. Ако лентата се скъсаше – лепиш с тиксо и лак. Ако дискът се зацапа – търкаш в дънките да се наелектризира или мажеш с банан. Ако си си играл да изпечеш CD, преди да излезеш от вас, и на купона уредбата покаже no disc- прецакан си, партито също. Ако имаш VHS касети вкъщи, си бог. Иначе даже и при карантина видеотеките гаранция щяха да работят – те бяха по-жизненоважен бизнес за квартала от магазина за хляб. Ако пресрочиш филма с 24 часа – плащаш още един наем (20 кинта сегашни пари, ако искаш). Върнеш ли непревъртяна касетка, също те грози глоба. Има ли по случайност някой добър филм да излезе тая седмица – успех да се доредиш: копията са само две и вече са ги взели батковците или братовчедите на шефа. Ще правиш, както баба ти подхожда към арпаджика за зимнината – чакаш да заредят. И сега някой като каже „Ох, нямам кво да гледам вече!“, как да не го удариш с нещо тежко по главата?

Всички сме в едно и също положение – кои са ненужните въпроси, които се питаме?

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.