Членове на Ogi 23, Q-Check, Del Padre и The Black Swells се обединяват за рокендрол

Van Cock описват стила си като микс между рокабили, сърф и геридж, но при всички случаи чиста проба Rock 'N' Roll. Няма и как да е иначе – бандата, макар и сравнително млада, идва с години предистория.

Ето какво разказаха Ангел Ангелов и Лъчезар Босаков за този авторски проект без кавъри, издържан строго на английски, преди концерта си в К.Е.В.А. 

Какво е Van Cock?

Лъчезар: Името между другото ни е от Краси Москов. Той просто дойде един ден и каза – „Копеле, измислил съм страшна глупост за вас!“. Защото ние нещо стояхме около половин година без име. Имахме 7 – 8 песни, ама още нямахме име. Каза ни тази идея и я прегърнахме веднага. Звучи добре. 

Ангел: Отговаря и по някакъв начин на стила ни, защото той все пак е кок енд рол. 

Виж повече: The Man Who Sold The World

Как се създаде този проект?

Лъчезар: От 2016 сме активна група. Може би година по-рано, докато намерим правилния състав. 

Ангел: Ogi 23 и Q-ckeck сме си приятелски банди, които си взаимодействахме. Бяхме говорили преди време, бях открил, че съм писал някакво съобщение на стената си „Аре бе, кога ще го правим този рокендрол проект?“. 

Лъчезар:

Явно сме били толкова пияни – не си спомняме, че някога сме се разбирали нещо да правим.

И ето – 9 години по-късно!

А ти си го пускал като публичен пост?

Ангел: Да бе. То 2010 фейсбука го имахме ние тримата и още някакви, дето пращаха дик пикове. 

Освен че е рокендрол проект, имахте ли готова концепция, или в движение го изчистихте? 

Лъчезар: Аз някои от парчетата ги бях измислил в един промеждутък от време, в който нямах банда, и те се бяха зарибили като идеи. Като цяло си натиснахме в тази основа на звука: по-сърф рок, по-сайкъделик, по-калифорнийски. 

Ангел: По-ретро, по-винтидж – миксирахме с пънк, с гараж рок, такива стилове. 

Лъчезар: На мен ми се правеше такъв стил рокендрол, защото беше интересно, пък и почти никой в България не се е занимавал. 

Хората от другите ви банди какво мислят за този проект? Харесват ли го?

Лъчезар: Харесват ни, идват даже на концертите ни вече. 

Ангел: Доста други хора наблюдаваме по наши лайвове, които просто си станаха фенове на самата група. 

Какъв е съставът на бандата в момента? 

Лъчезар: Ние двамата бяхме в основата на групата. Бяхме петима, имахме един китарист Емо, който обаче отиде да живее в чужбина. Имахме и клавирист дори, но и той отиде в Барселона. Видяха, че от рокендрол файда няма.

Ангел: Мани,  изтекоха мозъците. Всички се ужасиха – изгонихме двама души.

Лъчезар:

Сега съставът ни е – аз съм вокали и китара, екс-Q-check, Ачката от Ogi 23 е на бас, Цветан Андреев от Del Padre на китара и Мирослав Мирчев „Ломбарди“ от група The Black Swells на барабани. 

А вие самите откога се познавате?

Ангел: От много отдавна. От едно участие в клуб „8 Ball“, на Халите отзад. И няма да забравя Лъчо, като го видях за първи път, се втрещих как държи китарата и свири наобратно. Не просто така, а и струните му бяха в обратен ред. 

Лъчо, това концепция ли е или?

Лъчезар: Не, това е от недоимък. Просто така се научих едно време, защото нямах лява китара, аз съм левичар. Попадна ми дясна и се научих да свиря на нея наопаки. До ден днешен така си свиря. 

Ангел, ти какво, изпита съчувствие ли?

Ангел: Ами не, тогава се запознахме покрай Ogi 23 и още някакви други банди, които не помня. 

Лъчезар: Нашата дружба започна на концерт на друга група и продължи стремглаво…

Ангел: Надолу.

Лъчезар: Надолу, да, както подсказва заглавието на албума: Graceful Decline.

Виж повече: Секта: Рап от друга класа

Разкажете повече за албума Graceful Decline?

Лъчезар: Албумът има единадесет трака, всичко е чисто новичко на запис, но иначе ги свирим от известно време. 

Ангел: Просто най-накрая успяхме да ги синтезираме в един албум. Иначе сред тези парчета има някои, които от самото начало ги свирим – просто не сме ги записвали

Лъчезар: Парчетата са записани лайв на инструментал, всичките наведнъж, единствено вокалите бяха записвани отделно.

Ангел: Искаме да е по-живо. Аз не я обичам много тази дума, но да не е стерилно. Не е най-страхотното да свириш по клик. 

Лъчезар: Динамичен е албумът. Има и тежички  парчета, има и по-изи. 

Как започнахте да се занимавате с музика?

Ангел:

Спънах се в една китара. 

Лъчезар: Ами аз също съвсем случайно: просто един ми даде една китарка, тя беше с една струна и реших – ето ме мен. После като станаха 6, стана малко по-сложно. С моя пиниз наопаки…

И двамата, така да се каже, сте самоуки? 

Лъчезар: Да, за разлика от нашия китарист – Цецо, който е преподавател по класическа китара в музикалното. 

Ангел: „Лошото момче на българската салса“. 

Лъчезар: Веднага внася дозата истински професионализъм в нашия саунд. И ние се понаучихме с времето, но все така той е левъл над нас. Иначе късно е за нас, ние нямаме мозъчни клетки вече за такива работи.

Ангел: Също така барабанистът ни по принцип е вокал на The Black Swells. Такъв, мултифункционален човек. 

Лъчезар: Не му стига явно едното и си търси нови музикални предизвикателства. Но да, интересно беше, ние толкова го бяхме закъсали откъм да си намерим барабанист, че накрая си намерихме китарист за барабанист. Просто тествахме сигурно толкова много хора – или те не ни се кефеха, или ние на тях, нямаше допирни точки. А той Миро, сега е хубаво да кажем, че The Black Swells имат нещо общо с нашия саунд, но са някак по-дарк, по-тежки са. 

Мислили ли сте го някога да сте музиканти на пълен работен ден?

Ангел: Много занимавка, брат. Музикантите на пълен работен – те бачкат по 16 проекта в едно и също време. 

Лъчезар: Опитваме се да го докараме до 1 – 2 макс. В моя случай е един. При него са два, защото другите, общо взето, то аз имам само тази активна банда, другите са ми бивши. Той е с Огитата…

Огитата продължават? Значи за Лъчо е основна банда, а за Ангел – страничен проект? 

Ангел: Доста е основна.

Значи имаш две основни? 

Ангел: Няма някакви поредности – трябваше да свърша този проект и да започна с другия. Имаме готови неща и с другите. Така че вървят нещата. 

Сега като се занимавате от години с рокендрол – кое си го представяхте по-различно? 

Ангел: Че ще изкараме повечко лев. 

Лъчезар: Има някои допирни точки с представите от детството, но повечето реално не са. Очаквахме, че ще сме с тупирани коси и до днес. 

Ангел: Аз затова влязох в рока. Уви. 

Вие като върнете назад – кой е най-срамният имидж, който сте имали?

Ангел: The walk of shame при нас беше life of shame… Срамни години.

Лъчезар:

Чак срамни. Ние не се срамуваме от себе си, а от някои хора около нас. 

Ако можехте да запишете парче с някой български изпълнител, жив или мъртъв? 

Ангел: Не знам, може би Петя Буюклиева…

Лъчезар: Най-скандалното име на певица, която аз видях тази година, беше няква народна. Цъках нещо телевизиите, концерт на Жечка Сланинкова. А ако го сложиш Van Cock ft. Жечка Сланинкова става уникално.

Какво да очакват феновете от концерта в К.Е.В.А.?

Ангел: Да очакват, че ще могат да си намерят и да си закупят от мен дискове, както и мърч на бандата. 

Лъчезар: Много секси тениски, от които на дамите им падат гащичките, на мъжете им се вдигат други работи. 

Ангел: Затова сме ги направили по-широки, да не си личи. И могат да очакват да се раздадем напълно, а и входът е само 7 лева – почти безплатен. 

Лъчезар: И да не ви хареса, няма за какво толкова да съжалявате.

Сега с новия проект идват ли нови фенки, усеща ли се кок енд ролът? 

Ангел: Фенките ни са яки.

Лъчезар: Яко е някой да се кефи на това, което правиш. Стига с този сексизъм. 

Ангел: Има и мъже, много секси мъже също. 

Получавате ли яки подаръци от фенове? 

Ангел: Веднъж една смучка. На нетрадиционно място. 

Значи този въпрос е към Ангел – случвало ли се е някой фен да те набие? 

Ангел:

Не съм сигурен дали са били фенове. Веднъж станаха два масови боя на бара в „Маймунарника“ и един дойде да ме бие отзад на бекстейджа. Там вече му пратихме мутри.

С Van Cock има ли вече такива истории? 

Ангел: Не, ние сме улегнали хора вече. Щуреем, но по по-културни начини. Не можем да си позволим такива изцепки.

Което е странно, защото точно на този саунд пò му отиват такива изцепки.

Ангел: Така е, но ако бяхме на 18, щеше да има кого да набием и кой да ни понабие. Сега вече е друго.

Лъчезар: Времената са различни. 

Ангел: Не сме някакви бастуни на сцената, буйстваме си, ходим по тавана. Падаме, ставаме.

Лъчезар: Опитваме малко от малко, колкото и да е овърграунд, сме си ъндърграунд, защото нямаме друг избор. Обстоятелствата го правят. 

Ангел: Простотиите ги има, но са по-култивирани, други времена са, пънкарията малко си отшумява генерално.

Поне е якото, че единият от групата е адвокат. 

Ангел: Да, пътуваме с адвокат, няма какво да се обърка.

Кое е най-странното място, на което сте свирили? Най-безумният концерт? 

Ангел: Имаше едно много странно участие на Каваци в „Алкохол“. Тогава още имахме само една песен и съответно никой не дойде. Двама-трима от плажа. Събрахме спасителите и персонала. Там нали има един перваз, който е 2 метра и долу е плажът, ние събрахме всичките барбарони долу и просто скачахме цяла вечер. Пихме като разпрани и на 90%, някаква бясна отстъпка, бяхме изпили 200 лева. Накрая просто отидохме до бара и бяхме – сега най-скъпия ром, дай от него. 

Лъчезар: Отъркахме се в скъпото.

Жарко Ковачев от S.A.R.S.: Тази музика ще ти хареса, veruj mi

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.