Отбелязваме 80 години от рождението на легендата с този трибют

На 26 август 1939 се ражда най-великият шоумен на всички времена, обитавал територията на България. Човек без двойник с тонове опасен чар. Артист без аналог не само на родната, но и на световната сцена, който, смело можем да заявим, никой никога няма да стигне. А на фона на целия този талант, като един стопроцентов пич самият Тодор Колев винаги е подхождал към себе си със зловеща самоирония, описвайки се крайно незвездно като „варненското софиянче от Шумен“ и „фалшив герой“. Всички обаче знаем каква е истината – той е космополитна личност, по-голяма от живота!

За да отбележим 80 години от рождението му, събрахме Марто от Строежа, Сърмата Хари, Ясен Зердев, Димо от P.I.F. и Ерол от Уикеда – млади музиканти, докоснали се на живо до Тодор Колев:

Кой е най-яркият ти спомен с Тодор Колев? 

Мартин Михайлов: Влизането му на първия концерт в Строежа, първият концерт с негово участие. Умишлено го направихме през централния вход, клубът беше пълен. И няма да забравя как просто всичко спря, цялата атмосфера можеше да се пипне. Изведнъж хората започнаха да го аплодират. Беше много сантиментално, а той само махаше с ръка и благодареше.

Сърмата Хари: Първата репетиция като дойде, не можах да кажа нищо. Исках да му кажа толкова неща. Питах го само: Като каса в дъното на коридора, каква каса има предвид? Каса от врата или бирена каса? "Като бирена каса в дъното на коридора, никой я не иска, никой я не ще."

Димо Стоянов: Ами когато за първи път го засякох във ВИТИЗ.

Ерол Ибрахимов: На 8 декември, не си спомням коя година, в университета имаше негов концерт.

Ясен Зердев: Последният му концерт, на който бях и аз участник, и моментът, в който се оказа, че го викам за последно на сцената. 

Какъв беше Тодор Колев като човек? 

Мартин Михайлов: Доста харизматичен. Човек, към който, макар и всичко, което говори, да го свързваш с нещо комедийно, всъщност изпитваш голям респект към него, докато го слушаш. Това, което много ми хареса, е, че той се радваше на вниманието на младите хора и много държеше концертите, които правим, да се случват в клубовете, сред точно такава аудитория.

Ясен Зердев: И голям, и малък. 

Сърмата Хари: Ние го хванахме вече в мълчаливия му период. 

Димо Стоянов: Изключително скромен.

Хари: Тих. Не чак дотам спокоен, мисля, че беше отчаян от света, който оставя на Лили Иванова. 

Ерол Ибрахимов: Освен добър актьор, мисля, че честен човек. 

Димо Стоянов: Това, което той проповядва в творчеството си, проповядва е много силна дума, но, да – за нас, за мен това е така…

Е за силата на малкия човек. Той точно това притежаваше. 

Какво не знаеха хората за Тодор Колев? 

Сърмата Хари: Каквото и ние не разбрахме. 

Ерол Ибрахимов: Предполагам това, което не знаят за всички артисти, защото артистите пред публиката са едно, а в истинския живот са съвсем друго, което никой не може да го каже освен самите те. 

Димо Стоянов: Това, което отвътре го терзае, не че аз знам. Със сигурност не знам какво му е било последните години от тая гадна болест. Много хора си отидоха от нея. 

Мартин Михайлов: Това, което никой не знае. Малко от хората, които го познавахме, е, че той се беше съгласил да направим още 4 концерта извън софия, но за съжаление здравословното му състояние не го позволи.

Какъв е най-големият успех на Тодор Колев? 

Сърмата Хари: Че няма от 10 до 70-годишен, който да не знае кой е Тодор Колев.

Ерол Ибрахимов: Целият му живот е според мен успешен. Успя да създаде образи, които са много трайни в съзнанието на всички нас.

Мартин Михайлов:  Мисля, че това, че успя да бъде мултифункционален и въпреки всичко да запази себе си. 

Димо Стоянов: Това, което си е поставил за цел през годините, е достигнал поколения след него. 

Ясен Зердев: Това, че от него докосва много дълбоко в сърцето с тъга и с щастие. 

На какво се дължи култът към Тодор Колев? 

Мартин Михайлов: Култът към Тодор Колев… Аз мисля, че той с времето става все по-силен.

Ясен Зердев: Магията вече се е случила. Омайването. 

Мартин Михайлов: Отново заради ролите му, заради песните му и най-вече заради позицията му, защото той имаше едно много интелигентно изразяване на лично, собствено мнение.

Сърмата Хари: Честност към това, което прави. Пълна честност. И раздаване. Де да знам, имам чувството, че е мятал отвъд привидното, винаги е мятал отвъд привидното какво се очаква от него. Максималист. 

Ерол Ибрахимов: Другото, което беше ми беше – казионен (4:40). Излизаше от рамките на повечето неща, които се правеха тогава по това време като кино, театър. 

Мартин Михайлов: Изключително интелигентно присъствие и солидна база от знания.

Димо Стоянов: Няма култ към никого. Просто го уважаваме. Той е получил страшен сигнал, господ дал и се олял и той дал на нас. 

Кой е любимият ти филм с Тодор Колев? 

Сърмата Хари: Тука ме хвана. „Опасен чар“, „Господин за един ден“, „Двойникът“. Трябва ли да ги изброявам всичките? 

Ерол Ибрахимов: Ами всичките.

Мартин Михайлов: „Опасен чар“. 

Ясен Зердев: „Господин за един ден“.

Димо Стоянов:

Няма филм с негово участие, който да не ми е любим. 

Коя е любимата ти песен на Тодор Колев? 

Ерол Ибрахимов: „Жалба за младост“ харесвам много. Цялата плоча с един двоен албум, едната плоча много ми хареса, особено с кючеците, беше страхотно. Разгроми интонационната среда в България по неповторим начин и много смел. 

Димо Стоянов: „Фалшив герой“ и „Самотният човек“. Може би „Самотният човек“ повече.

Ясен Зердев: Песен… (имитира) „С туй хубавото момиче се запознахме през лятото и тя имаше големи, а, хубави…“ "Нашият сигнал."

Мартин Михайлов: Класическият отговор тук би трябвало да бъде „Фалшив герой“ и най-вече обичам да пускам това парче да си го слушам, но много ми харесва „Самотният човек“.

Сърмата Хари: (пее) „Варна, о, Варна, пристанище на Шумен, Варна, а, Бургас“… Как беше? 

Липсва ли ти Тодор Колев? 

Ерол Ибрахимов: Разбира се. Той винаги ще липсва като присъствие в българския духовен живот. Човек, който е оставил достатъчно, за да запълни тази празнина. 

Сърмата Хари: На кой не му? 

Димо Стоянов: Ами не, защото аз просто го имам винаги.

Ясен Зердев: Не мога да отговоря на този въпрос.  Дали ми липсва Тодор Колев? Как някой може да ми задава такъв въпрос… Много силно се чувства неговата липса и в същото време още по-силно се чувства неговото присъствие.

Мартин Михайлов: Личности като него винаги ще липсват. В същото време сред нас, хората, които го харесваме, продължаваме да се занимаваме с творчеството около него. За нас той е жив.

Събитието Концерт трибют в памет на ТОДОР КОЛЕВ е на 31 август 2019 в „Маймунарника“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.