Нещата от живота

Защо вярваме само на хубавото за себе си и определяме като хейт негативните коментари

Вярвате ли, че мнозинството от познатите ви се интересуват от вашия успех, пари, външен вид и работа? Не, не се интересуват. Хората искат това, което смятат, че парите и външният вид ви носят – одобрение и спокойствие. И погледнато от този ъгъл, няма завист, понеже никой не иска вашия живот или вашето тяло. Иска им се обаче да са по-сигурни в себе си.

По природа хората са егоцентрични и забелязват само това, което ги засяга пряко. Обръщат внимание само на качества, които самите те притежават. И вие правите същото.

Хвалите начина на действие, с който се чувствате уверени, и хокате остро маниерите, от които се страхувате.

Всички проектираме личните си съмнения, страхове и комплекси върху другите. Като комплексите са както в хората, които обиждат, така и в тези, които се чувстват засегнати. Както в „злобните и завистливите”, така и в техните жертви. Ако не вярвате достатъчно в способностите си, ще обвинявате околните в некадърност. И това не идва от злоба, а от страх. А когато срещнем човек, който споделя притесненията ни, по-вероятно е да се нападнем, вместо да се окуражим.

Да кажем, че това се случва с Вили и Ваня. В една хипотетична ситуация Вили работи за добра заплата и може да си позволи стандарт над средния, а Ваня е домакиня, чийто приоритет са къщата и децата. Преди години двете са били приятелки, но днес им е трудно да разменят едно изречение, без някоя от тях да се обиди. Вили се вбесява, когато старата ѝ приятелка говори продължително и подробно за децата си, а Ваня е на мнение, че я посещава само за да се хвали.

Мислите ли, че си завиждат, или по-скоро провокират страховете си?

Във Вили Ваня вижда най-големия си страх – че може би ще остане само майка и домакиня, и се плаши, че това не е достатъчно за нея. Тя няма да се чувства по-щастлива, ако приятелката ѝ има дете. Просто се опитва да разсее съмненията си и да прикрие нуждата от повече независимост. Това не означава, че не обича децата си. Иска ѝ се да има време за себе си, а тази мисъл ѝ е неприятна. Вили също повече се страхува от Ваня, отколкото да ѝ завижда. В разговорите с нея се събужда най-голямото ѝ притеснения – че може би един ден ще поиска дете, но ще е късно. Че може би пропилява шансовете си да бъде майка. Затова в есенцията на тази случка липсва завист, а две жени, които се натискат по слабото си място.

Виждат своя недостатък чрез живота на другия и го атакуват. Щом се стигне до размяна на грубости, винаги става въпрос за страх, без значение дали сте обиденият или обиждащият.

Подобен пример е и конфликтът между винаги напудрените и добре изглеждащи момичета и момичетата, които не отделят повече от 5 минути за външния си вид. Те имат един общ страх – че може би ги мислят за грозни. Но докато едните се опитват да изглеждат невзрачни, за да не привличат внимание, другите отделят часове и пари в битка за красотата. Винаги гримираните момичета виждат в небрежността страха си от естествения им вид. Вярват, че никой няма да ги приеме или обича, ако не изглеждат по точно определен начин. А тези, които избягват грима, се страхуват, че ще привлекат внимание с външния си вид, а не се чувстват уверени в лицето и тялото си, за да го излагат на показ. И никой на никого не завижда.

Определяме хората като злобни само защото са успели да ни ударят по уязвимото място. Въпреки че сами го превръщаме в слабост, игнорирайки нещо важно за нас, било то семейство, лично развитие, образование, кариера.

Емоционалният дискомфорт, който изпитвате, когато някой го засегне, показва точно на кой приоритет сте обърнали гръб.

Но тъй като повечето хора не обичат да говорят за страховете и недостатъците си, ще се опитат да заобиколят несигурността, обвинявайки се във враждебност, злоба и завист. Мечтаем да пробутаме идеална версия за себе си и живота си, скривайки пукнатините и имитирайки съвършенство. Но нека си признаем – никой не е идеален и в стремежа си да го изиграем, губим шанса да възстановим болните си места.

Може да използваме хората в живота си като указателни табели за личното си щастие, да разберем къде се коренят колебанията ни и да проверим дали са истина или не.

Може и да стоим на едно място с нагласата, че хората успяват единствено благодарение на късмет.

Трудно е кажем на глас желанията си, защото се страхуваме, че няма да се сбъднат. Но още по-голямо предизвикателство е да ги превърнем в цели, да работим за тях, понеже може да се провалим, а провалът не е толкова красив, колкото намирането на оправдания.

Виж кои са най-необичайните професии в София.