Нещата от живота

Луиджи Пирандело и спретнатите му в преличен вид герои

В едно интервю Елин Рахнев беше казал, че най-голямата лъжа е тази, че животът е кратък. Не било вярно. Много бил дълъг даже. Непоносимо дълъг. Това, което безспорно може да ни спаси в този непоносимо дълъг живот, е да му сипем малко мляко за вкус и да разтворим две бучки проза, за да придадат смисъл и топлина.

Ако някога някой ни е казвал, че да живеем рамо до рамо с идеалите си е грешка, то… то това не е вярно. Защото кой може да определи коя е общата реалност и коя личната истина? Не е ли истинна само собствената ни илюзия? Да. И се появява италиански нежен, изтънчен и сладкодумен писател, който да ни прегърне с думите си и да ни повярва с душата си.

„Ние сме такива, каквито сме, и нямаме друга действителност извън тази илюзия.“

Смисъл и топлина са и двете думи, които описват красивите слова на световноизвестния италиански драматург, белетрист и поет Луиджи Пирандело. В “Новели за една година” той смело размахва мисълта си и й дава свободата да лети. Всяка история е едно малко огледалце, което оглежда счупените ни душевни травми. Пълзящата меланхолия се прокрадва във всяка страница и тегне на раменете на персонажите. Обрича ги на самота и единственото, което им остава, е това да гледат нощните улични лампи… и да се надяват, че някога някой ще ги обикне.

Разхождайки се вечер по пустите улици, броеше фенерите – нищо друго не правеше – или гледаше сянката си, или слушаше ехото от стъпките си, или понякога се спираше пред градините на вилите, за да наблюдава затворените и мрачни като него кипариси, по-тъмни от нощта.

Семплата гениалност на италианския писател е скрита в близостта му до мен и теб. Персонажите му са колкото аз, толкова и ти. Понякога са социално ангажирани, друг път се борят със страха, че балонът на идеалите може да се спука и отдолу да прозре само и единственото оголената грозна реалност. Успяват да се усмихнат и удивят дори и на малкото красиво, което е останало. Съчувстват и спретват тревогите си в приличен вид. А понякога са просто тъжни… Тъжни, но именно заради това лесни за обичане.

Пирандело провокира интерес не само с творчеството си. Близката му връзка с Мусолини провокира дебати и успява да разлае кучетата, но поетът се определя като неутрален на политическата тематика. Говори на хората само с творчеството си и в залеза на живота си казва: “Кажете на приятелите и на неприятелите, на всички вестници да не говорят за моята смърт, да не ме споменават дори… Никой да не ме придружава. Искам да бъда изпепелен и прахът ми да бъде хвърлен на вятъра, ако може, при нашето море край Сицилия.” И как такава романтична и красива душа да не напише едни от най-топлите и трогателни новели, които познаваме?

За Пирандело пише и нашето любимо поетично момче Христо Фотев.

Животът – не смъртта – е ваше дело
в театъра – срещу лицето на смъртта.
Благодаря ви, дон Луиджи Пирандело,
О, принце, – за куража, смелостта.
До корена на лудостта – вината
и всичко – да пристъпите с една
единствена закрилница – луната,
сицилианската по пластика луна…
Да бъдете със нас при нашите грижи
с ръце от вяра, с устни от озон.
Благодаря ви, скъпи дон Луиджи,
от мен, от всички нас, поклон…
поклон…

Душата на Пирандело е бучката сладка проза, от която се нуждаем в този дълъг и горчив живот.

Ето и 5 забележителни книги за всеки фен на медицинските сериали

5 типа книгомани, които всички познаваме

Последвай Instagram профила ни и разбери пръв какво се случва в града