Духовното пробуждане на един класически злодей

Гринч е от онези намусени герои като Grumpy Cat, които са забавни точно заради нацупената си физиономия. Но новият филм на Illumination Entertainment ни пуска под маската на привидната навъсеност и ни показва защо Гринч е такъв, какъвто е. Разбираме какво мотивира омразата му към Коледа.

Режисьорите Яроу Чени и Скот Мосиър свалят образа на киселото създание с пъклени планове от върха на планината Крупити ни представят Гринч като скучния съсед, който излиза от дома си само за да пазарува. Липсва грубият хумор на „Как Гринч открадна Коледа” от 2000 година, а новата версия се придържа към сантименталността на класическата приказка от Доктор Сюс.

Анимацията е създадена така, че да е подходяща за деца. Действието се развива на безопасна територия – на границата между сладникавото и забавното, със задължителното фундаментално послание за значението на празниците. И точно защото екипът не рискува, филмът едва ли ще е запомнящ се.

С предсказуемата носталгична нотка новият римейк се стреми да се хареса на родителите, които ще гледат с децата си как едно сърдито човече се превръща в миловидно създание.

Отново се пласира всеизвестната поука, че на Коледа не са важни подаръците, а времето с близките. Макар и това да е важен урок за малчуганите, сценаристите пропускат, че вече се знае. Писано е, показвано и режисирано хиляди пъти, а с използването му филмът добива вид на всички реклами, които текат традиционно преди Коледа.

Колаборацията на КенДаурио, Майкъл Лесур, Чинко Пол и Реймънд С. Перси е създала сюжет изцяло в духа на историята от 1966 година. Гринч отново е заобиколен от градче на пресилена радост и ако не познаете веднага, че се самоизолира, контрастът между неговия мрачен свят и празнично украсения Койвил ще го подскаже.

Цикличността на неговото ежедневие, ритуалите, които се редят ден след ден, без да се променят, внушават основния мотив на историята – самотата. Гринч е самотен, ядосан, нещастен, а това логично го води към пакости. Но идеята на белѝте не е толкова да ни разсмее или да ни настрои срещу Гринч, а да ни демонстрира, че се случва нещо сериозно във вътрешния свят на героя.

Живеем във века на емоционалното просвещение, когато крайните определения зъл и добър са незадоволителни. Не може да си grumpyбез причина, изследва се детството, любовният живот и се търси травмата, която е обърнала усмихнатото личице в сърдито.

В тази връзка към лайтмотива на новия „Гринч” е прибавено неговото минало. Публиката, освен че ще си обясни поведението му, ще научи и защо Гринч мрази Коледа. Следва се формулировката на Чарлс Дикенс от „Коледна песен”, така че премеждията да разтърсят героя и от недоволен мърморко да го трансформират в благ и добър.

Ала подобни клишета ни пречат да извадим нещо ново от празничния сезон. Напротив, засилва се фалшивата церемониалност, която присъства в голяма част от коледните филми и която дразни зрителите. Защо непрекъснато трябва да сме удивени? Вероятно намерението е да съчувстваме на Гринч, но тръгвайки от познатите фрази, в съзнанието ни няма да изплува състрадание, а установени модели.

Дори самотата на Гринч е изградена върху стереотипа. Ако домашният му любимец бе котка вместо куче, във всяко отношение щеше да се спази стандартът за старата мома, а децата ясно да усетят, че Коледа е прекрасен празник, стига да не си сам.

Срещата на Гринч и Синди-Лу, която изиграва тласъка към неговия катарзис, също е твърде театрална. Пречупването на героя е изкуствено до досада, което доказва, че екипът на филма е насочил усилията си към подрастващата част от аудиторията и затова използва близки до познанията им символи, конфликти и развръзка.

Illumination Entertainment са създали прилична анимация в синхрон с наближаващите празници, но ако очаквате нещо грандиозно от Гринч, ще останете подведени. Той е безкрайно изморен и слаб, за да ни развесели, и притиснат от тягостното си ежедневие, единственият път за него е духовното пробуждане.

Имаме нещо интересно за любителите на кафето.

Ето и още една дългоочаквана прожекция.

Последвай ни и в инстаграм.