Мастърът на боулдър, спортното и big wall катерене у нас

Кой момент е по-важен в живота на един спортист – този, в който той набелязва своята цел и започва да я преследва, или този, в който редом до него по пътя към целта застане първият последовател? Кой момент на подкрепа е по-стойностен за един спортист – онзи, в който вече първият пробив е факт и всички искат да участва в рекламата им? Или всекидневната опора, която е имал още от първите дни просто заради вярата в себе си?

Преди една година Renаult застана зад Кирил Николов – DISL, повярва в неговата мисия и заедно започнаха едно приключение. Дизела предприе един различен маратон по тежкия висок терен на Ком – Емине, а Kadjar просто го следваше и беше на разположение. 

Днес CROSSOVER гамата на Renаult и Дизела канят всички заедно да подкрепим петима нови герои. Някои от тях са достигнали до своите първи големи успехи, други – все още ги преследват. Те не се състезават в спортовете, които често попадат в светлините на камерите. И това прави постиженията им още по-трудни. Какво ли е всяка сутрин да ставаш в 5, ден подир ден, месец подир месец, в името на една цел, на една мечта, сбъдването на която ще разберат само няколко други ентусиасти като теб? В Renault вярват, че си струва да ги подкрепим сега, в началото на пътя, тези герои, независимо какво ще се случи утре. Те дават възможност да се представят, да се запознаеш с тях, с техните емоции и спортни цели. A после… Сигурни сме, че ще ги подкрепиш и последваш по пътя към успеха. А той е гарантиран.

CROSSOVER гамата на Renаult – Captur и Kadjar, са машини за героите в ежедневието.

Те искат да бъдат вдъхновение за всеки ден. За големи постижения дори отвъд спортната емисия. Или просто за малка победа над себе си, която никой няма да отрази освен собственото ти сърце.

Първият бъдещ герой, с когото те запознахме, беше Симеон Деянов, след това те срещнахме с Александър Сръндев и със стрийт мастъра Делян Димитров, а днес е ред на едно момче и неговия вертикален свят – Бойко Лалов. Близо 18 години той се занимава със състезателно катерене, а в шкафа вкъщи е затворил редица титли и медали, които са доказателство за високото ниво и класата, които е достигнал в своята кариера. Възхищаваме се не само на успехите му, но и на внушителния ръст, с който той така добре се е сработил, че дори го е превърнал в нещо, което работи изключително и само в негова полза. Четем хоризонтални мисли за вертикалните му намерения малко по-надолу.

Откога се занимаваш със състезателно катерене?

С катерене се занимавам от много малък, катерейки се по всичко, което може да се катери – от дърветата в квартала до тръбите за парно в блока. Бях на 14 г. (1996),  когато за първи път катерих целенасочено. Беше много трудно и интересно… още си спомням как не ме оставяше мисълта, че не съм успял да стигна до горе – чувство, което изпитвам и до днес.

Какво е нивото на състезателното катерене у нас?

Нивото в България е високо, особено при децата, които постоянно печелят медали и правят страхотни изкатервания на скали. Причина за това, е че през последните години се създадоха немалко катерачни зали, което доведе и до комерсиализация на спорта. Появиха се  клубове, които организират детски занимания и курсове по катерене, което допринесе за растежа на катеренето не само като спортни постижения, но и като начин на мислене. Това "изстреля" катеренето доста напред и в световен мащаб. Доказателство за това е участието на спортното катерене на следващите олимпийски игри.

Катериш ли на скали и какви са най-добрите ти изкачвания?

Когато започнах да се занимавам с катерене в моя град (тогава Бургас), нямаше зала (нямаше дори компютърни клубове и интернет :)) за катерене и затова посещавахме скалите край Сливен и Айтос. Може би и оттогава ми е любовта към природата и скалното катерене, което винаги е вървяло успоредно с всичко останало. Като най-добри изкачвания ми се въртят в главата стотици такива.

Всеки изкатерен маршрут си има своя чар и носи различни емоции. Със сигурност мога да кажа, че едни от най-интересните ми изкатервания не са били най-трудните.

Кой е най-трудният маршрут, с който си се справял?

Като категория на трудност това е "Хип-Хоп" (всеки маршрут си има име и категория) с категория 8с+, който се характеризира с много силен обратен наклон (надвес), малки формички за захващане (хватки) и стъпване (стъпки) през големи разстояния (движения). За да си го представите по-добре, може да изгледате видеото, което Руслан Вакрилов сглоби с най-интересните моменти от моето и на Емо преминаване.

А има ли катерене, за което мечтаеш? За какво катерене мислиш и тренираш най-много сега?

Винаги съм тренирал, така че да мога да катеря всичко (в катеренето има различни стилове – боулдър, спортно, Big Wall), но като че ли ме влече най-много катеренето на спортни маршрути. Това са маршрути, които са много добре осигурени, почистени и в нормална обстановка, почти като в зала за катерене. 

За мечтано катерене… не бих казал, че има точно определено катерене, за което да мечтая, по скоро има места, които искам да посетя. Такива са "Съюз" във Франция, "Сиурана" в Испания, "Франкенюра" в Германия и много други.

Каква е разликата между боулдъра и спортното катерене?

Боулдър катеренето е катерене по ниски стени/скали в порядъка на 5-6 м, което много често се характеризира с трудните и/или нестандартните движения, които трябва да направиш, за да стигнеш до горе.

Изисква се освен много сила и много креативност, за да успееш да преодолееш даден проблем (боулдър). По-неангажиращо е от спортното от гледна точка на средствата, с които трябва да разполагаш. Като цяло, ако искаш да катериш боулдър, ти трябва един чифт еспадрили (това са обувки със специален дизайн за по-добър усет, когато стъпваш дори и на много малки издатинки по скалата), торбичка за магнезий и крешпад (преносим дюшек, на който да падаш).

От другата страна е спортното катерене, което изисква доста повече техническа подготовка, за да се практикува безопасно, тъй като там се борави със специален инвентар – въже, протриващо устройство, примки, седалка. Трябва да се изкара курс, който да ти даде началните умения как да боравиш с тях, как да пазиш себе си и другите. За мен лично това е по-добрият вариант да започнеш да се занимаваш с катерене и от гледна точка на натоварванията, които се правят (в боулдър катеренето са кратки и максимални и рискът от травми е много голям).

Къде у нас са най-добрите катерачи?

За моя радост не мога да кажа, че има един град, в който да е съсредоточено катеренето и да превъзхожда останалите по нещо. Има страхотно талантливи катерачи в цяла България.  Варна, В. Търново, Плевен, Казанлък, Пловдив, София, Килифарево, Ловеч са градове, които вече имат традиции и поддържат и развиват катеренето. Обекти за катерене като Вратцата, Скалните венци край В. Търново, Дряново Русе, Сливен, Рила, Лакатник, Тетевен, Рибарица, Карлуково и много дргуги са често посещавани и непрестанно разработвани.

Какви качества трябва да притежава един добър катерач? Какво възпитава този спорт у теб?

Освен талант трябват воля и постоянство. Това са качества, които са необходими не само в катеренето, но като цяло в живота. Катеренето е много подходящ начин да ги развиеш. Особено полезно е при децата, тъй като e много натурално занимание. Освен това развива тяхната физика и интелигентност.

Има ли човек, на когото се възхищаваш?

Истински се възхищавам на хората, които имат цели и са упорити, за да ги постигнат. В катеренето се възхищавам на поколението преди нас, които са постигнали резултати, трудно постижими и в днешно време. Респект за тях.

Каква е първата мисъл, която те спохожда на върха?

Не си мисля за нищо, чувствам се удовлетворен. Това чувство ме спохожда винаги когато постигна нещо.

И падал ли си от високо?

Да! И най-приятно е, когато е във вода.

Има такъв стил катерене DWS – Deep Water Soloing, или казано на български, катерене над дълбоки води. В България DWS се практикува предимно на Камен бряг и Тюленово. Забавно е, само да не падаш накриво.

БЪДЕЩИТЕ ГЕРОИ ПОЕМАТ КЪМ НЕОЧАКВАНОТО С CROSSOVER ГАМАТА НА RENAULT. СЕГА С 0% ФИКСИРАНА ЛИХВА.