Нещата от живота

Силата на малката ракия се крие някъде отвъд градусите и грамажа, тя е символ на вкъщито

Вкъщи. Това е мястото, където живее стара кутия от обувки, препълнена със спомени под формата на снимки, писма, билети от концерти и откъснати страници от училищни тетрадки.  Мястото, което винаги те посреща с отворени обятия, независимо колко време е минало от последната ви среща и колко пъти си нарушавал обещанията си за „основно почистване” и „козметичен ремонт”.

Няма физична формула, която може да изчисли притегателната сила на вкъщито. То просто си стои там и те приканва да се прибереш, независимо от скоростта, времето, разстоянието и масата. Пази в тайна всичките ти колебания, тревоги, страхове, прогонва бунтовете от главата и сърцето ти. И накрая те потапя в сън – дълбок и нелогичен, чужд на всички ежедневни мъдрости и безсмислени идиотщини.

Имала съм много вкъщита и всяко едно от тях е било точно като другите и напълно различно. Мразила съм ги поравно и съм бягала приблизително еднакъв брой пъти от всяко едно. Но не това е общото между тях. Общото се крие в частното и по-точно в многото малки частни, които ни карат да изпадаме в безумна паника всеки път, когато решим, че сме изгубили ключа от вкъщи. Търсила съм своя в боклукчийски контейнер навръх Нова година, гонила съм го из препускащите води на градската канализация, неведнъж съм преподреждала хладилника в опитите си да намеря поредното му непредсказуемо скривалище. И всичко това, за да мога да се прибера на място, което всеки уважаващ себе си обирджия би подминал с охота и би заменил с първата гарсониера, приютила 30-инчов (поне) телевизор.

Защо? Странно или не, на първо място поставям малката ракия. И не говоря за течността, замъгляваща вечерната ти мисъл, а за онази петдесетограмка, която събира около масата всички обичащи се и воюващи хора, застанали в центъра на света ти.

Която кръстосва чашите на най-близките ти, независимо колко време е минало от последната ви обща наздравица. Която стои начело на символичните традиции, превръщащи делничните дни в истински празници.

Защото има наздравици, заради които сме готови да прелетим океани; да нарушим принципи, клетви, обещания; да избягаме от късмета си; да предизвикаме съдбата. Те превръщат километрите в миши стъпки и имат свойството да обвиват с плътна мъгла лоши спомени от всякакъв вид. Приспиват омразата, затварят я в някой килер и на нейно място водят носталгията.

Силата на малката ракия се крие някъде отвъд градусите и грамажа. Понякога изскача от дебрите на до болка втръснали разкази, друг път се преражда в току-що измислени истории. Често изтръсква прахта от семейния албум и връща на масата няколко счупени стола и техните наскоро или отдавна забравени притежатели. Разбърква представите и превръща привидно празната стая в бумтящо домашно огнище. Тогава „вкъщи” престава да е съвкупност от помещения. То е хралупа, убежище, скривалище – не място, а усещане, попило най-хубавите секунди от хилядите ти дни живот. А ти си готов да се разделиш с всеки един от тях в замяна на няколко грама щастие…

Виж и кой е човекът, символ на семейството.