Нещата от живота

Кратък портрет на нашите роналдовци, месита и йозили

Българските футболисти отново гледат световното по телевизията (поне се надяваме да го правят, барем понаучат нещо). В опит да разберем защо това се случва за четвърти път поред, обрисуваме отличителните черти на родния ритнитопковец. А за да не ни обвини, че си измисляме, използваме и някои от любимите му клишета. Всяка прилика с истински лица и събития не е никак случайна.

Той знае малките имена на всички сервитьори в софийските чалготеки.
Но не и на Кирил и Методий.

Често плаче в съблекалнята с другите момчета.
Защото съдията се е подиграл с труда им. В същото време на световното съдиите режат глави от кръста, но хората си гледат играта и не се оплакват.

Радва се, че е опровергал доверието на треньора.
Той се радва, че от лятото звездата му ще играе в турската втора дивизия. Ако въобще го пускат.

Най обича да гледа напред.
И да вдига главата след загуба. Вече сигурно го боли врата от толкова вдигане, ама никой не е идеален.

За най-голям успех в кариерата си смята достойното отпадане във втори предварителен кръг на Лига Европа.
С 0:2 и 1:3. От шестия в Азербайджан.

Ако не му плащат, тренира с извадени джобове.
Така де, кофти е вече втори месец да не може да си взиме нови джанти за майбаха.

Асен постоянно го връща.
На повторение. Защото Сашо Диков подозира, че прави шпалирчета. Демек, пуска противниковите нападатели да пробиват като хилти – гипсокартон.

Прави и загубите с 2:8 да изглеждат оспорвани.
Но ако вкара трети гол, съотборниците го бият. Защото им е развалил тотото.

Ако се наложи да тренира триразово, губи следващите три домакинства, за да изгонят треньора.
Накрая президентът на клуба гони и двамата.

Извинява се на феновете.
Тях, в общи линии, ги болят шортите.

С надеждата да ги омилостиви, пее заедно с тях песните им.
Месец по-късно преминава при същия отбор, срещу когото са насочени песните. Не вижда проблем в това, щото, нали, е професионалист.

Не играе на Националния стадион.
Заради концерт на Мадона, Гага или защото не е достатъчно добър.

Мисли се за звезда.
Ако гледа „Звезда“ – „Партизан“, би разбрал колко е далеч от истината.

Оплаква се на тренера, че бяга назад.
И скача надолу. Пак добре, че успява и това да прави след тези тежки нощи.

На 25 все още е обещаващ талант.
В отбора обаче започва подмладяване и той излита.

По-добър е в щракането с пръсти, отколкото във вътрешния фалц.
Външния така и не го научи. Но за какво му е, все пак е вътрешен халф.

Обича да изпълнява тъчове.
Обратни. И да пада за дузпи. Въобще, добър е в падането – от всички и с много.

Целите му ръце са в китайски йероглифи.
Не подозира, че всъщност се превеждат като „обичам рунтави панди“.

В триминутно интервю казва 68 пъти „пак казвам“.
Без да се повтаря. Това да му е кусурът.

Има повече жълти картони за спор със съдията, отколкото за фаулове.
И два червени за бой със страничния. Това е, когато не плаче в съблекалнята.

Оплаква се, че малшансът не е бил на негова страна.
Как иначе да си обясни трите неспасяеми автогола, които е забил?

Един вестник твърди, че Реал (Мадрид) го следи.
Какво им е откраднал, не е ясно. Пак според достоверна информация, три клуба спорят за него. Истината е, че всеки иска да го пробута на другия.

Когато подпише с нов отбор, обявява, че от дете му е фен.
И така с всеки следващ. Всъщност му дреме.

Теренът е твърд/мек/хлъзгав, времето е много студено или страшна жега, топката – прекалено кръгла.
Как се справя съперникът с тези неудобства остава пълна загадка. Каквато е и изкуствената засада.

Набляга повече на коремната преса, отколкото на пресата в полето на противника.
И на продуктите за коса, вместо на играта с глава.

Бойкотира националния отбор.
Най-вече когато никой няма намерение изобщо да го вика в него.

Бутонките са му като на Робен, слънчевите очила – като на Пирло, прическата – като на Неймар.
А играта му си е шамар.

Ако случайно му се отдаде шанс да се изправи срещу голям играч, мисли единствено как да му вземе фланелката.
Другият взима неговата само защото въобще не е изпотена.

И да, както вече стана дума, не играе на големи първенства.
Ако все пак някога го е правил, или е над 30, или жена му се казва Николета.

И докато сме на спортна тема, малко размисли и страсти за изключението Гришо.