КОГАТО ЖИВОТЪТ СЕ СЛУЧВАШЕ РЕАЛНО
Времето на пейка чата, бележките в час и емблематичния звук на модема
Евгения Максимова, www.emaxphotography.com
В днешно време всички използваме купища приложения и устройства, чрез които работим, забавляваме се, комуникираме или просто губим време. Вероятно дори без да се замисляме, и преди сме използвали същите приложения, но някак по-реално. Пренасяйки всичко на едно устройство, спестяваме време, но най-вече контакт (онзи човешкия – лице в лице). Определено няма да правим списък с плюсовете и минусите (Pros and Cons – да ме разберете всички), а просто ще видим кои приложения използвахме и как?
ФЕЙСБУК БЕ БАНДАТА ПРЕД БЛОКА
Чудото на интернет и синьото отроче на набора (почти набор – 1 година разлика). В днешно време висим като прани гащи целодневно там и „комуникираме“ с приятели, които много често са на не повече от 200 метра от нас. Е, няма да броим крайните случаи, в които сте на различни континенти. Та, фейсбук, дали си даваме сметка, че всъщност сме използвали фейсбук и преди години, но по малко различен начин. Нашият фейсбук бе бандата пред блока или на село, която „висеше“ целодневно заедно и коментираше, споделяше и харесваше идеи, снимки, игри и мисли.
Всеки ден гледахме и пишехме по стени, но в онзи случай бяха стените на блока, училището или някой трафопост.
Харесванията се трупаха постоянно и коментарите достигаха дори до родители и районното, но така се постигаше популярност. Покани за приятелство получавахме постоянно, като най-често бяха от по-големите, които искаха да „спонсорираме“ бюджета им с някоя друга стотинка, или по-малките, които ни смятаха за големи. Лични съобщения също не липсваха и често се разменяха в някой ъгъл или зад някой блок и след кратък диалог преминаваха в покана за игра – Street Fighter, Mortal Kombat, a понякога и в Run Run Run. Игрите бяха голям част от фейсбука ни, а градинарските такива бяха предимно на село.
СКАЙП НА БЕЛЕЖКИТЕ В ЧАС
Е къде без добрия стар скайп. Кратките съобщения и дългите диалози се водеха постоянно. Дали с бележки в час, дали директно в междучасието или няколко часа на пейката пред блока, както и да го погледнем, това си беше най-разпространеното. Дали един на един или няколко едновременно, разговорите не спираха да текат, а събеседникът ти не беше някаква снимка, а пъпчивият ти най-добър приятел, симпатичното момиче от съседния блок или дебилният съсед, който просто нямаше с кой друг да контактува. В който и да е случай разговорът не липсваше, а емотиконите бяха просто реални усмивки. С напредване на технологиите се появиха и добрите стари IRC-та, където можеше да си пишеш с когото пожелаеш, без да има нужда от добавяне, представяне и т.н. Едно кратко „asl“ бе достатъчно да започнете разговор, който често отиваше до малките часове на нощта. Минахме и през периода на mIRC и ICQ, където нещата вече придобиха виртуалната си част.
ИНСТАГРАМ, АМА НА ЛЕНТА
Кой каза, че преди години не е имало приложения за снимки? Да не би да забравихме онзи приятел фотоапарата, който бе „зареден“ с поредната лента с 36 изстрела. Не беше нужно да правим 1000 кадъра, за да изберем 2 от тях, а просто всяко нещо бе преценено, за да се постигне максималното.
Друго си е да изщракаш цялата лента и да чакаш после няколко дни, та дори и месец, за да видиш какво всъщност се е получило.
Няма да изброявам колко пъти сме отваряли апарата от любопитство и колко кадри потъваха в „светлото“ небитие. Липсваше опцията за дигитално подобряване, липсваха „спешъл“ ефектите, но някак снимките и до днес са доста по-хубави от 20-мегапикселовия ви нов фотоапарат. Снимахме си на воля и трескаво търсехме нова лента, че поводи за снимки много, а пози – малко. Вероятно не можем да отречем обаче факта, че в днешно време „личните“ снимки са добре защитени в компютъра или в телефона, защото родителите ви са скарани с техниката и трудно могат да ви видят по гащи пред огледалото, а тогава странно се получаваше, че от 36 пози повечето пъти показвахте само 20-ина, защото другите в гадното фото ги били прецакали. Шанс, какво да се прави.
ТАГВАХМЕ СЕ С ИСТОРИИ
Да се отбележиш от морето, планината, някой друг град или чужбина бе немислимо преди години. Тогава се „тагвахме“ чак като се върнем и започнем дългия разказ за това, къде сме били, какво сме видели, как сме изкарали и колко време сме били. Въпреки всичко обаче приятелите ни разбираха за това често и преди да заминем, защото се хвалехме толкова много, все едно сме спечелили голяма награда или сме постигнали невероятен успех. Различното беше, че само приятелите ни знаеха, а не всички, които по някакъв начин и неведоми пътища интернетови имат достъп до нашите тагове.
ИГРИТЕ
Добрите стари игри, които носеха приятни емоции и реални отражения върху тялото. Играехме постоянно, целодневно, а дори и целонощно. Играехме интересни, динамични, забавни и тежки игри, които дори ни помагаха да се развиваме.
Играехме заедно, играехме реално, играехме непрестанно.
Какво повече може да иска човек? По никакъв начин не искам да подценявам компютърните и телевизионните игри, защото те също бяха част от нашия живот. Друго си беше да седнеш пред телевизора, да включиш нинтендото, атарито или някое китайско подобие, а случайно ако семейството ти разполагаше с малко повече бюджет, се радваше на сегата или плейстейшъна. Колко часове сме прекарвали вторачени в телевизора и колко бой сме изяли, че домашните изоставаха. Всичко това бе част от цялостното изживяване и дори за миг не ни е пречело.
ИНТЕРНЕТ И ПЕСЕНТА НА МОДЕМА
Горе-долу в този период се откриваше интернетът. Ако все пак имаше компютър, то интернет бе Свещеният граал.
Никога няма да забравим приятните звуци от модема, прекъсването на телефонната линия и невероятната скорост в килобайти.
И дори чакането от няколко часа и дори денонощия за изтеглянето на филм си имаше чар. В онези години компютърните клубове бяха местата, където играехме виртуално, но се срещахме реално. Там бе мястото, където всеки ден можем да се срещнем, без дори да си организираме среща или да правим цяло събитие във фейсбук. Там прекарвахме часове, дни и месеци и никога не ни омръзваше. Определено не сме живели без интернет, но не сме и живели в интернет.
Не знам дали всеки си дава сметка, че сме живели пак с тези приложения, но виртуалното бе част от реалното, а не обратното. Дали можем отново да правим всичко така, както беше преди години, и дали изобщо ще бъде същото, или просто всяко нещо се случва в определено време. И в двата случая можем да кажем, че с интернет се живее, но не се живее в интернет!
редакторите
