Нещата от живота

История за един човек, едно пиано и една мелодия, която променя живота му

Раян Арканд е един от хората, които бихте подминали на улицата, без дори да поглеждате. Изтърканото яке и кецове без връзки са едни от многото белези за това, че животът му не е от най-леките. От бездомен от близо 30 години и прозрачен за обществото от може би дори повече, той се превръща в човек, чиято история стига до много хора благодарение на мелодия, измислена и изсвирена от него на улично пиано в края на октомври тази година.
Розлин Полард е жената, която чува нежните тонове по улиците на Едмънтън и се насочва към мястото с надеждата да успее да я запише и да се запознае с човека, който стои зад нея. След кратката им среща тя качва клипчето в Youtube и само за дни то набира близо 800 хиляди гледания, а след две седмици цифрата удря почти два милиона.

Хората са вдъхновени и в същото време не могат да повярват, че един човек, който винаги е бил на улицата и никога не се е учил да свири на пиано професионално, може да бъде създател на нещо толкова красиво.

Всички започнали да се интересуват кой е той и къде може да бъде открит. Социалните служби не знаели много по въпроса, освен че се появявал от време на време в някои от приютите в града или там, където се сервира храна за хора без дом.

Накрая телевизионният екип нa CBC News се впрегнал да го търси и след три дни го засекли на стъпалата на църквата в града. Историята му се разгръща пред тях и така разбират, че е роден преди точно 43 години и още като малък е бил взет от родителите си заедно с брат си и заведен в приют за деца. Разказва, че за пръв път се докоснал до пиано в мазето на приемните си родители, когато бил на осем. „Сякаш бяхме създадени един за друг. Беше любов от пръв поглед. Седнах и започнах по слух да свиря каквото бях чувал по телевизията. Музика от сапунени сериали или филми, които бях гледал. Чак след това започнах да експериментирам и сам да измислям мелодии." 

Музиката винаги ме е разчувствала, често плачех, докато свиря.

Животът на Арканд на улицата е негов личен избор въпреки тежестта и ежедневните битки. Проблемите със закона също са част от ежедневието му заради факта, че често злоупотребява с алкохола. Дори се е стигнало до налагането на забрана за посещаване на няколко от другите пиана, разположени на свободен достъп в града. След като екипът го намира, го водят до най-близкото пиано, намиращо се в църква наблизо. Още при вида на инструмента лицето му се озарява и той веднага сяда, за да изсвири онази същата мелодия, която успява да докосне десетки хиляди хора. „Това е мечта. Знаете ли, обичам хората. Понякога не съм сигурен дали те изпитват същото към мен, но аз ги обичам.“ Когато го питат какво усеща, докато свири, той казва просто „Свириш и забравяш себе си. Забравяш за живота си, забравяш за всичко, което ти е непотребно в дадения момент. Само ти и пианото сте.“

 

Виж и историята на един парижанин сред клавиши, чукчета и струни.